18 Ноември 2024понеделник09:38 ч.

Асоциалността ни е "на куб"

За народната любов, характеристиките на обществения упадък и усещането за реалност

/ брой: 95

автор:Чавдар Николов

visibility 2401

Нещата звучат някак си особено познато. Във френския задморски департамент Мартиника, част от Европейския съюз, който се явява остров в туристическия рай на Карибско море, населен главно с чернокожи и мулати, цените на основните стоки понастоящем се оказват два-три пъти по-високи от тези в Париж. Недоволството сред местното население е голямо. Подозренията са за картел, защото вносителите и търговците на едро са бели, потомци на едновремешните колонизатори, които, естествено, по исторически причини се познават помежду си и дружат семейно.
Президентът Саркози наредил проверка, която е установила, че ценовата аномалия не се дължи нито на данъци, нито на мита. Обаче, любопитно, проверката не е установила на какво точно се дължат високите цени и не е предприето нищо. Така е лесно да се предположи, че на следващите президентски избори в Мартиника ще избухне всенародната любов.
Също като у нас наесен.

Каквото и да анализират, предсказват и ни доказват

политолозите, междувременно загубените около 38% от електоралната подкрепа за управляващите си е истинско срутване. Както е казано, без непременно да се цели да бъде обиден някой в конкретност, "Икономиката, глупако!"
В рамките на очакваното, излизането от кризата у нас се забави, упорито не ще да се състои и бе отложено за светлото бъдеще. Комсомолските неолиберални, жизнерадостни и дръзновени Дянкови идеи ясно защо не хващат декиш. Два цитата от Нобелови лауреати по икономика:
Пол Кругман подчертава, че "Стандартната реакция срещу рецесията е намаляването на лихвените проценти..." А според Джоузеф Стиглиц на неолибералните рецепти им липсва разбирането на основите на съвременната макроикономика, а именно, че "тя се нуждае от експанзивна монетарна и фискална политика, когато е изправена пред икономическа рецесия."
След като в България нещата през последните две години и половина се случваха наобратно на показаната здрава икономическа логика, днешната ситуация не оставя много място за учудване. Не сключихме потребните външни заеми, не инжектирахме финансов ресурс в банковата система и стопанството, поставихме си за върховен национален приоритет уравновесения бюджет, задълбочихме кризата и така отложихме за неясно кога перспективите за възстановяване. Резултатно безизходно се въртим в кръга на мизерията и      стагнацията.
Направили ли сме си обаче изводите?
Въпросът е напълно реторичен. След всичко написано, преведено, цитирано, аргументирано, публикувано, издискутирано, възразено и изречено по масмедиите, публично продължаваме да обсъждаме

недоносчето, наречено фискален борд

и най-вероятно ще вземем да си го въведем. То щяло, по новата версия, лансирана по "Референдум" на БНТ, да ни отърве от лошите европейци, които искали да ни вдигнат данъците, принуждавайки ни да участваме в пакта "Евро плюс". И наново в националния ефир прозвуча абсолютната лъжа, че подобно на предлаганото тукашно фискално бордово регулиране било онова в Германия.
Не знам доколко заместник финансовата министърка г-жа Боряна Пенчева е "на ти" с немския език, но поне нека си направи труда  ("Труд и учение!") да прочете моята статия във вестник ДУМА от 10 март т.г., където съответните параграфи от германската конституция са подробно и добросъвестно преведени, преразказани и анализирани. Така еднозначно излиза, че Германия съвсем не е държава във фискален борд, както ние официално си го разбираме и твърдим. А там конституционно е регламентиран широко балансираният бюджет, така наречената и модерна понастоящем симетрично уравновесена фискална политика, сиреч реализиране на излишъци при подем и на неизбежните дефицити при криза. И още, за никакво определяне на подоходните данъци с квалифицирано мнозинство в Германия въобще не става въпрос. Не става въпрос и за фиксиране на горната граница на разходно бюджетното преразпределение и на държавната брутна задлъжнялост, каквото се предлага у нас.
Отдавна е ясно, че днешните властимащи са изправени не само пред непреодолимия за тях проблем, свързан с интелектуалния дефицит в управлението им, но и пред не по-малко значимия - този на недостига в основното образование на кадрите им. Никак не изглежда приемливо някакъв си младеж, депутат от комисията по бюджет и финанси, както сам обяви, вносител на законодателните промени, насочени към въвеждането на фискален борд, да говори с апломб пред микрофона за "намалянето" на не помня вече какво си. Sorry Michael, но "намаляне" е диалект и жаргон на мутрите, на литературен български език се казва "намаляване".
То, както широко се твърди, какво ни е в ред, че точно това да е?
Но, да се върнем към

