Бъдещето на Потьомкинска Сърбия

Бошко ЯКШИЧ*
Политика

Основите на структура, подобна на „къщите“ на Потьомкин в Русия, бяха положени в Сърбия преди много време, но сега тя се оказва здрава като смъртоносната козирка на жп гарата в Нови Сад.
Започна в Нови Сад, Белград и Ниш и отиде в Крагуевац, Кралево, Чачак и Валево. Стигна до Мали Зворник, Бабушница и Зубин Поток, но също до Париж, Лондон, Барселона, Амстердам, Виена, Солун и Ню Йорк. Междувременно студентският бунт получи подкрепа от гимназисти, учители и професори, актьори, адвокати и значителна част от обществеността.
Политиката на правителството, която няма решение, е отговорна за масовото разрастване на протестите и най-сериозната социална криза през последните десетилетия. Президентът все по-нервно се лута от една национална телевизия в друга, разчитайки на популистка техника на управление, която се основава на връзката между лидера и масите.

Президентът, който поляризира Сърбия

както никой преди него, е убеден, че работи най-добре в атмосфера на антагонизъм, което е много рисковано за него. Смята, че е защитен в парламента, убеден е, че се е подсигурил в съдебната система, че институциите на държавата не са му пречка, тъй като са унищожени, че контролира здраво върхушката на армия и полиция. Историята обаче учи, че проблемът не е в генералите, а в капитаните. Званието капитан се носи от студенти днес.
Президентът признава, че не разбира какво искат тези млади хора. Разбирам, че той не разбира. Ако искаше, Александър Вучич щеше да създаде общество, което не само младите хора търсят. Ако искаше, щеше да доближи Сърбия до демократичните ценности на ЕС.
Притиснат от автократичното мислене, че всеки компромис е израз на слабост, президентът се опитва да се измъкне с хитри трикове. Юристи твърдят, че президентът може или да подаде оставка, или да бъде отстранен от парламента. Вучич, като изключителен студент по право, което той никога не пропуска да каже, трябва да знае това.
Референдумите обикновено се свикват от тези, които са уверени в победата. Вучич и последователите му вярват, че богочовекът-спасител не може да загуби на референдум. Вероятно са прави, имайки предвид мощната пропагандна машина, която показа уменията си на всички предишни избори.
Печелившата комбинация тук е малко подкрепа, малко подкупи, малко театрална демагогия и малко насаждане на страх. Придържайте се към мантрата на Доналд Тръмп:

Истинската власт е способността да сееш страх

Правителството е заключено във виртуален свят заедно със своите преторианци. То е решено да се защитава от лоялни кадри, които са се заклели с кръв, те са формация, която неустоимо напомня на Коза Ностра.   
Студентите са единни в това какво трябва да се промени. Те умело игнорират Вучич, защото исканията им са извън президентските правомощия. Силата на тези искания привлича дори по-възрастните поколения, които никога не са си и помисляли за обща стачка.
Затворено в прогресивен инкубатор, правителството отказва да разбере защо стана мишена на поколение млади хора. Те не искат да напуснат тази страна, но не искат и да живеят в нея, докато тя е корумпирана, подтисната от неравенствата пред съдилищата и закона, лишена от медийната истина.
Протестите може и да стихнат, но недоволството няма да стихне. Огънят ще продължи да тлее. Ако властта не разбере, че не може да победи младежкия бунт,
 
пламъкът ще стане пожар

Процесът на прочистване на обществото започна. Колко време ще отнеме? Зависи дали правителството осъзнава, че е време да разбере собствената си младеж и другите поколения, които се присъединиха към нея. Това засега е игра на карти, но президентът вече загуби, благодарение на себе си. Защото всяко негово изказване, а те са ежедневни, подпалва нови протести.
Можете да заблудите хората известно време, но не можете да заблудите всички хора през цялото време, казват американците. И са прави!

* Коментатор на белградския вестник „Политика“