Терзанията Раданови

Откакто Росен Плевнелиев стана президент на България, вече всеки мисли, че може да стане държавен глава. Странно защо преди местните избори тръгна тази тема из медиите. Радан Кънев ту обявява, че ще се кандидатира догодина, ту дава назад. Ако трябва да бъдем точни, Кънев не получи нищо от държавната баница, която беше разпределена между всичките дребни лидери в Реформаторския блок, а той трябваше да се примири с едното съпредседателско партийно място. Към днешна дата му се налага постоянно да говори от името на парламентарна група, в която всеки има своите интереси и ги отстоява в лична смъртоносна битка с Бойко Борисов.
Затова сега Кънев играе на "бутни-дръпни" обикновено в сутрешните блокове на повечето телевизии. Истинският проблем на лидера на РБ е, че не се чувства успял на фона на икономическия министър Лукарски, вицето Кунева и прочие уредени с топли министерски кресла хора от неговата коалиция. Друг е въпросът, че зад наглед хаотичните медийни прояви Раданови прозира неговата собствена неувереност. Колебанията му са плод на съмненията на мозъчния тръст на Костов от НБУ и всякакви там лаборатории как да впрегнат човешкия ресурс на ГЕРБ така, че Кънев да стане общ кандидат за президент.
Когато става дума за избора на ГЕРБ, неизменно присъства латентният Плевнелиев, готов да се огъва като тръстика, накъдето вятърът го отвее. Радан Кънев е човек, който живее с мисълта за лична мисия, друг е въпросът, че тя е далече извън обществения интерес. Което пък го прави подобен на Плевнелиев. Затова са сутрешните му мъки, недомлъвки и разни там размишления в духа "да бъда или да не бъда". Тема, по която не той, а Борисов трябва да мисли и да вземе решение догодина. А дотогава Кънев ще мъчи народа с нелогичните си изяви и терзания.