Геополитическият флирт между САЩ и Русия за Украйна

Нещо подобно на флирт се заформя в отношенията между двете велики сили, макар че за мнозина политици и анализатори има и друг прочит на събитията. Веднъж признаците на този флирт са видими, друг път са по-прикрити, трети път се мяркат между редовете на събитията и изразените становища.
Цялата минала година Кремъл многократно повтаряше четирите си условия за край на украинския конфликт. Едно от тях, може би „най-тектоничното“, първопричинното, бе Украйна да не влиза в НАТО, да има неутрален и неблоков статут.
На 7 януари Доналд Тръмп даде пресконференция в имението си Мар-а-Лаго, на която критикува отиващия си предшественик Джо Байдън, че е настоявал точно за обратното. "В такъв случай Русия би имала някого буквално на прага си. И аз бих могъл да разбера чувствата им по този повод“, коментира Тръмп, като под „някого“ е имал предвид „враг, противник“. Така преди още да встъпи в длъжност той намигна на Москва, че не е равнодушен към опасенията й.
Оказва се обаче, че Тръмп е намигал и преди това, което бе разкрито от руския външен министър Сергей Лавров седмица по-късно на пресконференция. По думите му

Тръмп за пръв път на Запад честно признал

че НАТО е лъгала, когато е подписвала многобройните документи за сигурността в Европа. Лавров припомни, че с тези документи „нито една страна не трябва да засилва своята безопасност за сметка на безопасността на другите. Само че НАТО се занимаваше именно с това, което обещаваше да не прави. Тръмп каза това. За пръв път от устата не само на американски ръководител, но и от устата на един западен ръководител прозвучаха честни признания, че натовците са лъгали, когато са подписвали многобройните документи“, резюмира Лавров. Един вид, на Москва й харесва, че Тръмп „си пада“ по тревогите й.
По-нататък. „Аз ще се срещна с президента Путин... Това може да стане много скоро“, обяви Тръмп пред журналисти на 21 януари, в първия си работен ден от втория му (макар и с прекъсване) президентски мандат.
„Ние винаги сме открити за това“, смигна в отговор Владимир Путин по време на интервю, в което добави, че Тръмп е "прагматичен и умен човек" и  "със сегашния президент на САЩ винаги съм имал изключително делови, но в същото време прагматични отношения, доверителни, бих казал". Нещо повече, Путин подчерта, че Русия може да има „достатъчно много точки на съприкосновение" с действащата администрация на САЩ. А в друго интервю дни по-късно каза, че сред тези точки са икономиката, енергийната сигурност, цените на енергосуровините.
Нищо чудно, ако зложелателите на Русия сметнат, че Путин едва ли не се е хвърлил в обятията на Тръмп, но те затова са русофоби. При един трезв прочит между редовете се налагат други изводи – Русия няма нищо против геополитическото ухажване да включва и танго, което обаче да бъде не еднократно (само за Украйна), а многократно, дългосрочно.

И защо да не прерасне в по-трайна връзка

Между другото, още в началото на мандата си Тръмп призна, че флиртът с 24-часовото примирие в Украйна не му се е получил. „Повечето хора смятаха, че войната ще свърши след седмица, но сега тя продължава вече три години... Всичко може да се случи. Но смятам, че би било много добре тази война да бъде прекратена“, каза той на 21 януари. И даде на специалния си пратеник за Украйна Стийв Келог срок от 100 дни да изготви с Москва и Киев край на конфликта.
Разликата между 24 часа до 100 дни е достатъчно самопризнание за погрешността в стъпките и ритъма на тангото, но вижте коментара на украинския политолог Вадим Карасев пред рускозичната израелска телевизия ИтонТВ (ItonTV): „Това е срокът, в който Русия трябва да реши своите проблеми в Донбас“.
Не е тайна, че на бойното поле Киев е пред разгром. Дали пък с това отпускане на време Тръмп не прави мили очи на Москва? Един вид – гледай да се вместиш в този срок за капитулацията на Киев. Как да се усъмниш в подобно предположение, след като е направено от Украйна?
Следващата точка на ухажването е въпросът с териториите. По принцип е ясно, че на гигантската Русия още територии не са й нужни, а ако държи на Крим и взетите украински територии в хода на военната операция, то е защото са с руско население. Това Путин го е казвал неведнъж. А и в тях бяха проведени референдуми за присъединяването им към Русия. Затова сред условията на Русия за мир е признаването на тези територии като нейна част.
Киев се опъва, но ето, че администрацията на Тръмп е настояла пред него да разработи план за регулиране на конфликта, от който да отпадне претенцията за връщането към украинските граници отпреди военната операция (както и амбицията за НАТО). „В САЩ разбират, че днес е нереално да се говори за някакво връщане на линията до 2022 година“, признава украинският политолог Константин Бондаренко, цитиран от „ПолитНавигатор“. По думите му САЩ са поискали от Зеленски

