18 Ноември 2024понеделник11:10 ч.

100 години движение на комуните в Израел

Кибуцът като най-чистата форма на комунистическа общност

/ брой: 247

автор:Иван Аладжов

visibility 4558

На 28.10.1910 г. в тресавищата на южния бряг на Галилейското езеро група от десетина марксистко ориентирани млади евреи, избягали от гоненията и антисемитизма след революцията от 1905 г. в царска Русия, основават първата комуна под формата на кибуц с име Дегания Алеф, която бързо се разраства и съществува и до днес.
Кибуцът (от ивр. квуца = група) е особен вид производствено-селскостопанска общност в Израел, с общо имущество и финанси, равнопоставеност в труда и потреблението, управлявана на принципа на базисната демокрация. Понастоящем съществуват около 275 кибуца, с население от приблизително 130 000, като в най-голямата общност живеят 1700 души.

В кибуците отглеждат децата си заедно

Кибуците произвеждат до 1/3 от селскостопанската продукция, около 10% от промишлените стоки и държат 9% от търговията на страната. При основаването на Израел през 1949 г. 8% от гражданите на държавата са членове на кибуци, като днес те са около 2-3% от общото население на страната.
Понастоящем някой кибуци постепенно минават към

смесени форми на получастна собственост

Това е така, защото вече отпада необходимостта да се продължава с предишния начин на живот, който е бил изцяло прагматично ориентиран към необходимостта колективът да живее, да се труди и оцелява заедно. Част от кибуците днес се комерсиализират, загърбвайки първоначалния замисъл на този род комуни. А някои членове на кибуци предпочитат високите заплати навън и напускат общностите. Съответно през последните 20 години броят на живеещите в тях намалява. Но напоследък се забелязва тенденцията ляво ориентирани млади хора, живели и работили преди това в големите градове, целенасочено да търсят различния начин на живот в тези комуни.
Кибуцинците са хората, които са започнали изграждането на съвременен Израел след първите емиграционни вълни от 20-и век, водени от желанието за създаване на национален дом за еврейския народ. А след 1949 г., когато е създадена държавата Израел, кибуците стават основни опорни точки за строеж и защита на новата държава.
Кибуците, особено в първоначалния си вид, се считат за общностите, които са постигнали комунизъм в най-чистия му вид,

без държавната бюрокрация на "реалния социализъм"

Всичко в кибуца е общо. В тях важи принципа "на всекиго според потребностите, от всекиго според възможностите". За разлика от бившите социалистически кооперативи в Източна Европа, кибуците са изградени изцяло на доброволен принцип и на базисната демокрация.
Заселниците, пристигнали в Израел до началото на Първата световна война, били въодушевени от идеята както за национално възраждане на еврейския народ в неговата историческа родина, така и от социалните идеи, съчетали в себе си мечтата за социализъм със социално-етическите идеали на библейските пророци. Осъществяването на този стремеж изглеждало реализуемо поради това, че в Палестина по време на турското управление все още нямало изразена държавност и общество.
Идеолозите на тази нова форма на съжителство виждат в продуктивния селскостопански труд залог за възраждането на еврейския народ. Но тогава липсвали земеделски площи за осъществяването на тези идеи. Климатът в Палестина е тежък, нямало средства, а турската администрация и арабите били враждебно настроени. За да се преодолеят всички тези трудности, трябвало да се създаде нов начин на съжителство, а за изпълнение на идеологическите цели - из основи

