Разностранният талант на Георги Райчев

На 7 декември отбелязахме 142 години от рождението на писателя Георги Райчев. Ще кажете - не е кръгла годишнина. Но само около кръгли дати ли трябва да си спомняме за бележитите наши творци на писменото слово? Роден в село Землен, Старозагорско (някога Топрак Хисар), в семейството на будния и ученолюбив дългогодишен кмет и кръчмар Михаил Райчев, основател на читалище в селото. Малкият Георги получава начално образование в родното си село, после учи гимназия в Стара Загора, но не завършва. От седемнадесетгодишен работи като дребен чиновник в канцеларии и оттогава започва и да печата в провинциални списания. Първата му публикация е баснята "Волове и теле". Като младеж сътрудничи на в. "Справедливост", сп. "Труд", сп. "Развитие". Първият му отпечатан разказ е "Спътници" в списанието на Антон Страшимиров "Наш живот" през 1907 г. под псевдонима Г. М. Орлин. През юли 1908 г. заминава за София, където се сближава с Лилиев, Йовков, Дебелянов. През 1911 г. участва заедно с Димчо Дебелянов в студентска екскурзия до Истанбул и Атина. По време на войните е мобилизиран като обикновен войник. След Първата световна война е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание, работи като коректор, журналист, инспектор по читалищата в Министерството на просветата. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен, Германия. Сътрудничи и на списанията "Наблюдател", "Звено", "Демократически преглед", "Българска мисъл", "Златорог", "Съвременник", в хумористичните седмичници "Оса", "Смях", "Шантеклер" и др. Разностранен творец, автор на пиеси, повести, поеми, поеми в проза, разкази, романи, стихотворения, включително и много хумористични творби. Повестта „Мъничък свят“ е един от върховете в творческото му развитие и заедно със селските му разкази и повести разкрива таланта на зрял писател хуманист. Името му е свързано със следвоенните модернистични тенденции в българската литература. Любимо четиво на поколения българи са и неговите разкази и приказки за деца.