19 Ноември 2024вторник06:50 ч.

ГЛОБУС

Критични избори

Местният вот в Украйна през есента може да усили фрагментацията на обществото

/ брой: 152

автор:Георги Георгиев

visibility 2153

След по-малко от месец в Украйна започна предизборната кампания за редовните местни избори, които  са насрочени за 25 октомври. Те ще се проведат след завършилата наскоро нееднозначна административно-териториална реформа на страната, при която броя на районите, в рамките на всички 24 области (в които украинците броят и Крим), беше намален от 490 на 136. Съответно това намалява и броя на районните съвети (громади), в които ще се избират местни депутати, но пък увеличава броя на последните. Изборите за местни депутати в селските, селищните и градските съвети в тези громади, където избирателите са до 10 000 души, ще бъдат по мажоритарната система. Изборите за областните, районните, градските и селските съвети, в громадите с над 10 000 избиратели ще се проведат по пропорционална система. На тези избори за първи път ще има и квоти по полов признак. Партиите при съставянето на партийните листи ще трябва да се съобразят с изискването две от всеки пет кандидатури да бъдат на жени. 

Изборите се очаква да станат изпитание за управляващата партия "Слуга на народа" на президента Владимир Зеленски. Не само защото тя, както и самият държавен глава, губи рейтинг през последните месеци заради разочарованието от него и икономическата криза. За пръв път три социологически агенции отбелязаха 

превес на недоверието към президента 

над доверието. Най-голяма разлика отчете социологическата агенция "Рейтинг" - 36% доверие срещу 52% недоверие. Впрочем бившият комик продължава да изпреварва другите политици - личният му рейтинг е над 40%. Но пред смятания за неопитен държавен глава се откриват все нови предизвикателства във връзка с местните избори.

Според политически наблюдатели Зеленски, в условията на кадрови глад в страната, трудно може да намери лоялни близо 140 ръководителя на районните държавни администрации,  но най-вече опасенията са, че може да се възцари двувластие и противопоставяне между ръководителите на администрациите и районните съвети, когато те са доминирани от опозиционна сила. Т.е. политическото противопоставяне от парламента в Киев да се пренесе и по малките местни парламенти. Това направо е неизбежно в някои области като Лвовска например, която бе единствената, където на втория тур Петро Порошенко спечели срещу Зеленски през м.г. Според социологически проучвания партията на президента е едва четвърта с незавидните 7,6%, а "Европейска солидарност" на Порошенко е първа с 28,2%, следвана от две други националистически формации. Лвовска област е важна за украинското общество, доколкото тя, заедно с други съседни райони на Западна Украйна се схваща като люлка на националистическите идеи, в чийто плен вече седма година се намира страната. Градът е и главния културен и икономически център на региона. На другият полюс - в Източна Украйна ситуацията е огледална. Там партията на Порошенко, основен опонент на сегашната власт, е със слаби позиции, а с водещи са формации свързани с местния олигарх Ринат Ахметов и определяната като проруска коалиция "Опозиционна платформа - За живота" (ОПЗЖ). Например в най-големия град на региона, който е под контрола на Киев Мариупол партията "Блокът на Бойченко", свързана според украинските медии с Ахметов, който е основният работодател в града, има 39,2%, ОПЗЖ - 26,7%, а управляващата "Слуга на народа" е на трето място с 9,7%. Т.е. в двата полюса на украинската вътрешна политика "Слуга на народа", на която може да се опре президента в своята политика, е със слаби позиции.  

Досегашната история на Украйна показва, че местните елити, могат в решителни моменти 

да се опълчват на центъра 

и дори да предприемат сепаратистки действия. Още преди сецесията на Крим и избухването на конфликта в Донбас, участниците в Майдана в Киев са имали намерение, както разказа през 2018 г. пред "Украинска правда" бившият председател на Радата Андрей Парубий, да избягат в случай на неуспех в Лвов и там да организират съпротива срещу действащия тогава президент Виктор Янукович.  Т.е. ако властта тогава беше действала по по-различен начин сега щяхме да говорим за гражданската война в Западна Украйна. От тук и залогът на местните избори е много висок, защото след 2014 г. единството на страната винаги стои на първи план за властите в Киев и националистическите кръгове. Но как се осигурява то?

