Изгубени светове за намиране

Своята последна засега стихосбирка с избрани стихотворения по повод кръгла годишнина моят приятел е озаглавил "Изгубени светове", а когато навлязох в света на Иван Карадачки, ахнах от удоволствие, че този свят е хубав, реален, хармоничен и лиричен. И както му приляга на този достоен българин - като арка на поетичните му владения е най-святото - Родина. А мъжкото признание: "Кой пръв те е нарекъл кът от Рая,/ навярно влюбен като мен е бил..." И сякаш под линия е прибавил: "това аз никога не съм го крил..." И да продължи: "Обичам твойте пролети и зими,/ и есените твои, и лета -/ сред хилядите хубости в света/ не срещнах други, като теб любими..."
Като се замислих над малкото отечество на моя приятел Иван Карадачки, неусетно се пренесох в Кюстендилското поле и по-точно - в с. Соволяно, където съм го навестявал в неговия дом, потънал в овощната градина на България, защото по съседство е Майсторовото поднебесно ателие - Шишковци. И като знам какво райско кътче представлява този край, благородно му завиждам, че има къде да живее като бял човек, по-далеч от столичната лудница. Там са неговите "изгубени светове" и той много добре знае къде се намира, че те са неговият рай. Защото в това негово "избрано" е подчертал какво значи в София: "Сами в апартаментите съседни стареят рано хората добри..." Дори не е премълчал за решетъчните прозорци и врати... Затова ще го цитирам отново:

Всеки си има
своя Голгота
и Ахилесова
своя пета:
глътка щастие,
кратко като живота,
угризения -
вечни
като смъртта!

Тази книга е неговата равносметка. В нея влизат и тези, които през годините са отреагирвали на неговите поетични сборници. Сред тях съм и аз. Затова "Изгубени светове" са за намиране. Дори само заради честното му признание: "За делника на хората съм писал, за празниците нека пише друг." Затова му насрочих гостуване във Файтона, днес, 20 ноември, от 18 ч. Заповядайте на среща с един истински Поет.