Заетост в условията на криза

Ниската заетост и високата безработица са едно от измеренията на кризата. Според официалните данни на Агенцията по заетостта безработицата, изчислявана по регистрираните безработни, в края на юни 2010 г. е 9,26%, а според НСИ, изчислявана по методиката на МОТ, е 10,20%. И двата показателя не ни казват истината, но това не означава, че са фалшифицирани. Те може би отразяват правилно регистрираните в бюрата по труда безработни, но не включват стотиците хиляди обезкуражени безработни, завърналите се от чужбина десетки хиляди нерегистрирани безработни, пуснатите в неплатен отпуск хиляди хора поради липса на поръчки за техните фирми, работещите при намалено работно време хиляди хора (по същите причини).
Прибавянето на тези категории хора би увеличило безработицата рязко. Официалните данни не отразяват и

заетостта в сивия сектор

чиито мащаби нарастват в кризисни условия. Тяхното включване пък би снижило безработицата. Двата противоположно действащи фактора обаче не се неутрализират взаимно. Действителната безработица превишава значително официалната. Никой не оспорва тези недостатъци на официалните показатели, но и никой не се заема с тяхното отстраняване. С това се самозаблуждаваме.
От няколко месеца сме свидетели и на друго странно явление. Известно е, че всяка година напролет безработицата намалява по сезонни причини, главно в земеделието, туризма и строителството. Наесен се случва обратното. Въпреки очевидните факти политиците обявяват сезонното намаление на безработицата за резултат от своята мъдра антикризисна политика и го използват като "доказателство" за излизане от кризата. Това не е вярно!
Излизането от кризата започва със съживяване на производството. За това може да се говори при условие, че БВП нараства поне през две последователни тримесечия. То трябва да бъде последвано от увеличение на заетостта, на доходите, на постъпленията в бюджета и т.н. У нас няма дори един месец с растеж на БВП. Всеки от тези резултати настъпва в строга последователност във времето. За различните ефекти при нормални условия е нужно различно време - от 8-10 до 20-25 месеца. При ненормални вътрешни и външни условия то може да се проточи с години и дори да настъпи двойно потъване в икономиката.
Оживлението в заетостта обикновено започва 8-10-12 месеца след оживлението в производството, защото фирмите "изстискват" всички ресурси на наличния персонал за повишение на производителността, преди да пристъпят към наемане на нов персонал, което е нормално. Без оживление на заетостта и на доходите не може да се говори за излизане от кризата. Президентът Обама нееднократно повтаря, че "увеличението на производството не е заместител на повишението на заетостта" и изразява тревога, че засега в САЩ има прираст на БВП в четири последователни тримесечия от около 2,0-2,5% всяко, но няма рязко увеличение на заетостта. Такава опасност е още по-вероятна за бъдещото българско оживление.
При всяка голяма криза има

връзка между производственото обновление и оживлението на заетостта

Защото по време на кризата се провежда тотална структурна и технологична модернизация на производствения апарат и на тази основа след кризата се възстановява нормалната заетост. Следкризисната нормалност обаче се различава от предкризисната. Следкризисната заетост обикновено е по-голяма от предкризисната, нейната структура е по-модерна, квалификацията й - по-добра, а производителността - по-висока.
Това обаче няма да се случи в България. У нас не се провежда структурна и технологична модернизация на производствената база поради тежкото финансово положение на фирмите и огромната междуфирмена задлъжнялост. За разлика от почти всички развити и средно развити икономики, които намалиха лихвените си равнища по време на кризата, за да улеснят достъпа до кредити, в България ги увеличиха и затрудниха този достъп. На всичко отгоре правителството задържа изплащането на повече от 1,6 млрд. лв. задължения към фирмите за извършени от тях работи по държавни поръчки; бави възстановяването на кредита по ДДС на фирмите за стотици милиони лева; отказа финансирането от бюджета на важен проект по нанотехнологии; пристъпи към еднократно изземване на финансов ресурс от сметките на някои държавни фирми; ограничи рязко инвестиционната активност на държавата в инфраструктурата и лиши частни и държавни фирми от поръчки по тяхното изпълнение; провежда репресивно рестриктивна вътрешна политика, с която потиска вътрешното частно, държавно и инвестиционно търсене, което лишава българските фирми от поръчки; рязко спаднаха и без това малкото преки чуждестранни инвестиции в обработващата промишленост; повишават се цените на енергоносителите и т.н. Едновременно с това се влошава положението в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, ускорява се изтичането на мозъци.
В резултат на горното излизането на нашия реален сектор от кризата ще се забави, ще е хилаво, продължително и противоречиво, и когато завърши, производствените структури и технологии ще са остарели. С такъв примитивен производствен апарат е немислимо ускорено развитие. Нашето стопанско оживление ще зависи изцяло от евентуални поръчки от европейските ни партньори, където оживлението засега също не е убедително. Известният американски професор Рубини завчера прогнозира близък до нулата растеж в еврозоната.
Като имаме предвид, че размерът и динамиката на нашия БВП зависи главно от вътрешното търсене (68% на домакинствата и 33% на инвестициите), ако сегашната репресивно рестриктивна политика продължава, ни чакат години на икономическа стагнация в условия на депресия и растящо социално напрежение. При тези условия сме изправени пред продължителен период (до към 2012-2013 и по-нататък) на ниска заетост с традиционна структура и посредствена квалификация. Това пък означава оставането ни за дълго като