Изданието "Фокус.уа" направо отбелязва в публикацията си "На всеки феодал по район. Кой ще получи контрол върху Украйна след децентрализацията" от 17 юли, че съкращаването на районите е и опит на властта да ги вземе под контрол, без да влиза в конфликт с местните елити. Според изданието появата на два уголемени района, в които са съсредоточени етнически малцинства - унгарското в Береговски район в Закарпатска област и българското в Болградски на Одеска област, предизвиквала опасения за националната сигурност. Други райони пък били окрупнени в угода на определени бизнесмени и политици. 

Още през юни телевизионният "5 канал" цитира изпълнителния директор на Асоциацията на градовете в Украйна Александър Слобожан да казва, че създаването на уголемен Береговски район, който да включва в себе си всички унгарци в Закарпатието, носи риск от сепаратизъм. Според запитания юрист Максим Костецки никой не наричал украинските унгарци сепаратисти, но с реформата се залагала бомба с часовников механизъм, която можела да се взриви след няколко десетки години. Според него до създаването на този "национален унгарски" район се е стигнало след договорка между Киев и Будапеща. Министърът на външните работи Дмитро Кулеба категорично отрича това. Пред новинарския "24 канал" той дори заявява, че истинска драма за страната е да се търси във всичко проява на сепаратизъм. По думите на министъра ситуацията е точно обратната - след като към стария Береговски е добавен Виноградовски - украинците са станали повече от етническите унгарци (43%) в уж "националния" район. 

Обаче тези откровения на министър Кулеба

представят в друга светлина 

окрупняването и на Болградски район и причините поради които украинските власти са се отказали от първоначалното си намерение да го раздробят. Действително, в стария малък Болградски район българите бяха 60% от населението, а в новия уголемен те вече са под 50%. Излиза, че едновременно като удовлетворяват исканията на хората от Болградски район и на българските власти, за запазването му, в Киев са се ориентирали всъщност към вариант, който да доведе до намаляване на дела на етническия български компонент, което може да се разглежда и като превенция на хипотетични сепаратистки намерения. Впрочем такива вече бяха приписвани през годините на част от българската общност. 

Бившият ръководител на Арцизки район,  който сега е част от новия Болградски, Сергей Парапулански в началото на юни т.г. бе цитиран от сайта "Бесарабия. уа" да казва, че в процеса на обединяването на районите с българско малцинство се намесват сили, които през 2014 г. искали да правят Бесарабска република. Разбира се ту трябва да имаме предвид, че административно-териториалната реформа доведе до брожение  и сред българите в Одеска област, защото живеещите в Арцизки район смятаха, че именно той трябва да бъде центърът на едно по-голямо обединение, а не Болград, където отсъствала нужната инфраструктура. Да се приписва сепаратистки тежнения на нашите иначе кротките и лоялни към Киев сънародници изглежда твърде и твърде преувеличено. И тези обвинения приличат на плод на наранени властови амбиции. Въпреки това, е видно от горните примери, че за Киев темата за лоялността на регионите към централната власт и украинската държава меко казано не е безпредметна. 

Подобни настроения съчетани с предстоящите местни избори, може да доведат до ново изостряне на вътрешнополитическата ситуация в Украйна, опасяват се политически анализатори. При това напрежението ще възниква в различни региони. Ако партията на властта покаже слаби резултати, то тя ще загуби и следващите парламентарни избори, които може да са предсрочни през 2021 г., смята анализаторът Руслан Бизяев. Пред Ютюб-канала "Хвиля" той коментира, че кадровата слабост на "Слуга на народа" може да доведе до ситуация, когато в някои украински области ще се появят свои "атамани", по аналогия с периода 1918-1919 г. "Държавата на хуторите (т.е. ситуация, в която има "феодализация" на местната власт-б.а.) в сегашната геополитическа ситуация може да издържи максимум пет години", смята популярният политически анализатор. 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