Доц. Румен Драганов: На места базата по морето е договорена на 130%

"Министър Христо Проданов и неговият екип изключително добре работят с туристическия бранш"

Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА

- Преди началото на сезона министърът на туризма Христо Проданов изрази опасения, че хотели може да останат затворени заради липсата на персонал. Колко сериозен е този проблем, г-н Драганов?

- Проблемът с липсата на персонал в туризма е перманентен. Не е отсега. Това е проблем, който съществува в европейски и световен мащаб. Както у нас, така и в Европа, и в САЩ недостигът на кадри в туризма е доста голям - надхвърля няколко милиона работници, необходими за този сектор. Търсят се различни решения. Специално тук, в България проблемът е, че сме изостанали в две направления. Едното е създаването на кадри за туризма, регулирането на ученическите практики, стажове и работа, и нормативното уреждане на този въпрос. И, от друга страна - стипендиите, които трябва да бъдат свързани с МОН, което извършва заплащането на учениците в България. Но срещу това не ги обвързва с никакъв ангажимент по отношение на бригади, стажове, практика и работа.

- Доколко роля играе и заплащането в сектора?

- По отношение на заплащането, ние сме в значително изоставане, образувало се в годините. И като цяло, в самата структура на разплащането в един хотел, но и по принцип в България, липсват основните елементи на заплатата. Да може работникът да получи жилище, в което да живее, пари за транспорт, за храна, за облекло, социални разходи и всички други разходи. Това важи за всички области на т.нар. българско стопанство. Някак се приема, че работниците имат апартаменти от майка си и баща си и има къде да живеят. И затова не им отчисляват 700 лв., колкото е месечният наем на един апартамент. За да може човек да има нормален живот, семейство с деца. Това не е включено в заплатата. Към заплатата остават другите 700 лв., които са за храна, битови сметки, социални, културни разходи и т.н.

В момента средната заплата в туризма се движи около 1000 лв. Липсва онази част от 700 лв., необходими на хората за жилище.

- От бранша очакват добър летен сезон. Ще бъдат ли от решаващо значение за резултатите т.нар. решения за почивка в последния момент, а не предварителните записвания?

- Летният сезон за 2022 г. за пръв път се продава още от 2020 г. насам на основните европейски пазари. Този сезон се продаваше 2020-а, 2021-ва и един от проблемите е, че е на цени от тези години. А сега трябва да бъде предоставена самата услуга. И когато хотелиерите говорят, че заплащането е по-ниско, имат предвид точно това. Другото е, че в голямата си част хотелите са заети.

На Слънчев бряг към момента хотелите в голямата си част са заети над 90%. Това означава, че ще имаме проблем на върха на сезона, защото някои от договорите са направени на 130%. Те са наддоговорени и, ако се явят всички туристи, ще има недоволни. Защото някои ще бъдат настанени не в хотела, който са избрали за времето, което са си избрали.

- Какъв ръст на туристите очаквате и ще бъде ли адекватен този ръст на приходите?

- Ще имаме ръст и на туристите, и на приходите на хотелиерите. Това, което са заплатили туристите, са основните услуги, а голяма част от допълнителните услуги са на нови цени. И така всеки може да компенсира на базата на това, че ще има повече туристи. За да бъдат привлечени много туристи, много цени са близки до нулата, а на място се печели от всички допълнителни услуги, които се предлагат. Които са в този бизнес, знаят много добре за какво става въпрос и би трябвало да реализират своите печалби от приходи на място.

- Кои са тези допълнителни услуги и какво е увеличението?

- Когато сте заплатили хотел, имате ред свързани услуги. Като спортни, допълнителни мероприятия, различни вечерни мероприятия, посещения на българска сватба например, обиколки, сафарита и всякакви услуги, които могат да бъдат предоставени. Може да има еднодневни, двудневни екскурзии, които са в страната, а може - и извън страната.

- Колко по-скъпа ще излезе ваканцията това лято, колкото и условен да е този въпрос?

- Общо взето, в рамките на около 20% по-скъпа. Голяма част от цените на услугите не са пипнати. В същото време има и много, на които цените са запазени, но са намалени времетраенето, количеството на храната, обемът и т.н.

- С промените в бюджета бе въведена възможността ваучерите, които получават хората от работодателите си, да се използват в туризма. Оказва се, че за плащането на битовите сметки с ваучери има затруднения, как ще бъде в туризма?

- Има среща в Министерството на туризма и ще се даде яснота на хората за използването на ваучерите в туризма. При тях няма този проблем, който е свързан с комуналните разходи, защото са от директен доставчик, т.е. хотелът или ресторантът, в който вие се храните. Няма такива посредници при заплащането на тази услуга.

- Как работи туристическият бранш с министър Христо Проданов?

- Министър Христо Проданов и неговият екип изключително добре работят с туристическия бранш. Няма никакво напрежение, а минахме през няколко кризи, включително украинската. Комуникацията с министерството е много бърза, взаимодействието е много добро. И е факт, че като резултат от тази комуникация и взаимодействие има значително увеличаване на туристите.

- Как се промениха навиците на туристите заради пандемията?

- Има много неща, свързани с технологията на обслужването. В тях влезе много повече дигитализация, много повече възможности за избор при определянето на цената на настаняване - дали искате да се почиства всеки ден, на три дни или изобщо не желаете, и т.н. Има ред други неща, свързани със самото настаняване, с допуска, със сигурността, с консумацията на допълнителни услуги. В самото хранене - твърдите алкохоли изчезват, преминава се към алкохолни коктейли. Обемите на напитките стават по-малки, бутилчиците стават по-малки. Ястията се рационализират, навлизат много, характерни за поколението, израсло с "Мак Доналдс". В много от ресторантите се появиха бургери, суши, пица като допълнение към основните храни. Това, което се търси, са бързо приготвени храни, на момента, свежи плодове и зеленчуци.

- Какво привлича туристите към България и какво ги отблъсква у нас?

- Привличат ги разказите на техните приятели, посетили вече България. Когато се приберат и се похвалят от хубавите места, които са посетили, независимо дали става въпрос за Черноморието, за планините, за културния и историческия туризъм. За прекрасните млади хора, говорещи на различни езици за интересни теми. За хубавите срещи, които са имали. Това генерира до голяма степен т.нар. дисперсен туризъм, което виждаме чрез нискотарифните авиокомпании. Или тези, които пристигат с редовни линии. Те също остават доволни и разказват на своите приятели. По същия начин тези, които пътуват основно за туризъм по морето, са изключително доволни, че навсякъде намират точно това, което търсят. И похвалата от тях привлича нови туристи.

Няколко вида са основните оплаквания. Едните са стандартните от рода на "Пясъкът е по-жълт, отколкото на брошурата" или "В България има много българи". И всякакви други, които са само за да се направи оплакване, за да се поискат някакви пари обратно, за което цели нации са специалисти. Това са англичаните, германците... На първо място англичаните са тези, които искат някакви пари обратно. И много внимателно трябва да се преценяват техните оплаквания, тъй като са доста фалшиви. От друга страна са реалните оплаквания. Те са свързани с това, че не се получава точно това, което са резервирали или очаквали да намерят на място туристите, след като вече са платили услугата. Не са сложени в точната стая. Вратата им е до асансьора и се чува шум или подобни, свързани с шума. Друг вид оплаквания са тези, които действително имат някакво съществено основание. Например подаване на осветление, на вода, някаква повреда, която не е била отстранена в срок.