да се промени структурата на икономиката

Кибуцът, основан на принципа на колективно притежание на имущество, финанси, средства за производство, равенство в работа, потребление, социални услуги и отказ от наемен труд, изглежда идеален отговор на икономическите и политическите предизвикателства и на идеологическите потребности на заселниците.
Само 8 години след основаването на първия кибуц към края на Първата световна война в страната има вече 10 такива селскостопански комуни с население над 800 души.
С установяването на британски мандат в Палестина през 1920 г. кибуцното движение започва да се развива още по-интензивно. Многото заселници, пристигащи от Русия и Полша, се включват в съществуващите или създават нови селскостопански и работнически комуни. В навечерието на Втората световна война броят на кибуците достига 82 с над 26 000 обитатели. А в края на британското управление броят на кибуците през 1947 г. достига 176, с населението от около 47 000 души.
Но от 1948 г. създаването на нови кибуци се забавя. Основният човешки резерв за този род общности, членовете на халуцианските движения в Европа, е унищожен през Втората световна война. А вълната от заселници, заляла Израел през 1948 г., е съставена основно от азиатски, африкански и европейски евреи, оцелели от Холокоста, но които не желаят да живеят в кибуци. Те предпочитат мошавите. Това са друга форма на кооперативни селища, основани също на колективен принцип, но в които от самото начало се допуска и частна собственост. Мошавите днес са около 400 на брой. Въпреки това броят на кибуците продължава да расте, макар и по-бавно.
След провъзгласяването на Израел през 1949 г. по границите и стратегическите пунктове на държавата се създават и паравоенни кибуци, които стават предни постове за отбраната и препятствие срещу проникващи отвън терористи.
Многобройните кибуци из цялата страна изиграват важна роля при решаването на една от главните задачи на ционизма - създаването на

класа от еврейски земеделци

които да осигурят на населението необходимите селскостопански продукти. За относително кратък период новите заселници създават в Израел изключително високопродуктивно селско стопанство.
Тези селища се създават и с помощи от Световната ционистка организация. През първите години заселниците живеят изключително аскетски в палатки или бараки и се хранят оскъдно. Тежките условия на живот водят да разпространението на болести, най-вече малария. На много места те са нападани от местното население. Но сплотеността в кибуците, целеустремеността на техните членове и планирането на дейността им помагат за преодоляването на всички трудности.
Днес съществуват кибуци с различна идеология - изцяло социалистически, със смесено производство или дори няколко чисто религиозни. Част от кибуците са бедни, други богати. Има такива, съхранили принципа за работа в името на общото благо. Други са минали към равно заплащане за равен труд, а има и такива с диференцирано заплащане, както и със собствена система на социална защита. Някой кибуци вземат заеми, други дори емитират ценни книжа, за да могат да се разраснат. Редица големи кибуци днес поддържат свои фирми и филиали в много страни.
Аскетизмът, характерен за началото на кибуцната идеология, днес се оказва вече несъвместим с консуматорското общество и част от кибуците се отказват от някои от принципите, заложени в началото на движението. Така например не издържа проверката на времето принципът за постоянна смяна на трудовата дейност и взаимозаменяемост на всички работни места. След като някои кибуци се преобразуват в многоотраслови производствени комплекси, използването на наемен труд вече не е табу.
Още в първите години скептиците предсказват провал на кибуца. По мнение на капиталистическите адепти този модел на колективно производство е нежизнеспособен по силата на егоистичния характер на човешката природа. Те считат още, че при обществена собственост на средствата на производство липсва стимул за добра и качествена работа. Но ако това беше вярно, досега кибуците щяха да са престанали да съществуват. Това обаче не се случва дори през най-трудните години. Те и до днес продължават успешно да отстояват своето право на съществуване. Макар и радетелите на капитализма да продължават горещо да се надяват, че кибуцното движение ще се провали, с което окончателно да се сложи край на идеите за социализъм. А търсенето на алтернативни форми за живот и социална организация отвъд коловозите на капитализма е било и ще остане в мечтите на хората за едно по-справедливо обществено устройство.


Година  Население в кибуците    Брой на кибуците
1910         10                                                  1
1920        805                                               12
1940        26.554                                          82
1947        47.000                                        176
1950        66.708                                        214
1970       85.110                                         229
1983       116.000                                       267
1990       125.100                                       270
2001      115.500                                        267
2007      126.000                                        273

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 2129

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 2174

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 2148

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 2253

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 2136

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2309

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 2008

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2291

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 2297

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 2203

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 2064

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