Църквата почита на 1 април преподобна Мария Египетска. Св. мъченик Аврамий Български

Животът на Мария Египетска се разглежда като символ на дейното покаяние

Мария Египетска е живяла в средата на V и началото на VI век. Родила се е в Египет, в град Александрия. Когато навършила 12 години, напуснала бащиния дом. Млада, неопитна и без родителски контрол, тя се увлякла от порочен живот. Повече от 17 години се предавала на греха и всичко вършила безвъзмездно - не взимала пари, макар че живеела в нищета. Мария Египетска си мислела, че смисълът на живота е в задоволяването на плътската похот. По стечение на обстоятелства се присъединила към група поклонници, които отивали в Йерусалим за празника Въздвижение на Светия Кръст. Когато попаднала в Йерусалим, тя се присъединила към поклонниците, отправили се в храма "Възкресение Христово".
Много хора влизали в храма, а Мария била спряна от невидима сила на входа. Осъзнала, че Господ не я допуска заради греховете й. Обхваната от ужас и чувство на дълбоко разкаяние, Мария започнала да моли Бога да й прости греховете и обещала, че ще започне нов живот. Като видяла до входа на храма икона на Божията майка, Мария започнала да й се моли да се застъпи за нея пред Господа. Дълго и усърдно се молела Мария да влезе в църквата и да види Кръста, на който пострадал Иисус Христос. Сторило й се, че молитвата й е чута. Почувствала просветление в душата си и когато тръгнала към входа, безпрепятствено влязла в храма. Горчиво плакала на гроба Господен и излязла от храма преобразена. Отново се приближила към иконата на Божията Майка и се помолила да й покаже пътя на покаяние. Тогава чула глас: "Иди отвъд Йордан и там ще намериш покой за душата си."

Мария прекарала в пустинята 47 години в пълно уединение, молитва и пост

Когато след многогодишни изкушения страстите я оставили, храната, взета от Йерусалим, се свършила, а одеждите - овехтели, тя срещнала в пустинята йеромонах Зосима. Той се оттеглил там за пост и молитва. Старецът бил поразен от светостта и дара й на прозорливост. Мария по време на молитва стояла над земята, преминавала река Йордан като по суша. Изпълнен с благоговение, Зосима я помолил да разкаже историята на живота си. Сподвижницата му споделила с него всичко и го помолила да не казва на никого какво е чул. Желанието й било да дойде той другата година, за да я причасти.
На следващата година старецът Зосима се отправил към р. Йордан, за да изпълни молбата си. Той видял Мария на другия бряг. Тя прекръстила водата и спокойно тръгнала по нея. Като излязла на брега, поклонила се на стареца и поискала да я благослови. После помолила Зосима да изпълни последното й желание: да дойде след година на мястото, където я срещнал за първи път.
След година старецът отново дошъл, но намерил Мария мъртва. Тя лежала на земята със събрани за молитва ръце. До нея на пясъка имало надпис: "Отец Зосима, погреби тялото на смирената Мария, умряла на 1 април. Върни праха на праха." Старецът погребал останките на светицата в пустинята.