Стратегията за отбрана на Европа трябва да е ориентирана към мира

Европейските лидери реагират прибързано на решенията на правителството на САЩ относно войната в Украйна и трансатлантическото военно сътрудничество. Поредицата от събития, които разтърсиха света в рамките на една седмица:

- 28 февруари 2025 - неуспешна пресконференция в Овалния кабинет между Тръмп и Зеленски;
- 2 март 2025 - Среща на върха в Лондон „Осигуряване на нашето бъдеще“, подкрепяща идеята за европейски (френско-британски) „мирен план“;
- 5 март 2025 - новото германско коалиционно споразумение премахва прословутата „дългова спирачка“ и стартира мащабно превъоръжаване;
- 6 март 2025 - Европейският съвет се позиционира в подкрепа на общи заеми за програма за превъоръжаване.

В тази поредица от събития световните лидери донякъде признават, че войната в Украйна не може да бъде спечелена според целите, определени през 2022 г.
Европейците трябва да избягват

попадане в наратива на Доналд Тръмп

който внушава, че ЕС е разчитал на сигурността, осигурявана от САЩ. САЩ използваха своите институционални позиции в Европа в своя полза, а по-голямата част от американските военни разходи нямаха връзка с европейската отбрана. Действията на САЩ често вредяха на многостранното сътрудничество и институции, докато Европа споделяше разходите и моралните последствия. ЕС трябва да поддържа международното наказателно право (подкрепа за Международния наказателен съд и Римския статут), както и Директивата на ЕС за надлежна проверка на устойчивостта на компаниите (ограничаване на продажбата на оръжие в определени контексти).
Ако се приложат, новите планове, изложени миналата седмица, ще изведат ЕС в ново измерение по отношение на отбранителния капацитет и профил за сигурност. Важно е решенията с дългосрочни последици да се основават на разумна оценка, а не на шок и истерия. Решенията относно отбраната трябва да са вградени в по-широка политика за сигурност, която в случая на ЕС трябва да отчита всички държави членки, включително тези, които се ангажират с военен неутралитет. Не е лесно - но вероятно и не е желателно - ЕС да се превръща от проект за мир в проект за война. Лидерите на страните от ЕС, както и на Обединеното кралство, трябва да положат усилия за запазване на НАТО като отбранителен съюз според първоначалния му мандат - без допълнителни неотбранителни функции.
По-големите разходи за отбрана в Европа не трябва да служат като претекст

за съкращения в публичните услуги

социалната държава или дори помощта за развитие. Ако ЕС и неговите държави членки са готови да заемат повече средства, инвестициите в зеления преход, икономическите иновации и конкурентоспособността трябва да бъдат приоритет. Ангажиментът на Европа към хуманитарната помощ и официалната помощ за развитие (ODA) трябва да остане стабилен - особено на фона на разрушителното въздействие от премахването на USAID, намаляване на финансирането на СЗО и UNFPA, както и съкращенията в ODA от страна на Великобритания, Швеция (и вероятно Германия). Необходима е преоценка на международната помощ, но това не трябва да бъде за сметка на общности, чието оцеляване зависи от нея (ваксини, животоспасяваща помощ, репродуктивни и сексуални услуги).
В Европа преминаването от подход, фокусиран върху мира и сигурността, към милитаристичен дневен ред застрашава основите на феминистката външна политика (FFP). Тази промяна поставя военизацията над човешката сигурност, засилва милитаризирани форми на мъжественост и отклонява ресурси от предотвратяването и разрешаването на конфликти. Нидерландия, Аржентина, Швеция и други държави се отдалечават от ангажиментите си към FFP. Връзката между милитаризацията и отстъплението от феминизма е пряка. Постигнатото в тази област през последните години трябва да бъде защитено. Ако САЩ намалят участието си във военния капацитет, Европа трябва да реши какъв тип отбранителна индустрия иска да развива, без да копира американския военно-индустриален комплекс.
При аргументиране на нуждата от повече разходи за отбрана, официалните лица със сигурност ще подчертават, че това ще създаде работни места, както и че инвестициите във военни технологии ще имат положителни ефекти върху гражданските НИРД. Макар тези аргументи да имат основание, секторът на отбраната трябва

да бъде подложен и на проверка за разхищение и корупция

Ако ЕС финансира отбранителен капацитет (чрез пренасочени структурни фондове или други средства), разпределението на разходите между страните трябва да бъде договорено предварително. Необходимо е също да се подчертаят етичните изисквания при разработването на съвременни технологични оръжия. Изкуственият интелект вече присъства във въоръженията, но в рамките на ЕС все още не се е провела сериозна дискусия относно човешките и моралните последици от използването му във войната.
Европейските държави харчат многократно повече за отбрана от Русия. През 2024 г. Германия и Франция заедно са изразходвали колкото Русия. Ако добавим Великобритания, Италия и Полша, сумата е два пъти по-голяма от руските военни разходи. При положение, че в Европа няма риск от вътрешен военен конфликт, а основният въпрос е уравновесяване на руските способности, ключът е в различни организационни модели, а не в увеличаване на разходите. Ролята на ЕС трябва да бъде преди всичко в по-добра координация на разходите за колективна отбрана. В този дух, в нов анализ за FEPS, Роберто Касталди подчертава нуждата от „стратегическа промяна към модел на отбрана, който съчетава споделени европейски военни способности с възможност за мобилизиране на национални сили при необходимост, като позиционира ЕС като силен стълб в рамките на НАТО.“
Поради затопляне на отношенията между Русия и САЩ, войната, започната от Русия през февруари 2022 г., е към края си.

Най-вероятно сме вече във финалната фаза

Голяма част от разходите за възстановяване на украинската територия, която не е под руски контрол, ще паднат върху европейските страни. Очевидно е - колкото по-дълго продължава войната, толкова по-високи ще са разходите за възстановяване. В интерес на Европа е да създаде условия за възстановяване възможно най-скоро.
Тъй като ЕС не разполага със собствена армия, и е малко вероятно да има такава в бъдеще, Съветът за сигурност на ООН - с постоянни членове Китай, Русия, САЩ, Франция и Великобритания - трябва да се превърне във форум за колективна работа по въпросите на човешката сигурност.