Да отделим възможното от невъзможното

През последните дни нашето общество изживя сериозни социални сътресения. Хиляди хора се вдигнаха на остър граждански протест срещу частните електроразпределителни дружества, които им представиха сметки, далеч надхвърлящи техните мизерни заплати и пенсии. 
Оставени без защита от държавата, хората  прибягнаха до самозащита. Във всички големи градове хиляди граждани излязоха по улици и площади, за да се противопоставят на ненаситните частни монополи. Масово бе искането да се възстанови държавната собственост върху  електроразпределителните дружества. Съвършено основателно искане. Във всички случаи държавният монопол е за предпочитане пред частния. При държавния монопол печалбата от съответната  стопанска дейност отива не в частни лица (или в  някоя друга държава), а в нашата собствена държава. Колкото и малка да е, печалбата, след като постъпи в държавния бюджет, поема към различните социални фондове, за да задоволи наши насъщни потребности (пенсии, здравеопазване, образование и пр.) Как трябва да се върне държавната собственост върху ЕРП-тата е въпрос, който тепърва ще се решава. Но трябва да е ясно, че възстановяването на държавната собственост върху ЕРП-тата няма само по себе си да реши   достатъчно задоволително проблема. Необходими са икономически мерки, които да увеличат общественото производство, а по този начин и доходите на населението.
Социалният протест срещу произвола на частните монополи спонтанно премина в политически протест, т.е. в протест срещу държавното управление. Издигнаха се искания за оставка на министър-председателя Бойко Борисов, за оставка и на цялото правителство. Стигна се до кървави сблъсъци с полицията, което увеличи градуса на напрежението. Правителството се видя принудено да подаде оставка, освобождавайки се по този начин  от отговорността за своята злощастна икономическа и социална политика. Избавихме се от Б. Борисов, но за съжаление не се избавихме от проблемите му.
Наред със справедливите социални искания организаторите на протестните акции предявиха и политически искания, някои от които трудно могат да бъдат осъществени. Налага се следователно да отделим възможното от невъзможното.
На пресконференция организаторите на протеста поискаха

да се свика Велико народно събрание

което да приеме нова конституция. По мнението на един от организаторите това трябвало да направи министър-председателят Бойко Борисов. Очевидно не се познават предвидените в конституцията условия, при които може да се свика Велико народно събрание. Съгласно чл. 159, ал. 1 от конституцията инициативата за произвеждане на  избори за Велико народно събрание принадлежи на  една втора от народните представители и на президента. Но самото решение за произвеждане на изборите за Велико народно събрание се приема, съгласно чл. 160, ал. 1, с мнозинство от две трети от всички народни представители. Изправени сме следователно пред процедура, която би могла да протече само в строго съответствие с  предвидения в конституцията ред, една процедура, която при това не би могла да бъде осъществена от днес за утре.
Организаторите на протестните акции поискаха

партиите да бъдат изключени от политическия живот

на обществото. Неоснователно искане. Каквито и възражения да имаме срещу партиите, трябва да кажем, че те са неизбежно зло. Демократичната държава не би могла да функционира без политически партии. Партиите са онези формации, чрез които гражданското общество преминава в държава. Представени в парламента, те поемат изпълнението на същински държавни функции. Трябва да се знае, че всяка група граждани, която иска да има свой представител в парламента, е по същество вече политическа партия. Но ако демокрацията е невъзможна без политически партии изобщо, тя е напълно възможна без конкретна политическа партия - достатъчно е просто на парламентарните избори да не гласуваме за нея.  Не съществуват пречки и за едно друго решение - да бъде създадена нова партия, която да е качествено различна от другите, познати вече партии.
Издигна се искане за

