18 Ноември 2024понеделник14:17 ч.

Всеки да се спасява, както може

Много помпозност и малко резултати на срещата на Г-20 в Торонто

/ брой: 151

автор:Иван Аладжов

visibility 3925

В края на юни в най-луксозния хотел на канадския мегаполис Торонто "Феърмънт Роял Йорк" се проведе поредната среща на групата Г-20. На нея държавните ръководители не особено резултатно обсъждаха как да координират действията си в сферата на икономиката и финансите в условията на глобална криза.
    Официалният старт на 15-ия форум на лидерите на най-крупните икономики на света многозначително бе открит с помпозен прием на канадския премиер само ден след провеждане на срещата на по-тесния, елитарен кръг Г-8 на водещите индустриални държави. Освен многото протоколни любезности лидерите на двайсеторката още при откриването започнаха обсъждането на най-наболелите финансови и икономически проблеми. А днес те съвсем не са малко, предвид това, че срещата се провежда по време на най-тежката глобална криза от 80 г. насам, която заплашва устоите вече на не една държава.
    За поредното събиране на икономическия елит на света домакините щедро похарчиха 1 милиард долара, за да предоставят изтънчен уют на участниците и пълна сигурност на високопоставените гости. За тази цел около хотела и центъра на града бяха издигнати високи заграждения и тези зони на сигурност буквално бяха превърнати в непревземаеми крепости.
    А с гигантската сума за провеждане на поредната безрезултатна говорилня на лутащите се в днешната криза политици можеха да се извършат много по-полезни за човечеството неща. Така напр. с 1 млрд. долара биха могли да се спасят от смърт 800 000 новородени в бедните страни или да се реши проблемът с водоснабдяването на 50 милиона души в Третия свят. Но и тази изхарчена сума бледнее на фона на трилионите долари, пръснати за спасяването на фалиращи банки и дори цели държави от богатия Север, засегнати от настоящата криза на капитализма. Земята би се превърнала наистина в райски кът за всички, ако споменатите гигантски средства бяха отпуснати за подобряване живота на хората на планетата.

    Но какво всъщност представляват "Големите 20"

    "Големите двайсет"  са група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз. С него броят на участващите държави нараства де факто на 32. Те представляват близо 2/3 от световното население, над 88% от БВП на планетата и около 80% от глобалната търговия. На срещите на Г-20 присъстват също и висши представители на международни организации като ООН, МВФ, СБ, СТО и др. Форматът Г-20 е създаден официално през 1999 г. по идея на бившия американски президент Бил Клинтън като реакция на Азиатската криза от 1997 г. и е замислен като неофициална инициатива, в която участват финансовите министри и управители на централните банки на страните членки. Основната цел на този кръг е сътрудничество и ежегодни консултации по проблемите на международната финансова система, глобалната икономика, търговията и по други актуални въпроси.

