Гласуваха за Доналд, а избраха Хилъри

Нещата съвсем се объркаха. Наши десни са против десния Доналд Тръмп, а наши леви се радват на победата му и са срещу лявата Хилъри Клинтън. Разбира се, щатското ляво и дясно не е точно като европейското, но ако се съди поне по партньорските връзки, би трябвало червеното у нас да подкрепя кандидата на демократите, а синьото - този на републиканците. И на официално равнище това до голяма степен е така. Председателят на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Джани Питела определи 8 ноември като тъжен ден. И оцени успеха на Тръмп като израз на вирус, който е заразил дълбоко нашите общества - не само в САЩ, но и в Европа (http://socialistsanddemocrats.eu/newsroom/pittella-trump-expression-virus-spreading-across-us-and-eu-eu-must-now-reform-abandon-step). А в италианската версия на коментара си говори не просто за зараза, а за удар върху всички западни демокрации.
Сред хората, които кандидатка за обединител на българския народ нарича обикновени, настроенията обаче са други. На Тръмп се гледа с надежда най-после нещо да се подобри. Смята се, че след като промяната започне в САЩ, тя няма как да не се прехвърли и у нас. Че едва ли не щом след руската революция у нас избухна Войнишкото въстание, след американската е ред на Генералското. Но ако Тръмп наистина е продукт на вирусна инфекция, щеше ли тя да се разпространи толкова бързо и дълбоко, ако не беше намерила благоприятна среда в организма на демокрациите? И кой друг създаде тази среда, ако не тъкмо играчите, които смятаме за системни?
Можем да харесваме или не новия президент на САЩ, но и в двата случая сме длъжни да вникнем в същността на процесите, които го изтикаха на върха. Повърхностно е да приемем, че сме свидетели на протестен вот. Протестни вотове е имало и ще има. Те са сменяли лицата и партиите във властта, но не са разклащали системата. Бюлетините за Тръмп са не просто гласове срещу статуквото. Те са израз не толкова на вирус, колкото на недоволство от начина, по който функционира системата. И тъкмо затова търсят решение чрез играч, който им изглежда антисистемен. Дали наистина е такъв, ще се разбере скоро. Но че си го представяха за антисистемен, в това няма съмнение.
Някои все още си спомняме президентската кампания през 1964 г. Кандидат на републиканците беше войнолюбецът Бари Голдуотър, същински ястреб. Демократът Линдън Джонсън беше някак си по-нормален, дори смирен, и сигурно и затова спечели с 61%, с близо 16 милиона гласа преднина - рекорд в американската история. И само година по-късно вкара САЩ в най-непопулярната война, водена някога от тяхната армия - тази в Северен Виетнам. Което роди крилатата, но горчива фраза: "Гласувахме за Джонсън, но избрахме Голдуотър!"
Може би и сега ще се окаже, че гласувалите за Тръмп всъщност са избрали Клинтън. Защото капиталът знае как да опитомява президентите. Но това все още предстои. В еуфорията на предизборната кампания обаче то няма как да се прозре от достатъчен брой избиратели. Пък и посланията на Тръмп търсеха душите на онези, които плащат цената на глобализма. А Клинтън ги нарече "достойни за съжаление". Също като онази българска кандидатка, която определи голяма част от избирателите, може би дори по-голямата, като безмозъчни. Колкото и да е странно, Тръмп говореше за работническата класа, а в риториката на Клинтън тази многолюдна група избиратели не беше сред любимите. Пак също като у нас, където думичката "класа" вече четвърт век не може да излезе от химическото чистене на времето. Подкрепяна от едрия капитал и медиите, Клинтън се прояви като крепителка на статуквото, а Тръмп изпъкна като негов разбивач, вживявайки се в ролята си по-добре от холивудска звезда.
Всъщност Тръмп може и да е искрен в намеренията си, но това няма особено значение. Защото ако политическото и икономическото статукво в САЩ беше склонно да подкрепи реална алтернатива, нямаше да смачка социалистическия бунт на Сандерс в Демократическата партия. Бърни беше в състояние да победи Тръмп, но Клинтън, според разкритията, използва влиянието си в апарата на партията, за да спечели вътрешните избори. Когато самата лява партия блокира възможността за лява алтернатива на статуквото, няма как този тласък да дойде отдясно. Ето защо заслужава внимание признанието на Джани Питела, че е самоубийствено да се работи както досега - стъпка по стъпка, ЕС трябва да се революционизира. В противен случай енергията за реална промяна отново ще бъде вкарана в удобно за елитите русло. Остава това да се разбере и от самите елити, поне от левите. Особено ако си дават сметка, че без истинска алтернатива на статуквото вирусът, извел Тръмп до победата, в един момент ще порази най-тежко тях.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info