19 Ноември 2024вторник06:10 ч.

Сбогуване с Рангел

/ брой: 236

автор:Панчо Панчев

visibility 1531

Неотдавна на това място писах за големите ни кинорежисьори Еди Захариев и Бинка Желязкова. Сега редя прощални думи и за колегата им, незабравимия, ненадминат по своите артистизъм и талант, проявени на екрана и в живота, Рангел Вълчанов. Щях да добавя "моят приятел", но ми стана неудобно от факта, че той имаше безброй приятели като мен както сред дейците на изкуството и културата, така и сред останалите възторжени зрители на филмите му.
Ето и неговата биография в няколко реда: роден в шопското село Кривина на 12 октомври 1928 г. (почина тринайсет дни преди да стане на 85), завършил режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", работил в България и Чехословакия, заснел като режисьор двайсетина филма и участвал като актьор в няколко...
Преди да продължа, ще споделя, че ярък и неизличим спомен у мен (тогава бях първокурсник по театрознание в академията) е оставила още дипломната работа на Рангел - пиесата на руския писател Всеволод Вишневски "Оптимистическа трагедия", поставена заедно с друг наш голям режисьор и негов състудент Вили Цанков. Както казва народът - денят се познава от сутринта.
Същата "сутрин" се проявява и в първия филм на Рангел - "На малкия остров", заснет по сценарий на Валери Петров за срок, много по-кратък от тогавашната практика и превъзхождащ нейните творби неколкократно. Следва поредица от филми, в които продължава да личи марката Рангел Вълчанов: "Слънцето и сянката", "Инспекторът и нощта", "Вълчицата", "Следователят и гората" и други, за да се стигне до "Лачените обувки на незнайния воин". Тази лента-мечта, лелеяна дълги години от автора й, но задържана от някои невежи чиновници през онова време, нарежда режисьора сред първенците в световното кино... Според сведения на наши филмови историци и критици сценарият му е бил готов и той можеше да заснеме "Лачените обувки..." няколко години преди италианецът Фелини да направи своя прочут "Амаркорд"...
Известно време Рангел работи и в тогавашна Чехословакия. Там заснема два игрални филма: "Лице под маска" и "Шанс", с които оставя своя следа във филмографията на родината на друг голям кинорежисьор - Милош Форман.
Природата не подбира къде да изсипе своята благословия, и водена от този принцип, е избрала тъкмо момчето от село Кривина край София, което истински да ни радва както със заснетите от него филми, така и с артистичното си поведение в живота. Все пак - две думи за неговите родители, които са кратко обяснение за големите му естественост и чувство за хумор...
По време на снимките на "Слънцето и сянката" води той майка си на морския бряг и тя за пръв път вижда морето. Гледа го, чуди се на големината му и въздиша: "Е, те таа вода да ми беше у село, цел ден чех да поливам пиперо у градината!"
Завежда Рангел баща си на доктор. Любезният лекар започва да разпитва пациента си и един от въпросите е: "А имаш ли, бай Петре, кръвно налягане?" Отговорът е недвусмислен и категоричен: "Немам. И ми не требе!"
Може и да са измислени от големия артист Рангел тези чудесно разказвани от него случки, но те са и обяснения за огромното му чувство за хумор. Точно то, с привкус на зрялата му мъдрост, личи и в трите книги, написани в последните години от неговия живот. Всъщност това чувство за хумор го има още в заглавията им: "Хем съм сам, хем няма никого", "Ура! Най-после онемях" и "Всички ще умрем, а сега наздраве!"
Но това не са единствените писателски изяви на големия наш режисьор. Той сам е автор на повече от десетина игрални и документални киносценария. Незабравим е и като прекрасен актьор, участвал в няколко филма, главно комедии. С удоволствие си го спомням също в главната и единствена роля в пиесата на Йордан Радичков "Лазарица" на една от сцените на Народния театър. Сам си я беше поставил, и нещо повече - с разрешение на автора я беше "превел" на свой език...
Имам и лични впечатления от работата на режисьора Рангел Вълчанов на снимачната площадка. Покани ме да напиша няколко текста (другите бяха на Марко Ганчев, който беше заминал някъде) и да му бъда под ръка по време на снимките на филма "Бягство в Ропотамо". Там участваше и балетът на Музикалния театър, съставен главно от балерини, та аз бях принуден да се включа в състава на кавалерите. Не беше чак толкова лошо.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