18 Ноември 2024понеделник22:40 ч.

Водата в реките у нас е намаляла с 34%

До 70% стигат загубите по ВиК мрежата у нас, а в Германия - до 5%

/ брой: 48

автор:Дума

visibility 10212

Определянето на загубите на питейна вода обикновено е трудно, но 55-60% у нас тя се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки  на места достига до 70%. В Германия тези загуби са оценени на 3 до 5 %. Това заяви доц. Емил Гачев на дискусия "Мит ли е, че България е богата на водни ресурси".
Повод за нея е Световният ден на водата - 22 март. По думите на д-р Валентин Симеонов промяната в циркулацията на океана и по-специално забавянето или спирането на течението Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България.
Гачев подчерта, че България е богата на водни ресурси, но това е в известна степен заблуждаващо.
Според данни за периода 1990-2018 г. пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно.
"Това е малко измамно, защото три четвърти  от това количество са транзитните води на река Дунав. Вътрешният отток на територията на страната е около 25% от цялото количество", посочи доц. Гачев, допълвайки, че се наблюдава неравномерност на оттока – той варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите.
Площта на вътрешните водни басейни в страната ни е около 200 000 хектара. По думите на д-р Симеонов речният отток в България е намалял поне с 34% в последните 30 години. Италия и Испания са още по-зле.
Според Гачев България може да се приеме за износител на водни ресурси, тъй като повечето ни вътрешни реки са малки, а единствените ни по-големи реки, които са в южната част на страната, напускат нейната територия и отиват в Гърция и Турция.
Основното количество води в миналото у нас е било използвано в промишлеността и поливното земеделие, но след кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 до 5-6 млрд. куб. метра годишно.
Към днешната дата най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки части за селско и горско стопанство и за питейно-битови нужди. Според посочените от доц. Гачев данни, около 100 л на ден е водопотреблението на човек в домакинствата у нас.
На средногодишна база силен воден стрес нямаме никъде на територията на нашата страна. Въпреки това воден недостиг може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси.
"Всичко това може да доведе до недостиг на питейна вода, намаляване на производителността в селското стопанство, недостиг във всички индустриални нужди, включително и туристическата индустрия, повишен риск от епидемии, намалено количество на вода за охлаждане в енергетиката. Това са стресови условия за цялото общество и цялата държава", обобщи доц. Гачев.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