страна с най-ниска производителност на труда

и конкурентоспособност, най-голяма бедност и социална поляризация между страните членки на ЕС и дори спрямо някои страни кандидати.
Много е важно да си даваме сметка и за предизвикателствата пред нашата икономика през следващите 15-20 следкризисни години в контекста на стратегията "Европа 2020" и нашите собствени национални стратегически цели.
Най-голямото предизвикателство е постигането на ускорен догонващ устойчив растеж, осигуряващ висока заетост при нарастваща вътрешна и външна мобилност на работната сила. Ускорен догонващ растеж е този, който изпреварва 2,5-3,5 пъти растежа в развитите европейски страни и осигурява постигането у нас на 50-55% БВП на човек от населението от равнището на същия показател в тези страни към 2020 г. и 75-80% към средата на столетието. България не може да бъде равностоен член на ЕС, ако не постига икономическо, социално и друго сближаване със средните показатели на общността. Устойчив растеж е този, който съчетава в себе си трите измерения: икономическо, социално и екологично. Това предизвикателство е гигантско по мащаби и няма краткосрочни решения. Още повече след кризата, която усложнява допълнително догонващото ни развитие. Трябва да се пристъпи веднага към действия. Сегашната държавна политика не ни подготвя за справяне с това грандиозно предизвикателство.
Друго голямо предизвикателство е

наличието на съвременен човешки и интелектуален капитал

Това е приоритет над приоритетите за нашето развитие, защото не разполагаме с други важни ресурси освен стратегическото ни географско разположение. България не е готова да посрещне и това предизвикателство поради примитивните структурни и технологични характеристики на икономиката; нисък потенциал за натрупване; ниска квалификация на работната сила; ниска производителност и конкурентоспособност; тежко състояние на здравеопазването, образованието, науката, иновациите. Сегашната държавна политика не ни подготвя и за това гигантско предизвикателство.
Третото голямо предизвикателство е наслагването на кризи една върху друга, което усложнява допълнително излизането ни от сегашната комплексна криза и ще затруднява нашето развитие през следващите две-три десетилетия. Ограниченият обем на статията не позволява що годе задоволително изясняване на най-важните аспекти на това предизвикателство и ще се задоволя с тяхното изброяване:
- Привнесената отвън икономическа криза се напласти върху съществуващата от 20 и повече години хронична вътрешна икономическа, социална, етническа, духовна и политическа криза. Съчетаването на двете кризи породи още по-остра и по-трудно преодолима комплексна криза.
- Привнесената отвън криза завари интензивен процес на изтичане на мозъци от България. Членството в ЕС и кризата ускориха допълнително този процес и увеличиха загубите на най-предприемчива работна сила и най-ценен генетичен потенциал. Дългосрочните загуби на България са неоценими, а краткосрочни решения на проблема няма. Засега има само много заклинания и малко дела в тази област.
- Кризата завари тук сложния проблем с ромите, изостри го още повече, а с това и деструктивното поведение на тази етническа общност, която притежава огромен неизползван интелектуален потенциал. Ключът за приобщаването на тези 600-700 хил. души е в образованието и квалификацията им. Трябва да се вземат незабавни екстрени мерки за пълното обхващане на ромските деца в училище, ако е необходимо и с елементи на принуда. Трябва също да се проведат незабавно краткосрочни (3-4-5-месечни) курсове за квалификация на възрастното ромско население за придобиване на практически умения по определени професии. Препоръката ми за принуда може да дразни някои ортодоксални правозащитници, но тя е полезна както за ромския етнос, така и за бъдещето на България. Решаването на тези проблеми ще ни спести вноса на работна сила от трети страни през следващите години и десетилетия и ще ускори нашето развитие.
- Кризата завари тук тежка демографска криза и я изостри още повече: населението се топи, структурата му се влошава, застарява, все повече боледува; смъртността е висока, а раждаемостта -ниска. Свидетели сме на много думи и малко дела и в тази област от години. И тук няма бързи решения.
- Кризата завари страната с намаляваща квалификация и застаряване на работната сила и със слаба трудова дисциплина. Влошава се качеството на основното, средното и висшето образование. Липсва система за пожизнено обучение. И тук няма бързи решения, а прибързаните са опасни.
- Кризата завари страната с разпадаща се държавност, с неефективна правораздавателна система, с висока и безнаказана престъпност и корупция. Досегашните опити за реформи стават под силен външен натиск и въпреки това промените са мъчителни и бавни.

* Изказване на дискусията по инициатива на президента Първанов - 4 юли 2010 г.