Давутоглу се опълчва на Ердоган

За първи път след тригодишно мълчание и присъствие само като редови член на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) бившият премиер проф. Давутоглу в писмена форма се обърна към турското общество със свои виждания за резултата от местните избори на 31 март, както и за бъдещето на партията и страната. "Днес се намираме в критичен исторически момент", споделя Давутоглу и информира, че "оценките и страховете ми, свързани с партията и страната ни за този 3-годишен период, бяха представени устно и писмено на уважавания президент, но за да не предизвикам неоправдани спорове сред различни кръгове, предпочетох да ги споделя и с общественото мнение". 

Според него Турция преминава през период, който е наситен с поврати в историята на човечеството, в който връзките между общностите се осъществяват с изключителна бързина и в еднаква степен се откриват и възможности, и рискове. "Страните, които успеят да преодолеят вътрешните си противоречия и имат визия, съответстваща на духа на времето, ще добият сила, която ще определя следващите десетки години, даже векове", вещае проф. Давутоглу.

Трудно е човек да не се съгласи с тази негова обща оценка. Следва мнение за периода, в който той е играл водеща роля в политиката на Турция и за случилото се в последните години. В началото на 21 век ПСР идва на власт с визия, която обхваща ценностите на нацията и духа на времето, смята експремиерът. Според него тогава е имало вяра в идеите на самата партия, имало е възходящо икономическо развитие и "международно влияние, разпростиращо се във всеки ъгъл на света". Разбира се, той е един от темелите на тази визия.

Но след събитията в парка "Гези" през 2013 г., след корупционните скандали от 17-25 декември и опита за преврат от 15 юли 2017 г. са се появили вътрешни противоречия, поставили страната от позиция на визионер с активна дейност на международната сцена в позиция на "реакционер с отбранителна дейност". Отбелязва се, че чрез заговори, заплахи и манипулации "ние започнахме да консумираме нашата енергия върху самите нас".

Именно затова той смята, че е дошло време за "открита и прозрачна връзка с общественото мнение както за изборите от 31 март, така и за случващото се след тях". Или както казва, "да има обществено политическо табло относно бъдещето на партията и страната ни".

Започва с важните сигнали, които са подали турските граждани на 31 март и на които трябва да се направят задълбочени анализи. "Ако не бъдат направени изводи от промените в предпочитанията на нашата нация и не се направят решителни стъпки, очаква ни труден период и за партията, и за държавата".

Призивът е "да се изправим лице в лице с истината", тоест да се отчете, че има спад в подкрепата за ПСР и примерът със загубата в Анкара и Истанбул е красноречив. Обръща внимание, че "не трябва да се става жертва на нарастващо его", което обяснява с факти, че "нашата ПСР, която не е конюнктурна партия, се свързва с една ограничена част от общността, с една група на икономически интереси и даже със съдбата и одобрението на една личност". И без конкретика е ясно, че бие срещу президента Ердоган.

Проф. Давутоолу предлага "ценностите, които ще доведат ПСР до успех": поддържане вътре в партията на идейна и ценностна система, даване на съответен изказ на тази ценностна система, създаване на мрежа от социални отношения във всяка част от обществото, създаване на здрава структура, която да ръководи тази мрежа от социални отношения, както и свободна мисъл и единомислие, осигуряващи политики съответстващи на духа на времето.

Посланията на проф. Давутоолу не просто се разпростират на 16 страници. В тях се говори, че "преживяваме сериозна слабост", минава се пред констатацията, че свещени ценности се използват за лични интереси, за да се направи изводът, че "мястото на ценностите ни бе заето от политиката на страх". Без да посочва имена, той подчертава, че "заемани постове се използват за облагодетелстване на цяло семейство и обкръжение". Според него съюзът с националистическата Партия на националистическото действие (ПНД), е притиснал ПСР "във вътрешния Анадол", което на практика оставя Западна Турция на опозицията. Не пропуска да коментира и думите на президента Ердоган, че "има износване на метала" в ПСР, смята, че за да се преодолее спадащият рейтинг на ПСР, основна роля имат организациите по места. Но те са били обезглавени след опита за преврат именно с мотива "износване на метала", което е "отворило сериозна рана в тялото на партията ни".

Сурови думи има за наличие на "паралелна структура, която се опитва да ръководи партията", но тя "не може да бъде оставена на кръгове, които са заложници на крадци". Сериозни критики са отправени във връзка с коалиционната политика на управляващата партия. Според Давутоглу тази политика е довела до загуби и създаване на отделни фронтове. В основата на кризата, която преживява икономиката, лежи всъщност криза в самото управление. Вместо да се опира на хората и човешките права, на независимостта и реформаторството, на политическата увереност в себе си и в бъдещето, ПСР е поела по пътя на статуквото и етатизма - тоест на намеса на държавата в стопанския живот. По европейски звучат думи като "противникът в изборите не е враг, а само политически противник. Спечелилият, който и да е той, е от нашата нация, от нашата демокрация".

Смайващо звучат думи, че "борбата срещу ФЕТО води до загуби". Защото идеята за личната вина, която е основна в правото, е загърбена във водената борба срещу тази организация на президентския враг Фетуллах Гюлен. Решенията да се забрани държавна длъжност за лица, чиито близки са били "важни елементи в процеса на опита за преврат", не отговаря на изискванията за правова държава.  

Още по-изненадващо впечатление правят словата, че "от гледна точка за структурата на партията притеснения има, когато едно лице е и генерален секретар, и държавен ръководител".

Президентът в едни избори е принуден да влиза в остри полемики, но като държавен ръководител е необходимо да стои на еднакво разстояние от различните части на обществото. Създават се възможности за едно психологическо откъсване на част, най-малко на 50%, от обществото. Изводът е за преоценка на въведената президентска система и съюза с ПНД.

Виждането, че за да се спечели доверието на обществото, трябва да се води борба с "3-те Y" - yasaklar, yolsuzluk, yoksulluk (забрани, корупция и бедност), също е акцент в предложенията на Давутоглу. За него предпочитанията в обществените поръчки отварят пътя към корупцията. А разклатеното доверие в икономическите показатели е част от причините за резултата на 31 март.

Обръщението завършва с "рамо до рамо да се сплотим", това е сигнал, че професорът остава верен на умерената политика, която смята, че е следвал като премиер. Независимо, че задкулисието в Анкара го определеше като "американския човек до Ердоган".

Какъв е отговорът на Ердоган? Предложението 80 млн. турци да се обединят в "турски съюз", вместо в "Републикански съюз", за да се справи държавата с проблемите, звучи общо. Конкретиката е в "засилване на националните и държавни ценности на Ататюрк и на Републиката", както и в призивите за единство на Родина и нация. Другите точки от общо 8 са за силна демократична държава, родолюбива демокрация и ценности, борба с терора и силовата политика, за равенство в международната общност, срещу империализма  и фашизма (!) и за държавно лидерство.

Явно на Турция й предстоят интересни времена и много дискусии сред политическия елит.