18 Ноември 2024понеделник08:02 ч.

Снимка Албена Люцканова

Срещи

ДЕСИСЛАВА ТИЛЕВА:

Аранжирането на музика е "висш пилотаж" и отговорност

Джазът и блусът са стилове, които никога няма да се изчерпят, казва певицата и педагог, която представя първия си албум със собствени аранжименти на популярни джаз мелодии

/ брой: 32

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 10918

ДЕСИСЛАВА ТИЛЕВА е завършила НМУ "Л. Пипков" в София с пиано и ДМА "П. Владигеров" - Теоретико-композиторски и диригентски факултет. След това завършва 7-годишен курс на обучение по вокална постановка при Милка Драгнева - асистент на проф. Бръмбаров, в катедра "Класическо пеене". Има над 10-годишен стаж като преподавател по солфеж, теория на музикалните елементи и хармония в НМУ "Л. Пипков". Понастоящем е преподавател по солфеж, елементарна теория на музиката, хармония и история на джаза в СУ "Св. Климент Охридски". Д. Тилева е участвала в съвместни проекти с известни джаз музиканти, в джаз фестивали в Банско, Боровец, Бургас, Пловдив, Габрово, В. Търново и др. В последните години има изяви основно с две джаз формации - джаз трио, с пианиста Мартин Марков и Невилиян Гемижев (кларинет), и квартет, с Мартин Марков (пиано), Атанас Попов (барабани), Михаил Иванов (контрабас). С последния състав Десислава експериментира с известни джаз композиции, представяйки ги с осъвременено звучене по отношение на ритъм и хармония. Така тя стига до идеята за създаването на албум с джаз стандарти с нейни аранжименти, насочени към фънк, хип хоп и латино ритми.


