18 Ноември 2024понеделник16:49 ч.

Чий е у нас рокендролът?

Костюм каре с риза райе и вратовръзка на цветя...

/ брой: 113

автор:Чавдар Николов

visibility 2094

Простите формулки и митовете, колкото и добре понякога да звучат, могат единствено да изглеждат като обяснение на живота, да наподобяват такова обяснение, без да са верни. С други думи, те го докарват максимум външно, на лустро. Принципът на съвременната нашенска телевизионна журналистика "За всяка глупост микрофон" обективно е в състояние малко да промени същността на контекста.
По БНТ наскоро безалтернативно чухме сентенцията, че песните на левите на Запад били песни на десните у нас. Убеден съм, че днес няма нужда в поредно търсене на доказателства кой кой е, с кого е дружал, какво е чел, какво е слушал и какво е приказвал, да се разровим из таваните и да извадим на бял свят този път старите магнетофонни ленти, вече далечни предшественици на касетките и на сидитата. Старите момчета и без туй добре знаят за какви политически некоректни неща пее Джон Ленън в "Imagine" и доколко всичкото това, заедно със сексуалната революция, въобще може да стане дясно и да се тълкува като дясно, даже в тукашния свят на кривите огледала.
В музикално отношение България винаги е била и вероятно ще бъде

балкански тюрлю гювеч

През шестдесетте и седемдесетте години на вече отминалия век бившите "буржоазни бабета" с шапки пълнеха салоните на симфонични концерти и операта, довоенното поколение различаваше джаз и суинг, с удоволствие танцуваше танго и знаеше припеви от италианската естрада. Чиновниците пееха в хор по екскурзии стари градски песни. В провинцията, по селата припяваха на Лили Иванова от телевизора и си пускаха по радиото главно народна музика. Обслужващият персонал се прехласваше по "сръбско" и "гръцко". Офицерите, завършили академии из Съветския съюз и оттам в повечето случаи обзаведени със съпруги, въздишаха на чашка при "Березы, березы" и "Смуглянка молдованка", но слушаха и знаеха наизуст също песните на Висоцки, както "блатните" и сатиричните, така даже и политическите.
Интелигентските, студентските и ученическите среди, особено тези от езиковите гимназии, в София и в по-големите градове неусетно някакси се бяха оказали под "силно западно идеологическо влияние", те се кефеха главно на рок и поп. От Елвис нататък процесът набра инерция, а след дихотомиите "Бийтълс - Стоунс" и "Пърпъл - Зепелин" стана напълно необратим и неуправляем. Младежта с променлив успех се опитваше да си пуска дълги коси, бакенбарди и бради и напълно отказваше да пее

песни в прослава на партията и комсомола

По цели нощи се будуваше и се правеха записи от грамофон на магнетофон, оттам от магнетофон на магнетофон, мултипликационно. Съответно "терените" бяха озвучавани изключително с въпросната западняшка музика. Именно тя беше, както впоследствие се изрази президентът Обама, sound track-ът на нашето поколение. И ако не на абсолютно цялото, то поне на, нескромно казано, по-просветената, по-напредничавата част от него.
Кой какво обаче чуваше или успяваше да чуе в тази музика, в рокендрола, казано в приемливо изчерпваща съдържанието частност? Мелодията и ритъмът бяха безспорно за и на всички. Но текстът, където естествено след love най-често фигурираха freedom и peace, проникваше, така да се каже, на доста различна дълбочина. Поради езиковата бариера, но и заради философската и смислова неравностойност на отделните произведения и групи словесното послание достатъчно обичайно изпълняваше ролята просто на елемент от музикалния фон. Алтернативният вариант бе възпитателно еволюциониращото въздействие на въпросния музикален жанр, преживяно и изпитано не без последствия все пак, слава Богу, от мнозина у нас.
Последните днес са както леви, в европейския смисъл на думата, така и десни, пак в същия смисъл. Но това няма определящо значение, в него няма също и драма. Защото щом в различни, достатъчно широки слоеве на обществото се споделят едни и същи базови демократични и морални ценности, то разполага с потребната база за прогрес. Визираното по-горе внушение "че рокендролът в България е на десните", което се опитаха да ни направят по така наречената обществена, а по същество държавно-правителствена телевизия, е перфидно и перверзно. То собствено не беше и чиста проба внушение, а откровен опит за грабеж, за присвояване на историята и

идентичността на едно цяло поколение

Защо?
Политически дясното у нас през годините на прехода бе етикетно узурпирано от крайно нагли, безскрупулни и неграмотни примитиви. "Дясно" по тукашните ширини есенциално, като утвърдено разбиране, вече се явява ни повече и ни по-малко всевластната неприкрита диктатура на олигархията.
За да не се отклоним излишно в текста, дайте да се запитаме основното. Слуша ли българската олигархия рокендрол?
Не се движа лично във въпросната оптимално неприятна среда, а напротив, умишлено стриктно и с непрязън я отбягвам. Но, от друга страна, тайната на нейния произход е публична, многократно е констатирано своебразното амалгамно фундаментално триединство от бивша номенклатура, дребни ченгета и мутри.
Номенклатурата, както е казано, кожата си мени, но нрава си не. Тя слушка, папка и се урежда колективно и главното поединично. Семантиката и семиотиката на рокендрола й е последна грижа. Шегата, която навремето германската рок звезда Удо Линденберг си направи в песен с Ерих Хонекер, че въпреки всичко, независимо от идеологическите предписания и правила, последният

нахлузвал дънки и се криел в тоалетната

за да слуша тайно рок, не е нищо повече от една ефектна, вдигнала навремето много шум, гротескна измислица. Номенклатурата най е навикнала да се пази да не каже нещо излишно и да не направи нещо погрешно, като по този начин евентуално да си навреди на абонамента за кьорсофрите, погледнати в най-широкия възможен спектър. Ясно е така защо наскоро в името на "правилния произход" едно партийно функционерско семейство от тоталитарното минало за пред публиката по "новодемократичному" бе набързо официално префасонирано на "учителско".
Какви ти там свободи и световни несправедливости биха заинтригували номенклатурата и потомците й ? В името на собствения рахат с ентусиазъм бива подкрепяна всяка война, това поне два пъти вече го видяхме в съвсем неотдавнашни години.
Дребните ченгета, органически включващи също всякакви иначе така наречени салфетки, куки информатори и елементарни доносници-провокатори от обслужващата сфера, доказано не притежават художествен и идеен вкус. За него именно навремето помежду си се майтапехме, че се ограничава в съчетаването на костюм каре с риза райе и вратовръзка на цветя. И в този определящ сегмент на съвременната олигархия, следователно, не се забелязва помен от рокендрол.
Мутрите пък са най-ясни: черни костюми с бели чорапи, черни големи коли, манекенки, плюс Лепа Брена, Ивана и Цеца. Техен ли е рокендролът? Та те и по джиесемите си пускат вече само чалга. И даром да им го даваш рока, няма да го щат.
Пък и ние, които пълнехме площадите в зората на демокрацията, пълнехме и пълним стадионите на Deep Purple, Whitesnake, Uriah Heep, ZZ Top, AC/ DC, Rammstein... не възнамеряваме по никой начин на въпросната сбирщина да й го отстъпваме рокендрола. Заинатили сме се, значи няма! Независимо дали сме леви, десни или центристи. Най-напред и преди всичко сме се научили да бъдем свободни хора, невписващи се в отгоре задавани ни схеми.

 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1023

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 305

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 267

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 322

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