Еврохипопотамът отваря уста

Преди дни българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП Кристиан Вигенин потвърди пред депутатите от парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че българските евродепутати са против отпадането на правото на вето на националните държави и респективно на разширяването на употребата на квалифицирано мнозинство при вземане на решения за външната политика, санкциите, отбраната, разширяването на ЕС. 
Мераците на група големи държави (Германия, Франция) за ограничаване на тежестта на малките в ЕС не са от днес. За първи път те бяха формулирани още по времето на комисията "Юнкер", когато на 12 септември 2018 г. бе предложено да се "премине към гласуване с квалифицирано мнозинство в конкретни области на външните ни отношения". Това бе поднесено с благовидния предлог "да подобрим способността си да говорим с един глас". Т.е. да бъде създадена възможност да се заглушават различните гласове.
Това не се прие, но упоритостта е иманентна характеристика на идеолозите на Европейските съединени щати и постепенно, вече през ноември 2023 г., Европарламентът с много крехко мнозинство (291 гласа "за", 274 "против" и 44 "въздържал се") прие резолюция, с която призова за премахване на правото на вето на държавите членки и предоставяне на повече правомощия на институциите на ЕС. Следователно се отваря път за федерализиране на Съюза и неглижиране на националните държави за сметка на централните органи. Едно действие, което председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен нарича "сваляне на оковите на единодушието".
Самата Фон дер Лайен прави впечатление на всичко друго, само не и на "окована". Точно обратното, особено в сферата на външната политика, госпожата се е "разпищолила", и то на фона на поредица от фиаско на фиаско. Достатъчно е да споменем само капитулацията й пред Доналд Тръмп. Но има и още нещо. Когато Европа беше проект на мира, въпросът с ветото не стоеше така остро, както когато Европа стана проект на милитаризацията. Разбира се, Русия е виновна за всичко, но фактът е следният: ЕС вече не е проект на мира. 
Предвид историята на нашия континент, състоянието на европейските елити, издигането на първо място на въпросите на войната и мира - на този фон да се искат още правомощия за централните органи е най-малкото нелепо, но най-вече то е опасно, особено за страни като България. 
Не е тайна, че през т.г. евроемисари сондират отново, след като получиха отпор от редица страни (Полша, Унгария) преди две години, темата за отмяната на ветото. И това е основно заради Украйна и блокирането от страна на Унгария на нейното членство в ЕС (тук е важно да споменем, че преди това пропадна предложението за "бързо членство" на Киев). 
Българската държава е против отпадането на правото на вето, при това поне в момента има видим консенсус по въпроса. През септември т.г. външният министър Георг Георгиев каза: "Придържането към единодушието е ключово за запазване на целостта на процеса на вземане на решения." Евродепутатът от БСП Вигенин смята, че: "Такива решения биха довели до задълбочаване на противоречията вътре в ЕС. Споменатите въпроси засягат съществено суверенитета на държавите и не може да бъдат налагани против волята им." А евродепутатът от "Възраждане" Станислав Стоянов бе още по-конкретен пред БНР миналия месец: "Евентуалното отпадане на правото на вето на всяка държава в ЕС ще е пагубно за България. Например, ако това право бъде отнето, ние няма да имаме думата за членството на Република Северна Македония в Евросъюза."
Разбира се, не става само дума за РС Македония, Украйна, приемането на други страни за членки на ЕС и санкциите срещу когото и да било. Въпросът е фундаментален - искат ли народите от ЕС да го превърнат в повече или по-малко унитарна държава или не? От времето на отхвърлянето на проекта за Европейска конституция, отговорът е по-скоро "не", отколкото "да".
Една от големите драми на Съюза е, че той се преструва на държава, без да е такава, поради това непрекъснато се говори за олекването му на международната сцена. Това е неразрешимо противоречие. 
Обяснението, че пред лицето на кризите, заливащи Съюза, трябва да се сплотят редиците и по-лесно и бързо да се вземат решения, е обяснение от Лукавия. В случая бюрократичната система на ЕС, която подобно на еврейския Голем се обръща срещу създателите си, защото иска да живее собствен живот.
Не за първи път в европейската история кризисни явления са били използвани за налагане на по-строг контрол, лишаване от права, "затягане на коланите" и накрая "надяване на примката". 
ЕС вече загуби един голям и важен член, който искаше повече автономност. Отнемането на правото на вето, ограничаването на автономността ще отвори още възможности за напускане на ЕС. 
Ръководството на Съюза е заприличало на хипопотам - колкото повече затъва в блатото на проблемите, толкова повече отваря уста за още власт.