- Госпожо Тилева, премиерата на албума "It Don't Mean A Thing If You Don't Feel That Jazz" с джаз стандарти във Ваши аранжименти е на 23 февруари в бар "Singles" в НДК. Той е поредно доказателство, че стойностната музика може да звучи интересно и винаги актуално в различни аранжименти.
- Така е. Има редица примери с джаз стандарти и с мелодии от поп музиката, които са живи десетки години благодарение на различни аранжименти и кавъри. Друг е въпросът, че това е много тънък лед, по който се върви, защото една недостатъчно добре обмислена обработка може така да развали произведението, че от шедьовър да се превърне в посредствена композиция. Това е "висш пилотаж" и голяма отговорност. Великолепен пример за стойностни джаз обработки, но на теми от класическата музика, са албумите "Like Jazz" на Ангел Заберски.
- Освен Дюк Елингтън, от когото взимате вдъхновение за заглавието, кои други известни произведения ще чуем в албума и на концерта?
- Обърнала съм се и към известни мелодии на Джордж Гершуин, Коул Портър, а също и към такива, които са в категорията R&B, но отдавна са навлезли в репертоара на много джаз музиканти.
- Какво беше водещото при избора на тези девет песни?
- Това са част от любимите ми парчета, които често изпълнявам. Само едно от тях е ново в репертоара ми, но идеята за него нося от много години, още преди да се насоча окончателно към джаза. По това време изпълнявах поп музика и още тогава правех аранжименти на някои хитове, един от които беше на "Hit the Road Jack", на който чак сега му дойде времето - след 25 години.
- С кои музиканти записахте албума и с тях ли ще го представите на концерта?
- Ние сме квартет - пианистът е Мартин Марков, контрабасистът е Михаил Иванов, барабанистът е Наско Попов.
- Започнала сте с поп музика и блус, след това все повече се изявявате в джазовите течения като диксиленд, боса нова, суинг, бибоп. Тези стилове отговарят на Вашия тембър или има нещо в тях, което Ви привлича?
- Аз съм от този тип музиканти, които обичат да слушат различни стилове. А и през годините са ме канили в различни по стилове групи. Една от тях беше блус група - "5XL", с нея излязохме дори на голяма сцена - зала 1 на НДК, където бяхме една от подгряващите групи на концерта на Гери Мур. Може би гласът ми най-много подхожда за блус, а най-малко, според мен, за диксиленд, но пък него изпълнявам най-дълго време в групата Александров Рагтайм Бенд - повече от 10 години. Създателят на групата - Румен Александров, ме хареса и ме покани, което вероятно показва, че диксилендът е музика, която търпи всякакъв вид тембри. Тази група беше трамплинът, който ме изстреля към джаза.
- Вие сте вокалистка на Александров Рагтайм Бенд, пионер в диксиленда в България. Защо тази музика, създадена в началото на ХХ век, след 100 години продължава да се харесва?
- Защото е носител на толкова много положителна енергия, която явно през изминалите 100 години не се е изчерпила и човечеството все още има нужда от нея. Блусът, макар и по-стар от диксиленда, също е стил, който няма изчерпване, има още много потенциал в тази музика, който ще развива стила още много години.
- Сега се изявявате най-често с трио и квартет - защо избирате тези формати?
- Този тип формации дава различни възможности. Едно трио или квартет може да изпълни парчета от различни джазови течения. Също така има голяма свобода за импровизация. В големите състави, например в биг бендовете, импровизацията има точно определено място и времетраене, защото е обвързана с конкретен аранжимент, по който върви изпълнението. А аранжиментът от своя страна фиксира времетраенето на самото парче. Докато при малката формация пиесата може да звучи на сцената три минути, но често адреналинът, с който музикантите взаимно се зареждат, а и предават на публиката, може да умножи импровизациите и значително да удължи изпълнението.
- Завършила сте Теоретико-композиторския и диригентския факултет на НМА, имате ли авторски пиеси?
- Не, нямам.
- Голяма ли е крачката от аранжиментите до авторството?
- Голяма е. И аз не смея да я направя за момента, макар че момчетата, с които създадохме албума, ме съветват да опитам. Тук става вече въпрос за създаването на изцяло авторски продукт и ако ще направя нещо, трябва да съм убедена, че действително е качествено. Защото за авторска музика са необходими много качества и умения, които все още нямам увереността, че притежавам. Имам някакви идеи, но все още не мога да се осмеля да ги покажа дори на момчетата. Има и още нещо - за тази работа е необходимо свободно време, не може да се композира между много други ангажименти.
- А защо след академията посветихте 7 години на специалното обучение по класическо пеене?
- Нямах подготовка като вокално изпълнителство, аз съм пианист. В академията изучавахме вокална постановка, но не можех да разбера какво се изисква от мен, за да мога да изкарам този глас. В момента, в който завърших, веднага започнах да свиря в един от ресторантите в "Шератон" и в този период в мен започна да се прокрадва желание да пея. Но високият ми критерий не ми позволяваше да го мисля по-задълбочено. Същевременно бях убедена, че оперната вокална постановка дава правилната основа за всякакъв вид пеене. Убедих се в това една вечер, когато се наложи се да замествам колега в "Шератон", който работеше в лоби бара в дуо с една оперна певица. Тогава чух как звучи музиката на Гершуин и подобни джаз мелодии от оперен изпълнител - толкова фино, толкова интелигентно и в никакъв случай не звучи оперно. Уверих се, че тази вокална постановка дава възможности за изпълнение на всякакви музикални стилове. Това много ме запали. За мое огромно щастие попаднах на Милка Драгнева - много сериозен и утвърден вокален педагог, асистент на проф. Бръмбаров. Гласът ми трудно се поддаваше на обработка, поради което вокалното ми обучение отне около 7 години.
