6. Локомотив на всяко общество е науката

Продължение от броя на 7.10.2014 г.

През 2009 г. международният одит на институтите на БАН завършва с висока оценка за качеството на научната им дейност. През 2010 г. най-престижните международни рейтинги на научните организации в света (на института "Томпсън" и електронната класация Webometrics на специализираната Международна експертна група за оценяване на научните и университетските структури в света) подреждат БАН на 64-о място сред първите 300 водещи научни организации в Европа и на 139-о място сред 4000 изследователски организации в света. От сродните академии на науките в Централна и Източна Европа пред нея се оказва само Чешката (35-о място). Словашката академия е на 155-о място, Полската - на 337-о, Унгарската - на 471-о, Румънската - на 2078-о.
Тези твърде добри резултати БАН постига с несравнимо по-нисък държавен бюджет от всички останали научни институции в Европа. През 2010 г. например правителството на Полша в изпълнение на европейските стратегически цели увеличава субсидията на Полската академия на науките с 20% спрямо 2009 г. и той достига 1,3 млрд. евро. А БАН през 2008 г. - годината на най-доброто й държавно финансиране, получава субсидия 84,5 млн. лева, постигната през бюджетната кампания на БАН в края на 2007 г. В държавния бюджет за 2009 г. за нея са записани 95,8 млн. лв., които обаче не са й дадени...
В средата на 2009 г. държавата попада под изключителната власт на новия финансов министър Симеон Дянков. За БАН започва един от най-тежките периоди в историята й. Дянков, известен с активното си участие в закриването на Грузинската академия на науките, като първа стъпка при гласуването на бюджета за 2010 г. направо в пленарната зала без обяснения отнема от БАН 10 млн. лв. и ги прехвърля във фонд "Земеделие". Това става в същия ден, в който 40-те експерти от 17 страни на ЕС оповестяват високата оценка от международния одит на академията. При приемането на бюджета за 2011 г. парите за БАН са орязани с най-голям процент сред всички публични институции и са съкратени с 40 на сто спрямо 2008 г. Държавните средства за БАН се свеждат до 59,7 млн. лв. и са замразени на това ниво за следващите 3 години - до 2013 г., в която всички резерви на академията са изчерпани до нула и за оцеляването й се налага да се дадат извънредно 11 млн. лв. Едва тогава, през 2013-а, БАН възстановява средната си заплата от 628 лв., която и сега е най-ниската в публичния сектор.    
Годините след 2010-а са най-тежките за академията. Субсидията не покрива дори фонда за работна заплата, липсват средства за ток, парно и друга издръжка. Учените от институтите са принудени по 2-3 месеца всяка година да излизат в неплатени отпуски и, за да не провалят проектите си, работят просто без заплати. Средната заплата в БАН от 628 лв., колкото е била през 2008 г., пада до 529 лв. Поради липса на каквито и да било средства за изследователска дейност учените в БАН печелят повече финансирани от чужбина проекти, загърбвайки плановите научни задачи (през 2012 г. средствата за научна дейност от договори вече са около 40% от общия бюджет на БАН). Оказва се обаче, че Европейската комисия започва да отказва финансиране на български проекти, дори оценени високо, поради "ниската и неясна издръжка на академията от страна на държавата". Защото в света научните проекти са само надграждащ елемент над основното национално финансиране на публичните научни организации. Само за 2010 г. академията напускат 130 млади учени, а от 2010 до 2013 г. съставът на БАН намалява с 300 души, от които учените са 225.     
През май и ноември на 2010 г. Общото събрание на БАН организира масови протести, над 3000 души от академията излизат на улицата. Ръководството на БАН прави "совалки" до министъра на образованието и науката Сергей Игнатов, до отговорни държавни институции, но резултат за финансирането не е постигнат. 
От 2011 г.

Дянков обявява война на академията

не само чрез финансовия геноцид. Обществото е скандализирано от изявленията му, че в БАН работят "феодални старци", които "не правят наука и само събират заплати". И че науката трябва да се прави само в университетите. Дори в САЩ Дянков си позволява да заяви: "В България науката не е направила нищо". През есента на 2010 г. министър Игнатов обявява, че акад. Благовест Сендов е подготвил и му е предал "прекрасен закон" за промяна в Закона за БАН. "Прекрасното" е, че според проекта на Сендов, за който в академията научават от медиите, автономията на БАН се ликвидира, назначен от правителството управител управлява институтите, а председателят само "ръководи академията". През ноември 2010 г. група депутати от ГЕРБ начело с Румен Стоилов внася в НС тайно подготвен още по-краен проект, според който БАН де факто се разформирова - институтите минават на подчинение на министъра на образованието, преобразуват се и се закриват с решение на МС, министърът назначава директорите им. Академията остава само "организация на академиците и член-кореспондентите". Този проект почти дословно повтаря намеренията на тесен кръг комунистически функционери около Тодор Живков през 1986 г., осуетени от тогавашния председател на БАН акад. Ангел Балевски (вж. част 4 на настоящата поредица).
Учените от академията излизат на ново протестно шествие и искат оставката на Дянков и Игнатов. Председателят на Европейската асоциация на академиите на науките проф. Юри Енгелбрехт пише две писма до премиера на България, в които подчертава, че БАН е национален изследователски център и еквивалент на водещите европейски извънуниверситетски изследователски структури като "Макс Планк" в Германия, CNRS във Франция, CNR в Италия. Енгелбрехт призовава БАН и университетите да не се разглеждат "като конкуренти, а като два задължително допълващи се елемента, точно както е в много други европейски страни". Както и да се инвестира в науката, за да излезе страната от икономическата криза.

