18 Ноември 2024понеделник03:55 ч.

Черно на бяло

Битката за Москва през очите на един нацистки генерал

/ брой: 241

автор:Христо Георгиев

visibility 7010

Толкова много писахме и публикувахме за Втората световна война, че някои наши читатели може да не погледнат с интерес към днешната ни публикация. А тя е наистина необичайна. Става дума за битката за Москва през 1941 г., но и за тази през 1812-а - през очите не на съветските пълководци, а на един от видните нацистки генерали. В този текст може да се намерят и факти, и коментари, които са малко известни. Включително за контранастъплението на Червената армия при Москва, започнало на 5-6 декември 1941 г. 

На главния историк на европейския театър на военните действия по време на Втората световна война ген. Маршал му хрумва идеята да се издаде сборник от мемоари за войната на пленени от американците германски генерали. Той преодолява трудностите и скоро малкото томче е подготвено за печат. Въпреки някои разбираеми неточности и изкривени моменти генералите разкриват причините за поражението на германската армия във войната от своя гледна точка.

Днес ви предлагаме частичка от спомените на ген. Гюнтер Блюментрит. Той пише откровено за пропуските на върховното си командване и за фаталните грешки на Хитлер в подготовката и воденето на боевете край Москва. И за най важната - за това, че изобщо е започнал войната с Русия. Не спестява добри думи, макар и през зъби, за силата на руския народ и руския войник, на Червената армия и нейното ръководство, които извоюват Победата. Ген. Блюментрит признава и, че не е било възможно Русия да бъде победена от Хитлеровата Германия, дори да е била превзета Москва.

"Съдбоносни решения", колектив, второ издание, превод Ст. Марков, Държавно военно издателство, 1962 г. ("The fatal decisions, New York, 1956; Военное издательство, Москва, 1958)

Из спомените "Московската битка" на ген. Гюнтер Блюментрит

Московската битка донесе на германските войски първото крупно поражение през Втората световна война. Това означаваше край на блицкрига, който осигури на Хитлер и неговите въоръжени сили такива забележителни победи в Полша, Франция и на Балканите... От политическа гледна точка най-съдбоносното решение беше това да се нападне тази страна. Сега ние бяхме принудени да водим война с по-силен противник в сравнение с тези, с които се срещахме дотогава. В безкрайните простори на Изток не можеше да се разчита на леки победи.

Мнозина от нашите ръководители твърде много подцениха новия противник. Това стана отчасти, защото те не познаваха руския народ, особено руския войник. Някои наши военачалници в продължение на цялата Първа световна война се намираха на Западния фронт, никога не бяха воювали на Изток и затова нямаха ни най-малка представа за географските условия в Русия и твърдостта на руския войник, а в същото време игнорираха нееднократните предупреждения на видни военачалници по руския въпрос...

При написването на тази глава аз се основавах преди всичко на своите лични бележки и възпоминания. До януари 1942 г. заемах длъжността началник щаб при фелдмаршал фон Клюге, който командваше четвърта армия на централния участък на фронта. Аз се възползвах също от военния дневник на майор фон Венковски, който служеше по това време в 4-та армия...

След мълниеносните победи... Хитлер беше убеден, че ще може да разгроми Червената армия също така леко, както своите предишни противници. Той оставаше глух към многобройните предупреждения. През пролетта на 1941 г. фелдмаршал фон Рундщед, който беше прекарал повечето от времето на Първата световна война на Източния фронт, запита Хитлер знае ли той какво значи да се нахлуе в Русия. Главнокомандващият сухопътните сили на Германия фелдмаршал фон Браухич и неговият началник щаб генерал Халдер разубеждаваха Хитлер да не воюва с Русия. Със също такива предупреждения се обръщаше към него и генерал Кьостринг, който много години беше живял в Русия, познаваше добре страната и самия Сталин. Но това не доведе до никакви резултати. Хитлер настояваше на своето...

Въпреки сключването на германо-съветския договор между страните остана хладно недоверие. Но отношенията между Русия и Англия бяха още по-лоши. През време на Руско-Финландската кампания Англия едва не обяви война на Съветите. Сега Хитлер се реши на това, от което се въздържа Англия. Като взе това съдбоносно решение, Германия загуби войната...

Смяна на настроенията

Когато ние плътно подходихме до Москва, настроението на нашите командири и войски изведнъж рязко се измени. С учудване и разочарование ние установихме през октомври и началото на ноември, че разгромените руси съвсем не престанаха да съществуват като военна сила. В течение на последните седмици съпротивата на противника се засили и напрежението на боевете с всеки изминал ден нарастваше. Командването на руските войски, които прикриваха Москва, сега се пое от маршал Жуков. За няколко седмици неговите войски създадоха дълбоко ешелонирана отбрана...

