Галин Дурев: Ролята на политиците е да пазим мира и единството на българския народ, не да разделяме

Уважаеми колеги,

В този блок (левия) са останали изключително малко членове на БКП.

Отнасяме се с уважение към правото на всяка парламентарна група да каже от тази трибуна всичко, което иска. Това трябваше да прочета и да чуете, защото в очакване на вашата декларация се надявахме на политическа и човешка зрялост във вашето поведение. За съжаление, това не го видяхме.

Тази година ще отбележим 80-та годишнина от края на най-големия конфликт в човешката история – Втората световна война. Конфликт, който е взел 60 милиона човешки жертви, с много нечовешки престъпления и убийства. Това, което трябва да запомним от този конфликт, за съжаление, не го виждам в тази зала.

Уважаеми колеги,

Нека запомним, че насилието ражда насилие. Събитията, последвали този военен конфликт, не са единични, а имат своята дълбока история много преди това, още след края на Първата световна война. Българските правителства, включили страната ни в този конфликт, напълно осъзнаваха отговорността, която поемат и последствията от това. За съжаление, това не им попречи да включат България в него, както и да потушат всякаква политическа опозиция в страната. Те понесоха и своята отговорност за това.

По повод на така наречената съветска окупация у нас от този период забравяме, че у нас действа Съюзна контролна комисия, г-н Атанасов. А тази комисия има представители и на САЩ, и на Великобритания.

Проливането на кръв, особено между сънародници, е нещо, което наистина би трябвало изключително да ни огорчи. Днес оценките, които ще получат събитията, са разнопосочни и разностранни. Всеки може да даде своята оценка. Трябва обаче да снемем политическата емоция от тези дни, ако искаме да имаме едно по-добро бъдеще. Това е роля на историците, не на политиците. Нашата роля е да направим всичко възможно да пазим мира и да съхраняваме единството на българския народ. Насилието ражда насилие и за да преодолеем този порочен цикъл, трябва да умеем да погледнем и отвъд себе си.

Едно от малкото достижения на нашия преход е именно това, че успяхме да преминем мирно през всички тези сътресения. Това ни даде възможност да се концентрираме върху решаването на социалните и икономическите проблеми на България и на българския народ, което би следвало да е нашият приоритет, а не историческите спорове.

Когато днес говорим за жертвите на първи февруари, хубаво е да се върнем по-назад – след края на Първата световна война. В минутата мълчание, която ме учудва, че тази година не е включена в дневния ред на НС, е добре да си спомним и за Александър Стамболийски и Александър Греков, за Гео Милев и Сергей Румянцев, за жертвите на атентатите, за политическите убийства в онези години, за опожарените села. Хубаво е да си спомним и за отрязаните глави от полицията и жандармерията. Разбира се, добре е да си спомним и за всички онези, които намериха смъртта си в политическите трусове след 1945 г.

Уважаеми колеги,

Тази минута мълчание трябва да е национална, защото в противен случай рискуваме всяко едно политическо действие тук, да продължи да всява политическо разделение в страната. Това не ни е необходимо в днешния ден, защото имаме значително по-важни приоритети. Призовавам ви да загърбим политическите злоупотреби. Призовавам ви, да не се позовавате повече на мъртъвците, за да мотивирате политическите си кампании. Тридесет и пет години след началото на прехода е време да помислим за други перспективи за развитието на България.

Нека една национална минута мълчание да замени нашите ежегодни двуминутки на омразата.