В защита на БАН се подписват 6400 учени от цял свят

сред които петима нобелисти, и 450 български учени, работещи в чужбина. Всички професионални гилдии и институции в науката, работодателите се обявяват против проекта, над 95 на сто от българите не го одобряват, установяват социолозите. 
В крайна сметка проектът е оттеглен, а в НС с консенсус между всички политически сили в края на март 2011 г. са приети промени в Закона за БАН, дискутирани в ресорната комисия с водещи учени от академията. В закона се конкретизират целите и задачите на академията като национална автономна организация за научни изследвания. Към БАН се създава Съвет на настоятелите за контрол и помощ в търсенето на средства - с представители на политическите и университетските среди, на обществени организации, министерства, на общините, работодателските организации, дейци на науката и културата и 2-ма чуждестранни учени, предложени от Европейската научна фондация и Европейската федерация на националните академии на науките (до днес никакви средства настоятелството не е търсило). Председателят на БАН е задължен до 30 април всяка година да внася в НС отчетен доклад за дейността на академията. 
През същата 2011 г. с гласовете единствено на управляващото мнозинство в парламента е приет "законът Игнатов" - т.нар. Закон за развитието на академичния състав. Той отменя ВАК и оставя присъждането на научните степени и длъжности на журита във вузовете и институтите, без да поставя каквито и да било изисквания за научната продукция на кандидатите и за постиженията им. Законът

 "развъжда" стотици професори и доценти

и нанася големи щети на академичните общности, като Общото събрание на БАН от самото начало настоява в него да бъдат записани поне минимални изисквания към кандидатите. Академията понася и следващ удар. През юни 2012 г. за неин председател Общото й събрание избира математика акад. Стефан Додунеков, който обаче съвсем скоро след това си отива внезапно от земния живот.
На фона на всички премеждия БАН не допуска да бъде накърнена научната дейност в институтите й. С финансовата подкрепа на рамковите програми за наука на ЕС в нея са изградени 11 центъра за компетентност и върхови научни постижения, които в момента са добра основа за надграждане на научния капацитет чрез новата Рамкова програма на ЕС "Хоризонт 2020" и новата българска оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". БАН започва да изгражда и регионални академични центрове в страната заедно с висши училища и предприятия.
В края на 2012 г. за председател на БАН е избран инженерът акад. Стефан Воденичаров. Тук обаче свършва историята и започва съвремието.
 
На 12 октомври 2014 г. БАН навършва 145

години от създаването си през 1869 г. През 1989 г. съставът й е близо 16 000 човека. Силно променена, днес тя има около 6000 души на щат, от които учените са 2900. БАН продължава да бъде водещ научен център и духовен храм на България, лицето на страната ни пред научния свят; търсен и авторитетен партньор в ЕС. В много трудни условия, при ниско държавно финансиране, институтите й създават над 60 на сто от международно признатите фундаментални и приложни научни резултати на страната и голямата част от патентите в сектора на знанието.  
Големият въпрос е научили ли сме уроците, които ни дава историята на БАН. Академията е създадена преди Освобождението, за да роди новата българска държавност и да я крепи в десетилетията. В развиващото се общество локомотивът е науката, както в организма двигател е мозъкът. В умиращото общество последна умира науката - както човекът може да бъде спасен, докато работи мозъкът му. Дали българинът най-сетне ще започне да цени това, което притежава? "Ум царува, ум робува", са казали създателите на академията. Дано властта разбере най-накрая, че наука се обгрижва, не се командва. Свободната и автономна наука е създател, не консуматор. За нея се прави инвестиция, не разход. Тогава тя изпълнява мисията си, с която е създадена Българската академия на науките - "Да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено и духовно обогатяване".

Поредицата "145 години БАН":

1. Няма свобода без просвещение, 16.09.2014
2. Под тътена на войни и преврати, 22.09.2014
3. Българските научни школи, 26.09.2014
4. Първите 10 години на прехода, 30.09.2014
5. Никой не е пророк в своето отечество, 7.10.2014
6. Локомотив на всяко общество е науката, 10.10.2014

Край