Има ли Марио Драги рецепта за оцеляването на Европа?

Европейският съюз се нуждае от много по-координирана индустриална политика, по-бързи решения и масивни инвестиции, ако иска да поддържа икономически темпото със съперниците си САЩ и Китай, заяви бившият председател на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги в дългоочакван доклад, изготвен по искане от Европейската комисия.
Документът разглежда предизвикателствата, пред които са изправени индустрията и компаниите на единния пазар. Констатациите в доклада трябва да допринесат за работата на Комисията по нов план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа. И по-специално към разработването на новата сделка за чиста промишленост за конкурентоспособни отрасли и качествени работни места, която ще бъде представена през първите 100 дни от новия мандат на Комисията.
Европейската комисия поиска от бившия шеф на Европейската централна банка и италиански премиер преди година да напише доклад за това как ЕС трябва да поддържа своята екологична и по-дигитална икономика конкурентоспособна във време на засилени глобални търкания, припомня Ройтерс.
„Ситуацията в момента е наистина тревожна“, каза Драги на пресконференция в Брюксел. Според него търговският протекционизъм в световен мащаб се засилва, доставките на евтини енергийни източници за Европа от Русия са изчезнали, блокът трябва да плаща повече за отбраната си и населението му намалява.
В доклада от 400 страници Драги препоръчва как да се финансират и координират политиките на Европа, за да се избегне изоставането на глобалната сцена. Според доклада на Драги Европа трябва да мобилизира поне 750-800 милиарда евро годишно, за да бъде в крак с конкуренти като САЩ и Китай, средства, които според него или трябва да се открият, или Европейският съюз ще се сблъска с “бавна агония”. Европа трябва спешно да пренасочи своите колективни усилия, за да преодолее изоставането в иновациите със САЩ и Китай, особено във високите технологии.
„Проблемът не е, че на Европа й липсват идеи или амбиция, а че иновациите са блокирани на следващия етап: ние не успяваме да превърнем иновациите в комерсиализация“, смята бившият италиански премиер. Същевременно Драги посочи необходимостта Европа да води собствена индустриална стратегия, но оплака неспособността й да се координира около такава. Вземането на решения в Европа трябва да бъде реформирано. Намаляването на бюрокрацията и по-ефективните правила за вземане на решения в блока ще му позволят да действа по-бързо, се казва в доклада.
Италианецът предлага спешни действия, отбелязва “Евронюз”, но един от препъникамъните на Европа е нейният

сложен и бавен процес
на водене на политика

който отнема средно 19 месеца за съгласуване на нови закони и е обект на множество възможности за вето по пътя.
“Файненшъл Таймс” отбелязва, че всеки призив за внасяне на повече пари в брой на данъкоплатците или набиране на нов общ дълг на ЕС предизвиква съпротива от по-пестеливите правителства в страни като Холандия и Германия, които се противопоставят на повече финансиране в ЕС. Изданието цитира неназован дипломат от ЕС, според когото “предлагането на съвместно вземане на заеми от ЕС в настоящия политически климат в целия ЕС е абсолютно невъзможно“.
“Айриш Таймс” също очаква съпротива от различни европейски столици. „За да подпомогне инвестициите, Драги призовава за общо набиране на средства чрез нов дългов инструмент на ЕС, което със сигурност ще доведе до проблеми в някои европейски държави. Той също така призовава за по-пъргав ЕС, включващ не само рязко намаляване на регулациите, но и прекратяване на националното вето върху ново законодателство в повече области на политиката. Това ще бъде чувствително в страни като Ирландия, която отдавна защитава независимостта на данъчната политика”, отбелязва изданието.
Говорейки пред Би Би Си, Лоренцо Кодоньо, преподавател в Лондонското училище по икономика, предупреди, че събирането на необходимата политическа подкрепа за изпълнение на препоръките от „провокативния и смел“ доклад на г-н Драги би било „изключително предизвикателство ”.
“Марио Драги иска отново да спаси Европа”, отбелязва “Уолстрийт Джърнъл”. Изданието припомня как Драги получи прякора „Супер Марио“ заради успеха при справянето на дълговата криза в ЕС, през 2012 г., но сега изразява съмнение дали предложенията му - по-големи общоевропейски разходи, консолидиране на капиталовите пазари и премахването на националното вето, ще се справят със съпротивата на страните членки. „Много е лесно да се постигне съгласие относно целта, но има въпросителни относно методите, средствата и начините да се стигне до нея“, заяви пред “Уолстрийт Джърнъл” Анна Стелингер, ръководител на международните и европейските въпроси на Конфедерацията на шведските предприятия.
Драги е абсолютно прав, предупреждава икономистът и бивш сенатор Томазо Наничини на страниците на италианския “Стампа”: „Единственият начин да си възвърнем контрола е да не се затворим в рамките на националните граници