Руското командуване сформира от остатъците на изтощените в тежки боеве армии, а също и от свежи части и съединения, нови силни армии. От Сибир пристигаха нови армейски корпуси. Мнозинството от чуждестранните посолства и мисии, а също така и част от руското правителство, бяха евакуирани от Москва на изток. Но Върховното командване остана в столицата, която то твърдо реши да не предава. Всичко това беше за нас пълна изненада. Ние не вярвахме, че обстановката можеше така силно да се измени след нашите решителни победи, когато столицата като че ли беше в наши ръце. Войските сега с възмущение си спомняха за високомерните изявления на нашия министър на пропагандата през октомври. 

Започнаха да се чуват саркастични забележки по адрес на военните ръководители, които стояха на топло в Берлин. Във войските считаха, че е време политическите ръководители да дойдат на фронта и с очите си да видят какво става там. Войниците се бяха преуморили, а частите, особено пехотните, бяха ненапълно окомплектовани с личен състав... Като считаше, че войната с Русия всъщност е завършена, Хитлер заповяда да се намали производството на военни материали. На фронта, в бойните части, сега постъпваше мизерно попълнение. Скоро щеше да започне зима, но за зимно облекло ние нищо и не чувахме.

... Трябваше да се стесняват релсите на руските железопътни линии, които бяха по-широки, отколкото релсите на железопътните линии в Западна Европа. Дълбоко в нашия тил, в огромните гористи и блатисти райони, започнаха да действуват първите партизански отряди. Ние нямахме достатъчно сили и средства за борба с тях. Те нападаха транспортните колони и влаковете с припаси и заставяха нашите войски на фронта да понасят големи лишения.

Споменът за великата армия на Наполеон ни преследваше като привидение. Книгата "Мемоари на Наполеоновия генерал Коленкур", която винаги стоеше на масата на фелдмаршал фон Клюге, стана негова библия. Все повече ставаха съвпадения със събитията от 1812 г. Но тези неуловими предзнаменования бледнееха в сравнение с периода на калта, или както го наричат в Русия, распутица, която сега ни преследваше като чума.

Ние, разбира се, знаехме, че нас ни очаква разкалване на пътищата - случвало се е да четем за това в книгите. Но реалната действителност надмина най-печалните опасения. Разкалването започна в средата на октомври, през време на боевете в района на Вязма, и непрекъснато се засилваше до средата на ноември. Какво е това руска распутица, невъзможно е да се разкаже на човек, който сам никога не се е сблъсквал с нея... Цялата територия на страната се покрива с непроходима лепкава кал. Пехотинецът се плъзга по размокрените от водата пътища. За да се теглят оръдията, трябва да се впрягат много коне. Всички колесни машини дълбоко затъват в лепкавата кал. Много тежки оръдия заседнаха в калта по пътищата и затова не бяха използувани в Московската битка. Танковете и другите гъсенични машини често затъваха в калта. Сега не е трудно да си представим на какво напрежение бяха подхвърлени нашите вече измъчени, изтощени войски.

И изведнъж върху нас се стовари нова, не по-малко неприятна изненада. През време на сражението за Вязма се появиха първите руски танкове Т-34. През 1941 г. тези танкове бяха най-мощните от всички съществуващи тогава танкове. С тях можеха да се борят само танкове и артилерия. 37-м и 50-мм противотанкови оръдия, с които тогава беше въоръжена нашата пехота, бяха безпомощни против танковете Т-34...

 

Последното настъпление

Към средата на ноември периодът на разкалването свърши и първите студове възвестиха за настъпването на зимата. Сега по пътищата и равната местност можеха да се движат бойни машини и транспортни средства от всички видове. Далеч в нашия тил трактори измъкваха из замръзналата кал тежките оръдия, които едно след друго се прехвърляха към фронтовата линия. Впрочем често се случваше така, че при измъкване на оръдията из замръзналата кал те буквално се разкъсваха на части... Около 20 ноември времето внезапно се влоши и още през следващата нощ ние изпитахме всичките ужаси на руската зима. Термометърът внезапно падна до -30 градуса Целзий. Рязкото застудяване се съпровождаше със силни снеговалежи... С увеличаване на трудностите темпът на настъплението на двете танкови групи намаля, но все пак те продължаваха да си пробиват път към Москва. След като хвърлиха в боя последните си резерви, те завзеха Клин и излязоха на канала Москва-Волга. В този район техният северен фланг внезапно беше атакуван от свежи руски части... 

След няколко дни маршал Жуков хвърли руските войски в мощно контранастъпление. На 6 декември то беше насочено срещу двете танкови групи, разположени североизточно от Москва. Това беше повратен пункт в нашата източна кампания - надеждите да се извади Русия от войната през 1941 г. се провалиха в последната минута. 

... Срещу нас противостоеше армия, която по своите бойни качества твърде много превъзхождаше всички други армии, с които някога се е налагало да се срещнем на бойното поле. Но трябва да се каже, че и германската армия показа висока морална издръжливост при преодоляване на всички бедствия и опасности, които се стовариха върху нея.