прословутите прехвалени ниски данъци

Първо, у нас ниски са подоходните данъци. Докато главният и недиференциран данък ДДС, със средната за Евросъюза ставка от 20%, въобще не дава основание да се говори за нещо такова. В контекста става дума за откроена асоциалност. С плоския данък и без необлагаем минимум тази асоциалност се вдига на квадрат, особено по време на криза, тъй като не позволява справедливото разпределение на тежестите сред обществото. А някой въобще задавал ли си е въпроса, че ниският данък върху личните доходи допълнително им упражнява натиск в посока надолу. Защото съществува и перверзната логика, при която работодателят добре съобразява, че с ниското облагане разполагемият доход е по-висок и така позволява да бъде предложено по-ниско възнагражадение на новонаеманите лица.
Що се отнася до данъка върху печалбата, то нямам възражения срещу 10% ставка и от години дори предлагам у нас да бъде въведено така нареченото разделно облагане. То означава нулев данък върху печалбата за реинвестиране и съответно по-солидно облагане на дивидентите. Нужно ли е да се пояснява, че така сериозно би се стимулирало инвестирането и реинвестирането, а не простото пране на пари, както понастоящем?
По-горе стана дума за асоциалността "на квадрат" у нас, но тя фактически е "на куб". Защото сегашното бюджетно преразпределение на едва 36% на БВП, вместо по-нормалните 39% от предишните години, ни прави всичко друго, но не и свястно подобие на европейска социална държава.
В световната история е имало доста "експериментатори" със самочувствие на визионери: Хитлер, Сталин, Кадафи, които по различен начин са съсипали народите и държавите си. Провеждащият се Борисово-Дянков експеримент вече доказано продължава

руинирането на България чрез спад на доходите

ерозия на социалните системи и структури, непреставаща емиграция на младото поколение и задълбочаващо се невъзпроизводство на национално формиращия етнос. При жалката картинка, която представляваме, амбицията да служим за пример в ЕС свидетелства най-вече за недобро психично здраве у изповядващите я политици. Неведнъж съм го писал, че значително по-добре би било да се съобразяваме със скучноватите, но "прилежни европейски примери" като една Австрия, да речем.
Предотвратяването на колабирането ни като общество и държава и превръщането ни в територия, европейски протекторат, в непосредствено бъдеще, само до двадесетина години, предполага още днес еднозначен избор в полза на европейския социален модел. В данъчната сфера по-конкретно се изискват своевременни реформи в посока въвеждането на необлагаем минимиум и умерено прогресивна стълбица на облагане на личните доходи, задължително следва диференциация на ДДС и поддържане на преразпределението на около 40% от БВП с оглед съхраняването на социалните системи в що-годе приличен вид.
В противен случай изпразването на страната ни ще продължи до пълна пустота на пейзажа, разнообразяван единствено от цигански катуни и камари от смет. Некачествено образование, лошо функционираща пенсионна система, минимум здравеопазване, символична наука, спорадични изблици на национална култура, това са все характеристики не на прогреса, а на упадъка. Несъбирането на данъци, както и несправедливото им събиране, означават постепенно зачеркване и на държавността ни, и на българското общество. Да се надява на чуждестранни инвестиции в такава обстановка може комай само фанатик без усещане за реалност.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