Търсете мярата!

    Наблюдаваме оживен (дори може би ожесточен) разговор за избирателните права на българските граждани в чужбина. Като всеки друг конституционалист, имам всичките основания да се включа в този разговор. Имам обаче и едно лично основание да се произнеса по обсъждания въпрос.
    На състоялата се от 3 януари до 14 май 1990 г. Кръгла маса политическите партии решиха да се произведат избори за Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция на България. Още на другия ден бе съставена работна група от няколко юристи, които трябваше да изработят проектозакона за избиране на 7-то ВНС. Тази група се състоеше от проф. Стефан Стойчев (вече покойник), проф. Евгени Танчев и от мен, Велко Вълканов. Работихме в една от стаите на Отечествения фронт, представляван тогава от Гиньо Ганев. Г. Ганев често идваше при нас, но не се намесваше пряко в нашата работа. На първите две заседания се появи, доведен от проф. Е. Танчев, и Георги Близнашки. Имах изключителна непоносимост към този човек, поради което, когато се появи за втори път, аз просто го изгоних.
    Работихме бързо, експертно и съобразно решенията на Кръглата маса. На едно от последните заседания изненадах колегите си с предложението да предвидим възможността в изборите да участват и българските граждани в чужбина. Защитих предложението си с довода, че би трябвало да привлечем онези наши българи, които по политически причини се бяха откъснали от Родината. Исках да им предоставим възможността да се приобщят към нашите усилия да изградим една добра държава.
Моите колеги приеха доводите ми и в проектозакона бе включена следната разпоредба: "Българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, се вписват в избирателни списъци, ако заявят лично желанието си да участвуват в изборите, най-малко една седмица до деня на изборите. Гласуването се отбелязва в задграничните паспорти". Като развитие на този текст се появи и разпоредбата, съгласно която "В чужбина избирателни секции се образуват при наличието на най-малко 20 избиратели".
В парламента тези разпоредби не предизвикаха възражение. Силни възражения срещу тях отправи обаче Министерството на външните работи. "Знаете ли вие какво значи да се правят избори в чужбина? Това означава да бъде ангажиран допълнително много голям апарат и твърде значителни финансови средства". Възраженията не бяха приети и предложените от нас разпоредби намериха място в Закона за избиране на Велико Народно събрание като чл.11, ал.1 и чл.24, ал.2.
И така,

нека призная греха си

- прекият виновник за включването в избирателната ни система на разпоредба, допускаща българите в чужбина да гласуват в произвежданите у нас избори, е моята скромна особа. Към онова време, когато българите в чужбина бяха сравнително малко, това бе едно общо взето правилно решение. Днес обаче, когато българите в чужбина възлизат на близо два милиона души, решението следва да бъде подложено на съответна преоценка.   
Пита се дали българите в чужбина, които живеят при условия, съвършено различни от  условията, при които живеят българите в България, биха били в състояние да вземат решения, адекватни на положението в страната ни. Трябва човек да се намира в самата България, за да види целия ужас, при който живеем, и тогава ще може би ще успее да прецени от какви хора се нуждае правилното управление на Родината. Верни управленски решения не би могъл да вземе онзи,

 който няма и представа как се живее с триста лв.
 
пенсия, който не знае какви лекари ни лекуват, какви учители учат децата ни, каква полиция пази живота и имота ни, в каква корупция е потънал държавният ни апарат, в каква демографска катастрофа сме навлезли, в какви опасни за страната ни военнополитически съюзи ни вкарват. Ела тук, човече, помъкни бремето на мъчителното ни всекидневие, проумей истината, че нямаме държава като държава, и тогава се включи в приемането на съдбоносните решения.  
Проста истина е: един е светът, гледан отвътре, друг е, гледан отвън. Няколко хиляди избиратели отвън могат да ни натресат съвършено непоносимо управление, но те

няма да са тук, за да понесат заедно с нас последиците

от това управление. Те ще си останат там, на хиляди километри от нас, за да се възхищават на красотата на света. О, колко е красива земята и колко са щастливи хората! - ще си казват те, подобно на човека, изкачил Стълбата на Смирненски.
Искам с други думи да кажа, че не се съмнявам в патриотизма на българите в чужбина (най-малкото на мнозинството от тях), но се съмнявам в тяхната способност да видят жестоката действителност, наречена България. Откъснати от България, те се откъсват от истината за нея. Който обаче не знае истината, той не може да знае и съответните на тази истина верни решения на проблемите ни.
Съвършено несъстоятелно е твърдението, че с измененията в Изборния кодекс българите в чужбина били лишени от конституционното право да гласуват. Конституционното право остава незасегнато. Всички българи, където и да се намират, могат да гласуват в изборите. Въпросът е дали държавата, респ. служител от Министерството на външните работи, ще трябва да тръгне подир всеки намиращ се в чужбина български гражданин с изборна кутия в ръка, за да му осигури конституционното право да гласува. Предварително е ясно, че това няма как да стане. Оттук следва, че който иска да упражни толкова скъпото му конституционно право, ще трябва да се съгласи да похарчи някой и друг счупен долар, за

да отиде до българското посолство или консулство

Би могло, разбира се, тук и там да се открият допълнително няколко изборни секции, но това няма все пак да осигури тъй желаното стопроцентово покритие на конституционното право да се гласува и в чужбина. Ще продължите ли и в този случай да се правите на оскърбени и унижени, мили мои сънародници в чужбина?
Специално внимание заслужават избирателните  права на българските граждани в Турция, доколкото тук казусът е качествено различен. По-горе писах, че не се съмнявам в патриотизма на българите в чужбина. И това е самата истина. Но ще призная, че силно се съмнявам в патриотизма на живеещите в Турция турски граждани с български паспорти.  Цялото им поведение, боя се, ще бъде подчинено на

интересите не на българската, а на турската  държава

Изборите в Турция ще се произвеждат под контрола на турската държава и на турските партии, силно облъчвани при това от турските официални медии. Избирателите ще гласуват под строй за онзи, когото онбашията им посочи. Но избори, извършени в противоречие със свободната воля, са всичко друго, но не и избори.  
Доколкото са все още български граждани, турците в Турция ще могат на общо основание да гласуват в посолството и консулството, но не виждам причина ние да ги улесняваме в намерението им да проявят своето антибългарско отношение към нас.
В заключение ще кажа, че някои промени в Изборния кодекс са може би наложителни, но в никакъв случай не бива да се отива от едната крайност в другата. Проявете мъдрост, господа народни представители! Търсете мярата на нещата!