АЛЕКСЕЙ ВИТАКОВ е поет, прозаик, автор и изпълнител на песни. Родил се е през 1966 г. в Коми, СССР. Живял е в Рибинск и Смоленск. Автор на осем стихосбирки и почти 20 албума с авторски песни. Лауреат на Световния литературен форум "К. Нефедев", на литературната награда на сп. "Москва", на литературната награда "Пеещите писмена" и др. Член на Съюза на писателите на Русия. В момента живее и работи в Москва.
***
Не съм сънувал, помня го добре -
Артек и слънце в синевата безгранична.
И неведнъж съм виждал как дете
прегръща друго - татар, грузинец, руснак и украинец.
Трева и пясък. Футбол. Силен дъжд
след разказа за Мача на смъртта. Очакване.
Как виках като запалянко неведнъж,
o, Боже, за "Динамо Киев" до прегракване.
А вечер, в танца морски под звездите,
бленувахме - да имахме сега сладкишен дар
от дядовците четирима. Унесени в мечтите:
украинец, руснак, грузинец и татар.
И смесен с пясъка отново вятър вее, вие,
и сякаш е четирийсет и втора, пак борба...
Тогава беше "Старт", "Динамо Киев" - ние,
на дреха футболна с напрегнати крила.
И знаем, че са в диплите на висините
дедите ни и в повторенията на синевата:
Резо, Амир, Владимир и Василий
навеки незавърнали се от войната.
Недей да помниш, миналото не помнете
и Мача на смъртта - сега са други там, по-други малко.
Ще надживеем и това. Отказвайте се и се отречете.
А за "Динамо Киев" - наистина е жалко.
Превод Анелия Павлова