Иван Андонов е един многостранен талант

Галина Кралева е режисьор и сценарист на 120 документални и игрални филма. Завършила е кино и телевизионна режисура в Държавния институт по кинематография в Москва (ВГИК) и е специализирала в Холандия. От 1977 до 1992 г. работи като режисьор-постановчик в Студия за телевизионни филми "Екран", а от 1996 до 1999 г. като режисьор в БНТ. От 2000 г. е режисьор на свободна практика. Носител е на множество награди за режисура, сред които са "Златна роза" на Международния кинофестивал "Славянска приказка" - 2015 г. за филма "Улица Московска", Награда на журито на Балканския филмов фестивал "Златна амфора" - 2010 г. за филма за Павел Вежинов "Отвъд бариерата", Първа награда на журито на Балканския фестивал за детско кино "Златна амфора" - 2006 г. за игралния филм "Нито дъх", посветен на българското рапърско поколение, с участието на трупата на Нешка Робева и състава Х-теам, Награда за режисура от Фестивала на българския документален филм - 1992 г. за филма й за Дора Габе " Потърсете ме в раната на цветето", Специална награда от Фестивала за документални филми в Тояма, Япония, за "Позиция" - филм за Нешка Робева. Автор е на филми за бележити интелектуалци като Дечко Узунов, Лика Янко, Румен Скорчев, Светлин Русев, Георги Павлов-Павлето, Христо Нейков, Георги Генков, Павел Вежинов, Йосиф Сърчаджиев, както и филми за гимнастичките от златното поколение - Анелия Раленкова, Бианка Панова. Последният й филм "Поне за миг да полетя" е посветен на режисьора, актьора и художника Иван Андонов.


- Галя, вчера беше премиерата на филма "Поне за миг да полетя". Как се роди идеята за неговото създаване?
- Познавах се отдавна с Иван Андонов. Снимах го във филма за Павел Вежинов "Отвъд бариерата". Трудно ми е да кажа, че контактът ми с него бе приятелски, защото той е прекалено голям професионалист. Но имаше приятелско отношение към мен. Когато правех в телевизията предаването "Галерии, галеристи", често ми се обаждаше, гостувал е там. За мен бе важна оценката му и погледа към това, което правех. От негова страна това беше проява на загриженост към млад колега. Искахме преди време заедно да направим филм за Мария Иванова, художник на голяма част от българските филми. Не можахме да намерим пари и двамата бяхме разочаровани от факта, че не се цени старото поколение и всичко това, което е направило за българската култура. След като излезе албумът, който неговата съпруга Люба Маричкова направи, ми хрумна, че може да се създаде и филм с нейно участие - тя е негова и муза, и съпруга, винаги е била с него. Близък човек, който би могъл от определена гледна точка да разкаже за Иван Андонов. Негови колеги и приятели също намериха свой поглед към личността на Иван. Аз лично считам, че трябва да се правят филми за утвърдени български творци, защото нека не забравяме, че нито кино, опера, балет, или поезия - нищо не започва от нас.
- Смяташ ли, че днес тези именити творци са оставени на забвение?
- Да, оставени са. Но това е работа и на телевизиите. Те биха могли да дават пари за подобен род филми. Това е паметта на българския народ, това е културата му. И именно върху това, което те са създали и оставили, стъпваме ние. Как иначе можем да продължим напред?
- С какво е забележителен Иван Андонов като творец?
- Иван е уникална личност, всестранен талант. Художник, аниматор, актьор в киното и театъра, режисьор, сценарист. Сценарият на "Вампири, таласъми" по мое мнение е един от най-добрите в българското кино. Поет - да вземем текста на песента "Моят път не е твоят" към "Дунав мост", изпълнена от Кирил Маричков. Това всъщност е неговата изповед: всеки има свой път, по който избира сам да върви. В нашия филм има и един много интересен момент - Иван Андонов рецитира стихове на Константин Павлов, Христо Фотев и Борис Христов, записвани за радио "Дойче веле" преди много години. Зрителите ще могат да чуят кадифения му глас. Както казва един негов приятел, гласът на Иван е като "виолончело, загърнато в хавлия". Наистина творец с многостранен талант. И това, което е искал да изрази с един вид изкуство, но не е успявал, е търсел начин да го изрази с друг вид - своите мисли, всичко, което е искал да каже. Особено показателно е това след "Дунав мост", когато той вече спря да снима. Тогава направо го съсипаха. Отрекоха филма, като казаха, че е прекалено черноглед. Това беше в зората на демокрацията и той се опита да покаже живота тогава.
- Ти имаш и други филми за известни творчески личности. Кое те кара да създаваш такива филми? Какво те грабва в тези хора?
- Различните им светове. Летенето, което всеки един от тези творци се опитва да постигне. Летенето в мисли, летенето в изказ. Стремежът да се развият и да постигнат нов хоризонт, ново знание за света и за себе си. Аз снимам филми за хора, които ми харесват и които могат да ме обогатят, а смятам - и зрителя.
- Колко време отне филмът за Иван Андонов?
