Президентското вето
/ брой: 229
Не е ново в България да се пишат закони за един човек, за да може да се сдобие с мечтана служба. Така е през последните 25 години. Но от вчера има нова практика - премиерът нареди на президента да наложи едно вето на спецзакон, защото пречи на Йордан Бакалов да остане директор на служба "Военна информация". Досега такива работи ставаха ако не по телефона, то поне на четири очи, а не с изявление пред медиите.
От седмица Реформаторският блок оревава държавата, че "техният" Бакалов не може да остане шеф на службата. Причината за конфузната ситуация е, че мнозинството от ГЕРБ миналата седмица се обърка в иначе стройното си гласуване, половината натиснаха неправилния бутон и на практика гласуваха по съвест. Така обезсмислиха едно политически спазарено назначение като това на Бакалов.
От цялата работа Бакалов си тръгва или остава обиден и изобличен като неподходящ за длъжността. Защото, ако там му беше мястото - във "Военна информация", нямаше да се налага да се променят нито практики, нито закони. Само дето у нас нещата не стоят така. Това, че Бакалов явно от дете мечтае да бъде разузнавач, не означава да оглави служба "Военна информация". Но неговото назначение е коалиционен въпрос. И като такъв е безпринципен. Въобще не става дума дали Йордан Бакалов, инженер със сериозно политическо минало от СДС досега, е добър човек или металург, какъвто е по образование. Става въпрос дали той е подходящ за службата. А опит в тази област той няма и това е очевидният факт. Затова на дневен ред са хватките, поправките на закони, президентското вето и всякакви други работи. За да се избяга от основния проблем - че човекът не е за тази работа. Затова законът пречи. А президентът е на линия, винаги готов да бъде употребен по предназначение.