Енергийни за(д)явки

Маринела Арабаджиева, 3e-news

Докато европейските институции гласуваха енергийни регламенти, народните избраници през всяка изборна година след 2021 г. пишеха решения по управление на българската енергетика. Реформите се отлагаха и отлагаха. Промените в Закона за енергетиката отдавна гонят рекорд. Резултатът от упражненията в тази дейност днес предизвиква по-голямо безпокойство дори от бюджета. И ако за бюджета правителството, състоящо се от хора с доста различаващи се възгледи може да постигне компромис, така че и депутатите да се обединят, то казусите в енергетиката са толкова много, че задаващата се битка и ритане по кокалчетата със сигурност може да са доста интересни. Рано е да се говори за апокалиптични събития, но кой знае... Както се казва,

и малкото камъче може да преобърне каруцата

Липсата не само на правилни, но и на достатъчно справедливи решения през последните години създадоха поредица от казуси, които днес може да се окажат фатални за всяко управление. Ето и някои от тях, сътворени основно с участието на народните представители:

1.Избор на председател на КЕВР

След отлагане с горе-долу три години Народното събрание ще трябва да избере най-сетне нов председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Изборът трябва да е такъв, че да не предизвика онзи фал от 2022 г. , когато Конституционният съд постанови акта на депутатите за нелегитимен.
Важно е, че голяма част от депутатите са едни и същи и гласуват така, както партийният и личен интерес повеляват.
Процедурните правила на първо четене са приети и така са разширени, че въпроси могат да отправят писмено дори журналисти. Предвижда се мнения да се приемат и от юридически лица. Коментарът по цялостната процедура ще остане за по-късен етап.
Междувременно изборът на нов председател на КЕВР е от изключително значение за провеждането на процеса на либерализация на пазара на електроенергия на едро, а впоследствие и на процеса на излизане на битовите потребители на свободния пазар.
Едновременно с това депутатите ще трябва да направят и нова поредица от поправки в Закона за енергетиката. Включително и по присъединяването на нови мощности. Това се налага най-малко дори и за сервитутните зони, които съвсем наскоро, през декември 2024 г., се оказаха проблем за енергоснабдяването. Друг е въпросът, че процесът на излизане на битовите потребители на свободния пазар, както и промяната на структурата на самия пазар, включително и задаващите се тенденции за промяна на енергийните борси като цяло, изискват съвсем нов енергиен закон. Въпросът е дали има кой да го напише така, че да гарантира сигурността на системата и правата на потребителите (бизнес и домакинства).
Що се отнася до процеса на либерализация и на пазара на едро и на този за домакинствата, вероятно ще трябва да бъдат направени и промени по отношение на ФСЕС. Тук въпросът е как ще се вмести онзи т.нар. „универсален механизъм“ за компенсиране на разходите за високите сметки за ток, за който настояват работодателите.
Междувременно, любопитно е какво ще се случи в бъдеще с визията на ИТН за отлагане на процеса на либерализация на пазара на електроенергия с 5 години – от 2030 г.

2. Оборудването за АЕЦ "Белене"

В рамките на енергийната комисия в два поредни мандата на Народното събрание основно по желание на ГЕРБ и бившето ДПС беше наложено решението за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ на Украйна. Не трябва да се забравя, че имаше и две различни мнения – на ИТН, като лично настоящият председател на Комисията по енергетика Павела Митова настояваше първо да бъде изготвен анализ на възможностите за използване на оборудването в случай на необходимост от АЕЦ „Козлодуй“, и на Драгомир Стойнев от БСП, който настояваше оборудването да не бъде продавано.
Днес ИТН и БСП са част от управляващата коалиция, а позицията за запазване на оборудването за АЕЦ "Белене" беше яростно защитавана от трибуната на НС и от настоящия социален министър Борислав Гуцанов. Той заяви, че една нова АЕЦ, за която да се използва настоящото оборудване, може да бъде в пъти по-евтина от проекта за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Между другото, именно Гуцанов ще има пряк досег с депутатите от енергийната комисия, а и с КЕВР по

въпроса за енергийната бедност

Тоест, ще трябва да поеме на плещите си основни въпроси, касаещи либерализацията на пазара за битовите потребители.
Наред с всички тези проблеми остава и въпросът за двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като през тази година трябва да бъдат направени всички анализи, които да дадат възможност за формиране на окончателно инвестиционно решение. Правителството ще трябва ясно да оповести цената за изграждането на двата блока, да преодолее вътрешната си опозиция, въпреки че окончателното решение отново ще е на депутатите от Народното събрание.
Въпросът е особено чувствителен на фона на зачестилите съобщения от Украйна, че е готова с решението за покупка на оборудването.

3. Бъдещето на ТЕЦ-овете

Въпреки че се прави опит за налагане на мнението, че проблемът е решен, това съвсем не е така. Тук отново предстои сблъсък на две точно противоположни мнения.

4. Рафинерията

В енергийната комисия продължава да стои и предложението на депутатите от МЕЧ за „одържавяване“ на „Лукойл“. Някой ще трябва да обясни на вносителите какво означава и до какво може да доведе подобен акт.
Това е само незначителна част от въпросите, които са и ще продължат да предизвикват търкания между представителите на различните парламентарни групи. Нещо като малко камъче, вмъкнато между колелата на каруцата.

МАЕ: Потреблението на електроенергия
до 2027 г. ще се увеличи средно с 4%

Увеличаването на потреблението на електроенергия до 2027 г. се очаква да бъде средно с около 4% годишно. Това ще се дължи на нарастващото използване на електроенергия от индустрията, за климатизация, електрификация и центровете за данни. Това се казва в новия доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ) "Electricity 2025". Инвестициите ще трябва да достигнат 700 млрд. долара, ако страните искат да постигнат целите си през 2030 г.
По-голямата част от допълнителното търсене през следващите три години ще идва от нововъзникващите и развиващите се икономики, като според експертите на МАЕ на тях ще се падат 85% от ръста на търсенето.
Тази тенденция е най-ясно изразена в Китай, където търсенето на електроенергия расте по-бързо от цялата икономика от 2020 г. насам. Потреблението на електроенергия се е повишило със 7% през 2024 г. и се очаква да нарасне средно с около 6% до 2027 г. Ръстът на търсенето в Китай се дължи отчасти на индустриалния сектор, в който, наред с традиционните енергоемки сектори, бързо разрастващото се енергоемко производство на слънчеви панели, батериите, електрическите превозни средства и свързаните с тях материали изиграха значителна роля. Допълнително се отразиха климатизацията, навлизането на електрически превозни средства, центровете за данни и 5G мрежите, се казва в доклада.
„Ускоряването на глобалното търсене на електроенергия подчертава значителните промени, които настъпват в енергийните системи по света, и наближаването на новата епоха на електроенергията“, казва директорът на МАЕ, отговарящ за енергийните пазари, Кейсуке Садамори. По думите му това очертава предизвикателствата за правителствата за гарантиране на сигурни, достъпни и устойчиви доставки на електроенергия. „Политиците трябва да обърнат голямо внимание на тези променящи се динамики, които ще бъдат разгледани на международната среща на върха за бъдещето на енергийната сигурност, която МАЕ организира с правителството на Обединеното кралство в Лондон през април“, казва той.
Очакването за САЩ е за силно увеличение през следващите 3 години, което ще се равнява на настоящото потребление от щата Калифорния.
Прогнозите за Европейския съюз са, че ръстът на търсенето на електроенергия ще бъде по-скромен. Очакването е да стигне до нивата си от 2021 г. едва до 2027 г. след големите спадове през 2022 г. и 2023 г., предизвикани от енергийната криза.