    Какво е новото сега

    След забележителното единство от предходните срещи  на Г-20 по време на тазгодишните консултации възникнаха сериозни разногласия по въпроса коя е най-добрата политика за стабилизиране на кризисната икономика и за промяна на финансовата система, чиято дерегулация доведе до днешната криза. Единодушие беше проявено само в схващането, че светът се нуждае от ново устройство на финансовите пазари. Но въпросът как точно да стане това остана открит. Водеща идея в дискусиите бе банките да се върнат към първоначалната си роля на кредитори за икономиката, а не спекулантивни играчи. Освен това се формира становището, че трябва да се регламентира фалитът на банки по начин, който да не завлича със себе си финансите на цели държави. Но още по тази тематика за бъдещата финансова архитектура възникнаха сериозни разногласия.
    Най-големи спорове предизвика дискусията дали правителствата да продължат да наливат пари на данъкоплатците в икономиката и банковата сфера или да пристъпят към съкращаване на силно нарасналите бюджетни дефицити. Две водещи европейски държави - Германия и Великобритания, както и редица по-малки членове на ЕС, се ангажираха да намалят наполовина своите дефицити до 2013 г., а до 2016 г. да започне редуцирането и на държавните дългове с цел оздравяване на обществените финанси. Но това ще се извърши преобладаващо чрез драстично орязване на социални програми и ще е за сметка на най-бедната част от населението. За разлика от тях САЩ изразиха безпокойство по отношение на евентуалния негативен ефект от подобни публични ограничения върху икономическия растеж. Барак Обама изложи своето прокейнсианското виждане, че такива рестриктивни съкращения на обществени средства и на насърчителни икономически програми ще задушат икономиката и ще забавят процеса на възстановяване. Но в крайна сметка Щатите бяха принудени да отстъпят пред европейските искания за икономии, което е един от малкото резултати на срещата.
    Друг силно поляризиращ момент бе обсъждането на предложената от ЕС идея за въвеждане на т. нар. банков данък от около 0,05% върху балансовите активи на финансовите институти. Европейските страни и най-вече Германия, Франция и Великобритания възнамеряват да облагат банките с цел създаването на специален фонд за финансиране на бъдещи спасителни програми с пари на трезорите, а не на данъкоплатците. Средствата от него трябва да служат като резерв в случай на бъдещи затруднения и кризисни процеси във финансовия сектор. Въпреки разумността на това предложение, което би свалило от плещите на засегнатите държави необходимостта да предоставят милиарди бюджетни средства за спасяването на своите банки, Канада, Япония, Южна Корея, Австралия, Бразилия, Русия, Китай и Индия отхвърлиха идеята за подобен налог с аргумента, че техните финансови институции не са засегнати от кризата и не е нужно да бъдат обременявани с допълнителни разходи. Що се отнася до САЩ, тяхната позиция по въпроса така и не стана ясна - в края на срещата те подкрепиха направеното предложение, но само два дни след нейното приключване отхвърлиха идеята като елемент от бъдещата си финансова реформа.
    Следва да обърнем внимание, че предлаганият от ЕС банков налог, поне в обявяваната му предварителна форма, не е идентичен с идеята на американския професор Тобин за данък върху финансовите транзакции. Неговият смисъл е да ограничи спекулациите на финансовите пазари, които станаха основна причина за днешната криза, и да генерира средства за социални и екопрограми. Той следва да се плаща от извършващия финансовата транзакция субект, а не от банките. Но идеята за данък "Тобин" също не се наложи на форума.
    Но истинското разочарование от срещата в Торонто бе, че дискусиите по финансовата криза изтласкаха на заден план други важни теми от дневния ред. Богатите страни, най-вече от формата Г-8, без стеснение признаха, че няма да изпълнят обещанията си от предходните години за увеличение на помощите за бедните държави. А новите им намерения като инициативата против смъртността сред родилките и новородените в страните от Юга бяха доста скромни и освен това будят основателно съмнение дали въобще ще бъдат изпълнени.
    Групата на Г-20 приключи срещата в Канада със заявление, че главният приоритет на най-мощните икономики на света е засилването на все още нестабилното стопанско възстановяване, без обаче да стане ясно точно по какъв начин ще се постигне това. Отделните държави изразиха на срещата в Торонто различни приоритети и постигнаха в различна степен цели си. Прави впечатление, че демонстрираното на предишните срещи единство определено се пропука и това се изрази в разминаващите се възгледи за бъдещото развитие на света и за противодействие на кризата. На срещата в Торонто страните от Г-20 изоставиха борбата на общ фронт срещу проблемите и възприеха вместо това диференциран подход за постигане на своите цели. Участниците не постигнаха общ консенс как да се обуздае глобалната криза и вместо това избраха индивидуални стратегии за икономическо възстановяване за всяка своя страна поотделно, включително и по въпроса за банковия данък. А преведено на недипломатичен език това означава - всеки сам да се спасява, както може. Повечето важни решения бяха отложени за следващата среща на Г-20, която ще се проведе тази година през ноември в Южна Корея. И най-вероятно едва след това окончателно ще изкристализира доколко полезен бе форумът в Торонто, дали се оправдаха изразходваните за него огромни средства и дали такива срещи в бъдеще въобще са необходими.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 0

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 0

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 0

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 0

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