Поезия

    Елица ГОРЕТОВА е родена на 28 май 1983 г. във Варна. Завършила е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (2007) и магистърска програма по творческо писане в СУ "Св. Кл. Охридски" (2009). През 2008г. е наградена със стипендията, учредена от  фондация "Блага Димитрова". Два пъти е лауреат в националния литературен конкурс "Веселин Ханчев" (Стара Загора, 2007 и 2008.). Има публикации в сп. "Пламък", в-к "Сега", сп. "Kапитал Light". С новелата си "d'Ева" печели второ място в конкурса "Новелови награди" ("Сиела", 2009).  От миналата година е сценарист на детско предаване в БНТ 1.

Събрани, белите й колене потрепват -
кървяло малко, но зараснало,
коричката ще се обели, хапе устни,
но не боли - така я е белязало червеното й колело,
и не боли от устните щом хвръкне дума,
завързана с конец на врабчов крак. Такава дума,
успяла да се приземи на покрива,
ще я подмамва все нагоре
(какво ли има върху асансьорите -
ще пита, щом почне да завръзва стихове).
Угриженото й врабче за нещичко ще претършува,
думата сама ще се отвърже,
ще се засили, за да скочи.
Не се страхувайте за коленете й.


Така разбира тайнството
Разтворено в чаша вода едно обещание.
Стискам очи от горчивото,
но нали голямата тайна започва така:
неразличима от мъглата
в събота, с перо, полепнало по рамото ти,
копче и конец, и радиопредаване, вдявам игла и
 тази гънка на устните нещо ме моли...
Чисто е
като чаша вода,
но той ми предлага мъничко захар.


ДЗЕН
(напомнителна бележка върху хладилника)
Моля те в първите дни на октомври
донеси малко дъжд от ръкава си,
не забравяй букета ми в ъгъла
на цветарницата, пренапоен,
донеси го,
ще го спасим в малката ваза върху бюфета,
на масата ще го сложим,
заедно с двете чинии -
такъв един празничен натюрморт:
супа от камъчета, пресен чемшир,
жерави от салфетки.


ЧЕРНИЧЕВО СТИХОТВОРЕНИЕ

Зад пръстите в оградата заспива домът на кърпени мечета.
Резлив тамян в мазето, пълно с кошници от сън. По двора
белите снежинки на черницата окапват в пазвите
на примитивна пеперуда. Не вярвам някой да ги обере
през бялата ограда, чак до пръстите да превъзмогне
името им. Облаци от сън навяват сивкаво брашно по стълбите.
Като брашното ситен, този дом се свива
на пашкул. В пробито канче под улука
изтичат малките сълзи на Богородица.


Повече или напротив

За седми път виси на ъгъла, под лактите виси
онази мартеница; вързах му я - там я върза
           на улица "Галичица" и "Трепетлика", на оня храст
мълчи: отскубнат петльов гребен
в мръснобяло (той не) виси (да, той), мълчи (е, той)
от полилея на хралупата си, цял.
Захапвам тялото -
до седем пъти хапя
и го броя до седем

години, откакто е висял.
Мълчи под черните си лакти,
слуша закъснели снегове,
ушите си проспива, затлъстява мръснобялото
на погледа,
а го броих до седем, докато се

зъбех аз като солена риба
с цветове от гняв, докато
           се стича мартеница по лицето ми,
броя, завързвам
ъгъл - фонетичен сбор -
и храста толкова завързах
с този сняг (го разкопчавам)
две капки се чифтосват
повече, отколкото
му посвещавам седма смърт
и всички храсти,
мартеници - повече
или
напротив.


***
Рано е да си обличаш ризата.
Тук влажността на въздуха е завишена - виж прането,
подсилена от северното изложение на стаята,
обърнала се с гръб към планината - ще се закашляш.

Врабците върху щайгите са овлажнели.
Понякога разтварям им ръцете си и ги наръсвам с хляб.
Десети ден не съхне и прането ми, за ризата е рано,
ще й поникне мъх, а камъчето в джоба ти ще зеленее,
петно ще ти направи. Рано е! Фелдфебелът щурец това и чака:

приготвя си приклад от негорял бенгалски огън,
а другите щурци - участници в облога, притихнали
те чакат да си сложиш ризата. Разстрел на пеперуди -
с това ми стъргаха слуха от вчера вечер. Рано е. Прането капе.