- Била сте преподавателка в Музикалното училище, а сега в СУ "Св. Климент Охридски". Как се съчетават изпълнителското изкуство с педагогиката във Вашето всекидневие и кариера?
- Аз не съм много активен изпълнител, макар че винаги съм го искала. Това е така, защото съчетавам изпълнителството с преподавателската ми дейност, която отнема доста голяма част от деня ми, а много често и от нощта ми. Обичам професията си на педагог, а и същевременно тя е основното ми препитание. Действителността в България е такава, че много от колегите ми джаз музиканти, макар че са почти всекидневно на сцена, не могат да оцелеят само с изпълнителство, затова и преподават. Но, за разлика от мен, те имат възможността да постигнат баланса между двете дейности, така че да не е в ущърб на концертната им активност.
- Преподавателската работа учи ли се или човек трябва да притежава определени качества?
- Преди всичко в тази работа трябва да се подхожда с търпение. Нужни са, разбира се, и знания за педагогиката, най-общо казано. Аз съм завършила консерваторията, сегашна НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в педагогически профил на Теоретико-композиторския и диригентски факултет. Заедно с колегите от другите профили изучавахме еднакви дисциплини, но само в нашия профил последните две години от обучението се изучаваше методика на преподаване на различни музикално-теоретични дисциплини. Малко преди да завърша, си дадох сметка, че това е нещо, което ще ми е интересно да правя. Започнах като частен педагог и имах страшно много ученици. Беше ми изключително приятно - контактувах с талантливи хора, с които бързо постигах резултати, и това ми даваше удовлетворение. А с увеличаването на възрастовата дистанция между мен и тях си давам сметка с колко положителна енергия студентите и учениците ме зареждат. Това е живителна сила за мен.
- Изучаването на музика извън музикалните училища и академии полезно ли е за обществото като цяло?
- Да, иначе музиката няма да живее, ако не се дава възможност на талантливи хора от различни региони на страната да се занимават с нея. Така се осигуряват посланици на музиката и тя става достояние във всяко кътче на родината ни.
- Но в общообразователните училища часовете по музика не са много и в последните класове тя не се изучава.
- Това е проблемът, с който съм се сблъскала аз, а и моите колеги в университета, в нашата катедра. Там обучаваме бъдещи педагози по музика за общообразователните училища и детските градини. Това са хората, които са отговорни да възпитават младото поколение във всякакъв вид музика. До момента различни хора - подготвени и неподготвени, заемаха тези длъжности, много от тях - изключително безотговорни. По отношение на броя часове и учебните програми по музика, отговорността е на МОН... Това е дълга тема, за нея трябва да се отдели специално време. Една от основните задачи, която аз и колегите ми в университета сме си поставили, е да убеждаваме бъдещите педагози да не представят на учениците само своята любима музика, а да ги запознават с всякакви стилове, а също и да ги водят на концерти и всякакви музикални събития. Това трябва да се съчетава и с развиването на музикални способности у децата и учениците. Всичко това ще разшири кръгозора на децата и младите хора по отношение на музикалното изкуство.
- Какво е характерно за днешното поколение, което излиза на музикалната сцена?
- Продължават да се раждат и развиват талантливи деца, които стават чудесни музиканти. Може би, за разлика от нас на техните години, са по-свободолюбиви - живеят в такива времена. Мисля, че като заложби и способности разлика между тях и нас не съществува. Разликата е по отношение на това, което се дава като образование на тях и което се даваше на нас. А то включва и дисциплината - тя е важна за постигането на качествено образование във всяка специалност и професия.
- Семейната среда какво влияние оказва?
- Огромно. Много по-лесно е да направиш контакта на детето с музиката, ако то е израснало в семейство, в което се е слушала музика. Така то развива отношение към музиката и това е благоприятна почва за развиване на музикални умения, способности и още по-задълбочено отношение и знания за това изкуство.
- А какво е отношението към учителя днес?
- Зависи от самия учител. Авторитет се гради със строгост, твърд характер и последователност. За съжаление има много случаи, в които родителят е причина за сриване на авторитета на преподавателя. Често те предявяват големи претенции относно подхода на конкретния педагог или дори заплашват, че ще подадат жалба пред по-висшите инстанции, т.е. Министерството на образованието и т.н. Много от колегите се плашат от това и се принуждават да се съобразят с изискванията на родителите, което автоматично води до провал в отношението ученик - учител, а оттам и до ниски резултати в обучението. Това, което не зависи от учителя, а спъва също така неговата работа, е, че в училищата санкциите до голяма степен изчезнаха. А навсякъде в живота и във всяка възраст човек бива санкциониран, ако не изпълнява това, което се изисква от него. Това е основен проблем - липса на средства за осигуряване на дисциплина, което е пречка за създаване на нормален, спокоен и ползотворен учебен процес. С годините съм се убедила, че учениците се чувстват добре и удобно, когато срещу тях стои взискателен преподавател, макар и първоначално да не го осъзнават. Учителите, с които са в приятелски отношения, са им по-симпатични, но с порастването си младите хора осъзнават колко по-значим и резултатен е бил контактът им със строгия преподавател. Него запомнят и уважават цял живот.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