- Една година. Докато бъде написан сценарият. Гледахме картините му, всичките му филми, анимации. Ровихме се и в архивите, за да разберем повече за неговия род. Той носи името на дядо си, който е съратник на Захарий Стоянов и Стефан Стамболов. Направихме обиколка по неговите места - през Пловдив, където е роден, след това в Асеновград, където е роден. Бяхме и в Сливен, където е началният период на неговата театрална дейност. След завършването на ВИТИЗ голяма част от групата заминава за Сливен, където е разпределена. Намерихме негови колеги от това време. Всеки един от тях намери искрата, която е запалвал в тях, следата, която е оставил. Защото това е човек с богата култура, от аристократичен род. Цялата обстановка в семейството го е подтиквала към изкуство, към знания, към непрекъснато самоусъвършенстване. Но при него това е резултат и от страхотния му работохолизъм. При него няма ден без да рисува, да записва текстове и стихотворения, да снима. Невероятна работоспособност и желание непрекъснато да се учи на нещо ново. Такъв е бил до края на живота си. Това е много важно като пример за всеки един от нас. Няма готови личности. Има стремеж към развитие, стремеж към духа на познанието.
Тук искам да кажа няколко думи за оператора на филма Светла Ганева. Снимала е множество игрални и документални филми. Тя е един човек от много висока класа, безкрайно предан на всичко, което прави. Невероятен поддръжник и приятел.
- Има ли хора като Иван Андонов днес - всестранни таланти?
- Той е от едно много силно поколение - Бинка Желязкова, Валери Петров, Въло Радев, Рангел Вълчанов. По-младите са сякаш по-ограничени в изявите си.
- През последно време се правят по-малко документални филми за големи личности. Защо?
- Това зависи и от тези, които искат да правят такива филми. Телевизиите също отнеха част от нашата инициатива. Те правят интересни предавания за такива личности.
- Но филм и предаване са съвсем различни неща...
- Да, така е. Осмислянето е друго. По-дълбоко е и свързано със задълбочено изследване на личността, на епохата, на времето, в което е живял или живее. Не знам, може би станахме прекалено динамични, бързаме да направим нещо, макар и необмислено докрай и не толкова качествено.
- Трудно ли се прави документален филм днес?
- Основен проблем е финансирането. Парите в Националния филмов център са малко, желаещите колеги - много. Няма достатъчно средства нито за игрално кино, нито за документално, нито за анимация. Правят се по 2-3 документални филма на година, което е страшно малко. Обидно е.
- Защо държавата не намира пари за култура?
- Защото хората, които я ръководят, не се интересуват от култура, а само от бизнес.
- Добре, но без култура закъде е един народ?
- Заникъде. Тези хора, които ни управляват, трябва да осъзнаят, че културата и образованието стоят в основата на развитието на една нация. Ако не го разберат, все повече ще затъваме, ще бъдем безпаметни. И ще се затриваме като нация. Всяка една държава, която държи на себе си, дава много пари за култура. Нека вземем например Русия, където се дават милиарди за култура. Ами Турция? Там бълват сериал след сериал. Полша, Унгария, Румъния - навсякъде се отпускат огромни средства за култура. Не става дума само за кино, а и за литература, музика... Но всичко това зависи от нивото на управляващите, от тяхната лична култура.
- Да поговорим малко и за игралното кино. Как мислиш, има ли нещо силно, запомнящо се?
- Не бих искала да давам конкретни оценки. Няма да е коректно. И без това се изяждаме един друг. Но има и хубави филми. Някои от младите снимат, филмите им участват на фестивали. На мен лично не всичко ми харесва, защото често в стремежа си да бъдат естествени, те се ограничават в изказа си. Много елементарно е мисленето. Това, за което вече стана дума - смятат, че всичко започва от тях. Не стъпват на опита на хората, творили преди тях.
- Свидетели сме на безпрецедентно опростачване на народа. Каква е рецептата за справяне с този национален проблем?
- Не знам рецептата. Може би трябва да се тръгне още от образованието. Защо, например, уроците по изобразително изкуство да не се провеждат в галериите? Защо за историческите личности не само да се разказва, но и да се прожектират филми - има създадени такива достатъчно. Нека да провокираме младите да търсят, да питат, да намерят връзката с тези хора. Какво ги е карало да вършат тези неща? За революционерите до голяма степен е ясно, но и за хората на изкуството - какво ги е вдъхновявало да напишат дадено стихотворение, да нарисуват дадена картина. Трябва да провокираме любопитството. Защото днес го има само онова, жълтото любопитство, а го няма истинското, познавателното, мотивиращото.
- Защо се получава така?
- Светът се е променил. Това е световна тенденция. Колкото по-прост е едни народ, толкова по-лесно го владееш и управляваш. Колкото повече мислиш, толкова повече разбираш, че нещата не са в най-добрия им вид.
- Ще го има ли българското?
- О, да, винаги ще го има. По-трудно, но ще го има. Няма начин. Ние сме жилави, не мислиш ли?
- Опитват се да ни претопят...
- Ще оцелеем, въпреки това. 
- Какво е основното послание на филма за Иван Андонов? Какво искаш да кажеш на зрителя?
- На първо място, че човек трябва да твори. Да показва това, което може. Да работи. И да мисли, преди всичко да мисли.