Кой отвори кутията на Пандора?

    Страхът се превърна във форма на живот за много от гражданите на Европа. Ако не всеки ден, то през ден-два в една или друга европейска държава избухва взривно вещество, което убива и ранява десетки мирни граждани. Тези дни два атентата в Брюксел потресоха света. Зли хора отвориха кутията на Пандора и светът заживя със страх за идния си ден.
За атентатите няма и не може да има оправдание. Недопустимо е в борбата срещу някого да убиваш другиго. Но ако нямат оправдание,  атентатите имат все пак обяснение. Те са проява на безсилието да се постигнат определени цели с мирни средства. Целите най-често са политически, при което парадоксалното е, че тези цели са най-често сами по себе си благородни. Примери има достатъчно.
В името на благородната без съмнение цел да се освободят от петвековното турско иго, българите от Македония са използвали различни форми на въоръжената борба, включително и атентатите. Известни са така наречените солунски атентати през април 1903 г. (взривяването на   "Отоман банк", на френския кораб "Гвадалкивир" и др.) - дело на млади български революционери от Солунската гимназия. Днес до атентати прибягват и кюрдите, които въпреки своята многобройност (само в Турция те наброяват около 20 милиона души) са лишени от това естествено за всеки народ право да притежава собствена държава. Те нямат дори правото на национална идентичност. Дайте им свобода и атентатите ще престанат.
    Атентатите в Европа имат своите корени в упражненото преди години (че и в най-близко време) насилие върху цели народи и суверенни държави от Африка и Азия. Днес ръководен център на извършваните в Западна Европа терористични актове е несъмнено "Ислямската държава". Тя вдъхновява, тя и въоръжава десетки млади хора да предприемат самоубийствени атентати срещу държавите предимно от Западна Европа. Но кой създаде "Ислямската държава"? Отговорът е само един  - САЩ и НАТО.
Под предлог, че Ирак притежавал някакво страшно оръжие, САЩ и държавите от НАТО  предприеха унищожителна война срещу тази суверенна държава, член на ООН, избиха хиляди хора, разрушиха държавата, разсипаха нейната икономика, хвърлиха във взаимно изтребителна война стотици хиляди иракчани. След което се оттеглиха, без дори да се извинят. Е, вярно е, онзи лигльо Тони Блеър, бившият министър-председател на Великобритания, призна, че с войната срещу Ирак са допуснали грешка, доколкото там не намерили  онова страшно оръжие, за което се приказвало. Войната срещу Ирак бе не само грешка, но и тежко международно престъпление, заради което Буш, Блеър и другите ръководители на САЩ и НАТО трябваше да бъдат изправени пред Международния наказателен съд. Но това не стана. Поради тази проста причина правосъдие започна да раздава по  възможно най-отвратителния начин "Ислямската  държава" -  едно отделило се от Ирак образувание, което създаде собствена армия, ръководена от офицери на Садам Хюсеин.
Искам да отбележа, че атентатите се извършват преди всичко срещу държави, векове наред експлоатирали и избивали цели народи във владените от тях колонии. С всичкото съчувствие към белгийските граждани, станали жертва на двата атентата, ще си позволя да кажа, че не изпитвам никакви симпатии към самата държава Белгия. Белгия бе една от най-жестоките колониални държави в Африка. На Берлинската конференция от 1884-1885 г. Конго е признато за частна собственост на белгийския крал Леополд ІІ. През следващите години народите на Конго са брутално експлоатирани. Цели области са обезлюдени вследствие ужасяващото третиране от страна на губернаторите, назначавани от краля. През 1950 г. Конго получи своята независимост, но бруталната намеса във вътрешните работи на младата република не престава. Новоизбраният министър-председател Патрис Лумумба, този велик син на Африка, бе свален от поста му и през 1961 г. и зверски убит от белгийските наемници. Не мисля, че патриотите от Конго (днес Демократична република Конго) са изпълнени с особено добро чувство към Белгия - своя довчерашен потисник.
Не очаквайте добри чувства към Западна Европа да прояви и народът на Либия. Тази може би най-социална до неотдавна държава в Африка, бе терористично нападната от Франция, Великобритания, САЩ и някои техни васални държави. Убиха диктатора Кадафи, но на негово място се появиха десетки други диктатори - вождове на враждуващи помежду си племена. Страната изпадна в анархия. Ужасеният народ се зае да търси спасение в държавите от Западна Европа. Именно от Либия тръгна един от най-мощните бежански потоци към Европа.
    Не бе пощадена и Сирия. Тази древна държава, с висока култура, с гордо минало, бе подложена на  дирижирано отвън разложение. Страната се оказа в гражданска война, която направи животът в нея невъзможен. И отново наблюдаваме същата картина - бежански поток от мъже и жени, деца и старци, насочен към богата Европа с надеждата да намерят там спасение и хляб.
    Днес политици и политолози търсят решение на тежката криза - от една страна, са стотиците хиляди бежанци, а от друга - безогледните атентати. Бежанската криза би могла някак си да се преодолее, но не виждам как ще се преодолее опасността от атентатите. Предлаганите в тази насока решения са очевидно неприемливи. Както и да се организират защитните сили на Европа, опасността от атентати ще остане, доколкото ще останат и нейните причини. Някои са удивени, че една нацистка Германия е могла да бъде разгромена за четири години, а "Ислямската държава" вече години наред продължава да съществува и да трови живота на хората. Явно не се разбира, че ако не се променят условията, при които живее човечеството, на мястото на евентуално разгромената "Ислямска държава" ще възникне друг, може би още по-опасен неин вариант. Трябва следователно да се борим не толкова срещу следствията, колкото срещу техните причини.
 Западните политици за съжаление не проявяват необходимия разум, те се държат изключително тъпо. Казвам "тъпо" не като оскърбление, а като диагноза. Как наистина те реагираха на извършените в Париж атентати срещу френския хумористичен вестник "Шарли Ебдо"? Направиха огромно протестно шествие, в първите редици на което застанаха ръководителите на държавите от ЕС. Шествието беше насочено срещу атентаторите, а всъщност трябваше да бъде насочено срещу издателя на "Шарли Ебдо" заради предизвиканата от него верска нетърпимост, жертва на която станаха десетки невинни хора. Атентаторите трябваше да бъдат заловени, съдени и осъдени, но и издателят на "Шарли Ебдо" трябваше да бъде съден, осъден и пратен в затвора. Другото е игра на правосъдие.
    Във всички случаи борбата срещу терористичните актове изисква едно тотално променено обществено съзнание. Човечеството трябва да се очовечи. Необходима е справедливост във всичко и за всички. За всяко дете трябва да има поне парче хляб и чаша чиста вода. Насилието трябва да се изключи от живота на народите. Повече от наложително е да се разпуснат различните военно-политически блокове. Те са една постоянна заплаха за мира.
    Кутията на Пандора трябва да се затвори и никога вече да не се отваря. Проклет да е онзи, който тръгне да я отваря.