Донорството на органи се одобрява от 62% от българите, 18% не го одобряват, а 20% не могат да преценят. 40% от българите биха се съгласили да дарят собствени органи след смъртта си, 34% не биха сторили това, а 26% не могат да преценят, сочи изследване на агенция „Тренд“, проведено с 1002 души. Данните бяха представени по време на дискусия „Нагласи на българите към донорството и трансплантацията“. Осем от 10 души обаче изобщо не са говорили с близките си по темата. По-висока подкрепа за донорството показват хората във възрастовата група 30-60 г., които са добре запознати с темата. Сред хората над 60-годишна възраст се регистрира по-високо неодобрение, показват данните.
Над половината от запитаните - 55%, отговарят утвърдително на въпроса дали биха дарили свой орган на роднина или близък, 19% не биха го направили, а 26% не могат да преценят.
Изобщо не са запознати с темата за донорството 33% от участниците. За понятието "мозъчна смърт“ знаят 7%, 31% казват, че по-скоро не са чували за него. Малко над една трета от анкетираните са наясно, че това е необратимо състояние.
На въпроса поради каква причина не биха се съгласили да станат донори на органи след смъртта си, 42% казват, че не смятат, че са подходящи, 38% отговарят, че лекарите може да не направят необходимото, за да спасят живота им, 30% се страхуват от процеса, 27% изразяват страх, че животът им може да бъде застрашен, и др.
Доверието е основна част от донорството, защото доброто, което се поражда след него, може да се постигне само така, а колкото повече познания имаме, толкова повече добрина можем да направим, коментира данните от проучването Йорданка Динева, директор на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. По думите й столичната лекарска колегия предстои да изпрати млади лекари в чужбина, за да бъдат обучавани в областта на органната трансплантация.