Църквата почита на 14 октомври Преп. Параскева-Петка Търновска. Св. мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий (Петковден)

Св. преподобна Петка от ранни години проявявала склонност към монашески живот

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора. Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.
Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.
На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите места. Вслушала се в наставленията на ревностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.
Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя.

След това се заселила в Йорданската пустиня

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Хранела се само с трева веднъж през деня - след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя много години. Стигнала до старост.
Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:
- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.
Зарадвала се Света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.
Минала през Цариград и посетила храма "Света София". Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и там всецяло на молитва.
Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.
При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали. В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Те били поставени в построения за тях храм "Преподобна Петка". По-късно мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.