да слезе на земята и да не фантазира за границите

Стигаме и до последната точка – статутът на Зеленски. Русия неведнъж твърдеше, че той е нелегитимен заради изтеклите му на 20 май м.г. президентски пълномощия. Затова и подписът му под евентуално мирно споразумение няма да има международно-правна тежест. Нещо повече, самият Зеленски нелепо е стъпил в поставен от самия него капан, от който обаче няма излизане. Пред 2022 г. в качеството му на президент той забрани всякакви преговори с Русия. Сега бил готов да преговаря с нея, но вече не като президент. Първо трябва да издаде указ за отменяне на собствения си указ за забраната на преговорите. Но проблемът е, че такъв отменителен указ също би бил нелегитимен, защото Зеленски над половин година не е държавен глава заради изтеклия му срок на правомощна годност. Затова Путин наскоро обясни, че преговори с Русия може да се водят или от легитимния председател на парламента, или след президентски избори в Украйна. Зеленски обаче ги отхвърля, защото уж изборите не били уместни в условията на война, но всъщност защото знае, че ще ги загуби, както се вещае дори на Запад. Или да няма избори, поне докато трае горещата фаза на войната.
Но ето, че буквално преди дни президентският представител за Украйна Кийт Келог призова Киев да проведе президентски и парламентарни избори. "Повечето демократични нации провеждат избори по време на война“, обясни Келог. Той впрочем не уточни последователността на действията – първо избори и после прекратяване на огъня или обратното.
Изданието „Политико“ коментира, че изказването на Келог и бързата одобрителна реакция на Кремъл са предизвикали тревога в Киев. То цитира бивш украински министър, който се съгласил да говори анонимно пред медията: „Сближаването на позициите на Вашингтон и Москва за изборите предизвиква обезпокоеност. Аз разглеждам това като първи признак, че Тръмп и Путин са

съгласни в едно – да отстранят Зеленски“

Но ето че вчера президентският говорител Дмитри Песков заяви, че Русия е готова да преговаря със Зеленски, въпреки нелегитимността му. Това стана на фона на обнадеждаващите уверения на Доналд Тръмп, че екипът му води резултатни преговори с Киев и Москва. Дали пък сега Москва не "прави мили очи" на посредничеството на Вашингтон?
Очертава се обаче флиртът да е за сметка на трети играч в конфликта. Миналата седмица Владимир Путин в телевизионно интервю изрази увереност, че Тръмп „с неговия характер, с неговата настойчивост“ бързо ще възстанови реда сред европейските елити и скоро „те ще „застанат в краката на господаря и кротко ще размахат опашка“. Разбира се, че тук Путин доста коварно интригантства и противопоставя двете части на Евроатлантика, макар че те многократно правиха същото със страната му и с Украйна. Но такава оценка няма как да не поласкае Тръмп. Всъщност Путин не просто му намига, а и направо го кани на геополитическо танго за Украйна с партитура, която зам.-постоянният руски представител в ООН Дмитри Полянски нахвърля в интервю по Ютюб канала „Дюран“: „Според мен има само двама ключови играча - Русия и САЩ. Тази криза започна с намесата на САЩ в украинските дела. Да, можете да споменете Европа, но Европа не може да направи нищо самостоятелно, включително Великобритания. Защо ни е да привличаме европейците? Вече пробвахме с Минските споразумения, всички знаят как приключи това“, каза Полянски.
Москва ловко гъделичка честолюбието на Тръмп, който едва ли ще допусне Европа до масата на преговорите. Най-много до церемонията по подписването на крайния договор. А и трудно ще й прости, че в близкото минало е работила срещу него. Очертава се Европа да изпадне в по-долна дивизия на геополитиката от САЩ и Русия, които са си хвърлили око покрай стопирането на украинския конфликт. Макар че тя със зъби и нокти ще драпа да не се озове там.