и да станем роби на решения,
взети другаде

от Вашингтон до Пекин, а да изградим автономия на Европа въз основа на определени стратегически оси. Това е заключението в доклада на Драги. Факторите, които благоприятстваха европейския растеж, от разширяването на международната търговия до геополитическата стабилност, гарантирана от Pax Americana, днес са пометени. Играта за растеж ще се играе другаде.“
Намаляването на бюрокрацията е основен приоритет - най-накрая се обръща внимание на ключов проблем, пише френският “Еко”.  
Британският вестник “Телеграф” е категоричен, че Драги не може да спаси “сриващата се икономика на Европейския съюз”. Нещо повече - планът му никак не се различава от предишни планове за ускоряване на европейската икономика, издавани през годините. “Вместо да предложи  радикална децентрализация на властта, лишаване на брюкселската машина от хватката й върху индустрията и разработване на начини за намаляване на данъчната тежест върху малкия бизнес и стартиращите фирми, той предлага същата стара и втръснала формула за повече интеграция, повече субсидии и повече протекционизъм. И накрая планът му ще отиде в забвение заедно с предишните подобни планове”, категоричен е авторът на статията Матю Лин.
Шведският вестник “Сидсвенскан Нюхетер” описва плана на Драги като предупреждение, че Европейският съюз трябва да действа спешно. „Предизвикателството е огромно. От 2000 г. реалните заплати в САЩ са нараснали два пъти повече, отколкото в ЕС. Разликата в БВП между САЩ и ЕС се е увеличила от 15 процента през 2002 г. до 30 процента през 2023 г., главно поради ниската производителност в Европа. Само четири от водещите технологични компании в света са европейски.  Не, докладът не е бързо решение за един изоставащ ЕС. Но може да се нарече ритник отзад”, пише изданието.
Чешкият ежедневник “Лидове Новини” е скептичен към прилагането на плана на Драги, описвайки го като твърде амбициозен.

„Има много малък шанс
този план да се осъществи

въпреки факта, че ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че ще използва предложенията на Драги като модел за своя екип от комисари. Вместо това можете да сте сигурни, че само няколко от предложенията на Драги ще бъдат изпълнени и че упадъкът на Европа ще продължи. Докато европейците осъзнаят, че трябва да направят нещо, ще продължи илюзията, че можем да запазим европейския консенсус чрез протакане, както уместно се изрази Драги. Това е удобна магистрала към ада”, смята авторът на статията - журналистът Марек Худема.
Брюкселското издание “Политико“ също смята, че планът на Драги да поправи “повредена Европа” изглежда невъзможен, макар и пълен с добри намерения.  “Ако можеше да се размаха магическа пръчка и да се приложат всички предложения, то нямаше да има съмнение, че това ще постави ракетни ускорители под европейската икономика. Но неговите 77 години трябва да са научили Драги, както всички настоящи европейски политици и всички предишни, че такава вълшебна пръчица не съществува”, отбелязва медията и заключва, че макар диагнозата да е първата крачка, няма гаранция, че ще последва лечение.

Източник: БТА