Безсмисленият труд не интегрира

Иво няма нужда от интегриране. Нито баща му Мити, нито майка му Ели, нито сестра му, нито жена му и двете им дечица. Иво и семейството му са цигани, имат в Горни Камарци спретната подредена къща, дворът им е истинска цветна градина. Препоръчаха ми го да ми подмени спуканата през зимата тръба. Дойде привечер, беше сменил работните дрехи, гладко избръснат, строен,  трийсетинагодишен хубавец. Да ти е драго да го гледаш, да разговаряш с него. Няма и помен нито от характерния за циганите маниер на говорене, нито от типичния камарски диалект - там казват "патя" вместо "пътя", "лажа" вместо "лъжа". Бащата Мити работеше в Кремиковци, изучил е децата си, възпитал ги е, научил ги е на труд и задружното му семейство живее по-добре от повечето им съселяни българи, доколкото са останали. Та не се знае кой всъщност е за интегриране.
Моят сват бай Панайот, вечна му памет, беше фактор в хранителната промишленост. Донякъде поради това беше голям махнаджия на яденето. Не са много домакините, които могат да се похвалят, че е сядал на софрата им. Сред избраните беше Любка, чиято баница бай Панайот особено ценеше. Съпругът на Любка, Ангел е майстор оксиженист. Цигани са. Веднъж на мои близки им трябваше заварчик, препоръчах им го. После споделиха:"Абе тоя циганин не мирише на пот, а на парфюм, а за работата му да не говорим - истински факир". Геле и Любка също няма как да попаднат в контингента на обгрижваните от разните му там програми за интеграция на ромите. (Странно, автоматичният правописен редактор на компютъра подчертава като неправилна, сгрешена думата "роми", а с "цигани" всичко си е наред).
Пътуваме с 13-годишния ми внук Борис и на косъм избягвам оставена без капак улична шахта. Естествено се завързва разговор за кражбите на метали - като се почне от котли, тигани, лъжици и вилици от вилите, медни жици и жп релси и се стигне до бюстовете на известни българи в Борисовата градина. Обяснявам му, че такова чудо преди е нямало, защото тогава е имало работа за всички, независимо цигани ли са, българи, турци или арменци. А когато човек има работа, има препитание, няма нужда нито да краде метали, нито да проси. "А защо сега много хора нямат работа" е логичният следващ въпрос. Напомням му за порутения телчарник в софийското село Негушево, разказвам му, че и в най-малки селища е имало някакъв цех, в градовете е имало фабрики и заводи, които са осигурявали поминъка на местните хора. Това ме връща към спомен от времето, когато още нямах кола и се прибирах от Горни Камарци в София в понеделник сутрин с рейса. Случвало се е не всички, желаещи да успеят, да се качат: камарчани, главно циганите, работеха в Кремиковци и взимаха такива заплати, че сега пенсиите им са по-високи от моята с 40-годишния ми журналистически стаж.
А сега разни чиновници от едни агенции мътят някакви концепции, някакви програми за интеграция на ромите. Такива били директивите от Европейския съюз. И цицат европейски пари и пари от българския бюджет, немалко пари, но интеграцията все нещо не се получава, ако се съди от новините за разрастващата се битова престъпност.
Споменатият по-горе Геле се гордее с работата си, с майсторлъка си, със сътвореното от ръцете му. Пази стари броеве от вестници, в които са публикувани информации и снимки за неговата бригада оксиженисти. Има самочувствието на полезен за обществото човек. Какво самочувствие ще имат наетите по разни "интеграционни програми", на които са дали по една метла и лопата, облекли са ги със светлоотразяващи жилетки и премитат улиците. Когато е мокро събират калта на купчинки, купчинките засъхват, защото никой не ги събира и като духне вятър - прахолякът пак по улиците. А сега на сухото просто изсипват събраното в близката тревна площ или шахта. Казано най-точно - кипи безсмислен труд. И ако великите автори на програмите за интегриране смятат, че обектите на интеграцията им не съзнават, че трудът им е безсмислен, че просто избиват номера, за да си получат "интеграционните" или както там се нарича, тези автори на програми дълбоко се лъжат. Такава симулация на труд деморализира. Вероятно не по-малко от кражбата на кабели или просията.