намаляване броя на народните представители

Това искане се подкрепя с довода, че така ще спестим не знам колко милиона лева. В случая се пренебрегва смисълът на представителната демокрация, който не би могъл да бъде оценяван в пари. Ако броят на народните представители бъде намален например до 100, това ще означава кворумът в парламента да бъде сведен до 51 народни представители. Това по-нататък означава, че законите ще могат да бъдат приемани с мнозинство само от 26 народни представители. В една такава ситуация се крият твърде сериозни опасности. 26 народни представители много по-лесно могат да станат жертва на определен корупционния натиск, приемайки в резултат на това несъответни на обществените интереси законодателни решения. В държавите с население, близко до нашето, броят на депутатите не е по-малък. Така в Гърция при население от 11 305 118  души парламентът се състои от 300 депутати; в Румъния при население от 22 276 056 души Камарата на депутатите се състои от 314 души, а Сенатът - от 137 сенатори; в Сърбия при население от 7 498 001 души има 250 депутати; в Унгария при население от 10 064 000 души парламентът се състои от 386 избраници; Чехия при население от 10 306 709 души има 81 сенатори и 200 депутати; в Австрия при население от 8 356 707 души в долната камара има 183 депутати, а в горната - 63. 
На сериозна преценка трябва да се подложи и искането да преминем

изцяло към мажоритарната избирателна система

Идеята за мажоритарни избори е без съмнение  привлекателна, но тя почива и върху някои   илюзии. В огромния брой случай мажоритарно ще бъде избран не онзи кандидат за народен представител, който притежава по-добри лични качества, а онзи, зад когото е застанала или голяма политическа партия, или крупна парична сума. В 41-ото НС бяха мажоритарно избрани 30 народни представители, издигнати от ГЕРБ. 26 от тях останаха световно неизвестни, а можем да се запитаме дали ония, които станаха известни - това са Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Менда Стоянова и Красимир Велчев, щяха да бъдат избрани, ако зад тях не бе застанала мощната някога политическа партия ГЕРБ. Нека при това се има предвид, че   мажоритарните избори могат да доведат и до крайно неприемлив политически резултат - една партия, която се радва на много малко количествено предимство пред другите партии, да получи всички места в парламента. Но парламент без парламентарна опозиция ще се превърне в конвент с всички опасни за демокрацията последици.
Заслужава сериозно внимание искането за въвеждане на института за

отзоваване на народните представители

изменили на програмата, в името на която са избрани. Проблемът е изключително важен, но съвсем не е лесен и за решаване. Не виждам как може да се иска отзоваването на народен представител, избран мажоритарно. Той би трябвало да бъде отзован от ония, които са го призовали. Но можем ли да знаем кои са ония, които са го призовали, след като изборът му е таен? По друг начин може да се реши въпросът при народните представители, избрани с партийна листа. Трябва да се изключи възможността за това крайно неприятно явление, познато като политическо номадство. Народен представител, напуснал парламентарната група на партията, издигнала неговата кандидатура, не бива да остава в  парламента. Възможно е и решение, общо за всички народни представители. Например мандатът на народен представител, който грубо пренебрегва задълженията си (с месеци не отива на работа в Народното събрание), да бъде прекратен от самото Народно събрание (с възможността, разбира се,  съответното решение да бъде атакувано пред Конституционния съд).
Ще си позволя да отбележа, че решението на сложните държавни въпроси изисква не само гражданска почтеност, но и определена държавноправна култура, която не може да бъде натрупана за година-две и още по-малко за ден-два.
Не бива да забравяме, че политическите проблеми са икономически обусловени. Политиката е такава, каквато е икономиката.
Днес всички протестират срещу това, което  стана през последните 23 години. Но какво всъщност стана през тези 23 години? Стана това, че в България бе въведена т.нар. пазарна икономика, което е само другата дума за капитализма. И

последиците бяха неизбежни

В движение бяха разгромени нашето земеделие и нашата промишленост. Стотици хиляди граждани, останали без работа, се смъкнаха на социалното дъно. Голяма част от тях се превърнаха и в политически аутсайдери. В едно капиталистическо общество не хората, а парите преди всичко решават политическите проблеми. С пари могат да бъдат купени не само отделни политици, но и цели политически партии. Ето защо, ако искаме да има промяна в политиката, трябва преди това да извършим промяна в икономиката. Най-малкото, което можем да направим в тази насока, е да върнем държавата в икономическия живот на обществото. Държавата трябва да се превърне в активен стопански субект, за да ни даде това, което частният бизнес не ни дава. Това е най-простото, но и най-доброто на този етап решение  на натрупалите се мъчителни проблеми.