Роденият да пълзи не може да лети

Днес в българското училище не се учи Горки. Младите не го знаят дори като име. Да им се падне в кръстословица, няма да могат да го напишат. Но не е само той. Цялата голяма руска литература е сведена евентуално до няколко любовни стихотворения на Пушкин и "Шинел" на Гогол. Ако в програмата има заложени часове за задължителноизбираема литература, те могат бегло да се докоснат и до някое и друго стихотворение на Лермонтов, евентуално разказ на Чехов. За друго няма време, нито желание. Така една от най-великите световни литератури остава бяло петно за учениците. Не така е в другите европейски страни, където класическата руска литература задължително се изучава. А новите ни учебни програми правят това петно още по-голямо.
Какво остава пък за Горки. Големият руски писател и неговите университети са по-различни от университетите на живота днес, в които влизаме без всякакви изпити. Но и твърде близки с тях. Въпросът е дали вървим напред, дали се учим? Или само седим на чина и чакаме - дали от отчаяние, дали от безхаберие, дали защото така е по-лесно.
И си мисля, че за "Моите университети" може и да няма време в учебната програма, но рано или късно всеки ще ги прочете в собствен вариант. Независимо дали ще повтаря по няколко пъти, дали ще търка чина, играейки си с телефона. 
Ала един ден осъзнава простата истина, че "роденият да пълзи, не може да лети" -  посланието в "Песен за сокола". Успяват да полетят само достойните, само силните духом. Останалите пъплят по камъните нагоре, докато в един момент се изтърколят надолу. Дори да изкачат даден връх, над тях остава небето.
Горки ни е оставил поема за подвига и смисъла на живота. Какъв живот да изберем? Как да го изживеем смислено?
Дали като птицата, която познава небето и красотата му. Която търси небето, защото за нея то означава свобода. Която е готова за битка.
Или сме съгласни с другата философия. На непозналите небето. На тези, които обичат твърдата почва под краката, защото тук е топло и има храна. Защото така е комфортно. И които гледат на света равнодушно, с насмешка, водени от собствените си егоистични интереси.
Горки ни дава своя отговор - в "безумството на храбрите е мъдростта на живота". Той вярва, че "много смели сърца ще се запалят от безумната жажда за живот и светлина".
Затова днес е важно да четем Горки. Именно защото не е включен в учебната програма.