На всеки войник от германската армия беше ясно, че от изхода на битката за Москва зависят нашият живот или нашата смърт. Ако тук русите ни нанесат поражение, на нас не ще ни останат повече никакви надежди...

Положението на армиите

... Още в края на лятото, когато фелдмаршал фон Браухич разбра, че войната на Изток ще продължи и през зимата, той убеждаваше Хитлер да приготви за нашите войски навреме необходимото зимно снаряжение. Хитлер не пожела да разбере разумния съвет, тъй като беше твърдо убеден, че ще успее да победи русите до настъпването на студовете. Сега дори и в главната квартира на Хитлер изведнъж разбраха, че войната с Русия едва започва и че ще се наложи, колкото и да е ужасно това, да се воюва почти без зимно облекло. Хитлер започна да издава категорични заповеди за бързо изпращане на Източния фронт на топли дрехи. В Германия се провеждаше повсеместно събиране на кожухчета и други топли вещи. Но твърде късно! За да се доставят на войските събраните дрехи, бяха необходими не дни и дори не седмици, а цели месеци. По такъв начин на войниците беше съдено да прекарат своята първа зима в Русия в тежки боеве, снабдени само с летни дрехи, шинели и одеяла. Всичко, което имаше в окупираните райони на Русия - ватенки, кожени шапки и вълнени дрехи, - беше реквизирано, но се оказа капка в морето и почти не облекчи положението на огромната маса наши войници. 

... До нашия район на бойните действия водеха само няколко железопътни линии, но и тях често партизаните ги прекъсваха. В парните котли на локомотивите, които не бяха приспособени за условията на руския климат, водата замръзваше... Много от тях, покрити със сняг и лед, по цели дни седяха безпомощни на железопътните станции... 

Нашите отбранителни позиции бяха почти без укрития. Това се отразяваше върху тактиката на двете страни, които водеха упорити боеве за овладяване на населените пунктове, където можеше да с намери все пак някакво закритие от ужасния студ... Суровият климат влияеше и върху оръжието. Смазката на оръжието така се сгъстяваше, че често беше невъзможно да се отвори затворът, а глицерин и специални масла, които можеше да се използват при ниски температури, ние нямахме. Налагаше се под танковете през нощта да се поддържа слаб огън, за да не замръзнат двигателите и да не излизат от строя...

Русите се намираха при по-добри условия. Най-главното беше, че силният студ не беше за тях новост - те са привикнали към него. Освен това зад тях съвсем наблизо се намираше Москва... Личният състав на повечето руски части беше осигурен с кожухчета, телогрейки, ватенки и кожени шапки ушанки. Русите имаха ръкавици и топло долно бельо. По железопътните линии на русите пътуваха локомотиви, конструирани за експлоатация в Сибир и при ниски температури. Руските товарни автомобили и танкове бяха, както и нашите, неудобни, но не до такава степен... Такива бяха условията, когато на 6 декември маршал Жуков предприе съдбоносното за нас мощно контранастъпление на Московския фронт.

 

1812 и 1941 г.

Преди да завърша, бих искал да направя сравнение между кампанията на Наполеон през 1812 г. и кампанията през 1941 г., макар че от историческа гледна точка това е трудно, тъй като причините и обстоятелствата на тези войни са съвършено различни. И все пак според мен би било интересно да се съпоставят... И Наполеон, и Хитлер вярваха, че тяхната война в Русия ще завърши също така бързо и успешно, както и многото други войни, които те водиха преди това. И двамата неправилно си представяха вътрешните сили и размерите на Русия. И двамата недостатъчно се подготвиха за войната и не взеха предвид трудностите за снабдяване на техните армии в тази огромна страна... През 1812 г. Наполеон нахлу в Русия с армия, която наброяваше повече от 600 000 души (сред тях имаше над 200 000 германци, фламандци, поляци, швейцарци и португалци), 1400 оръдия и 180 000 коне. Наполеон поведе срещу Русия армията на цяла Европа. Хитлер се опита да направи същото. Макар да не успя да осъществи това напълно, все пак сред неговите войници имаше румънци, унгарци, италианци, словенци, финландци, испанска дивизия и легион френски доброволци...

Преди да започне войната, Наполеон направи последен опит да убеди царя да приеме неговите искания. При цар Александър I във Вилно бе изпратен граф Нарбон. Царят казал на посланика следното: "Аз не се заслепявам от мечти; аз зная в каква степен император Наполеон е велик пълководец, но на моя страна, както виждате, са пространството и времето. В цялата тази враждебна за вас земя няма такъв отдалечен кът, където аз не бих отстъпил, няма пункт, който не бих защитавал, преди да се съглася да сключа позорен мир. Аз не ще почна война, но не ще сложа оръжие, докато макар и един неприятелски войник се намира в Русия."  

Решителността на Съветското върховно командване през 1941 г. не отстъпваше на решителността на царя през 1812 г. Голямата разлика между двете войни се състои в това, че императорът лично водеше своята армия срещу Москва и обратно. Хитлер не направи това.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