Избори с "Код червено"

Божидар Бориславов

През последната седмица Гърция отново влезе в световния новинарски обмен. Този път причината за интереса бяха пощенски пратки, съдържащи бомби, които бяха изпратени от гръцки податели до европейски държавници и до посолствата на различни страни. Засечени са поне 14 колети с бомби, като единият от тях беше намерен в българското дипломатическо представителство в Атина.
Подобна зловеща пратка е била приготвена за френския президент Никола Саркози. Колет с бомба е бил изпратен и в офиса на германския канцлер Ангела Меркел. Италианският премиер Силвио Берлускони също е бил сред потенциалните получатели на подобна пратка. Мишена на терористите е бил и гръцкият вицепремиер Теодорос Пангалос.
Първият пакет-бомба от тази серия избухна в офиса на атинска куриерска фирма. Друго взривно устройство, доставено по пощата, е било намерено в посолството на Чили. Пакети с малки като мощност бомби се взривиха в посолствата на Русия и Швейцария. Пратките са били предназначени за различни места, включително за централата на Европол в Холандия и Европейския съд в Люксембург.
Независимо че гърмящите пратки не предизвикаха големи щети, успяха да предизвикат сериозна паника и гръцките власти спряха за две денонощия пощенските доставки по въздух. Премиерът Георгиос Папандреу коментира, че "такива безмозъчни и безотговорни действия целят да накърнят усилията на гръцкия народ, който се стреми да изправи страната и икономиката на крака".

Кои са бомбаджиите?

Агенция Ройтерс коментира, че изпращането на колети с бомби е нова тактика, а избирането на чуждестранни мишени като че ли има за цел да привлече международното внимание, но без да убива когото и да е. Според гръцката полиция зад серията от бомбени колети стои някоя от крайнолевите групировки и по-специално "Заговор на огнените ядра". Още след избухването на първия колет-бомба бяха арестувани двама младежи, за единия от които се подозира, че е член на "Заговор на огнените ядра". Задържаните са отказали да съдействат на органите на реда и съда, като заявили, че не признават легитимността на процеса.
Всъщност организацията, в която единият от тях е подозиран, че членува, се самообявява като антидържавна. Смята се, че групировката е променила начините си на действие и вместо палежи, от миналата година е преминала на изготвянето на слаби експлозиви.
Външният министър Димитрис Друцас е категоричен, че серията от колети с бомби не е свързана с международни терористични организации. Вътрешният тероризъм обаче е добре познат в Гърция. През последните две години дейността на позабравените вътрешни терористични организации се възобнови с нова сила. След инцидента, при който през 2008 година полицай застреля гръцки младеж, страната е изправена пред нова вълна от вътрешно насилие. Освен за по-старите организации като "17 ноември" и "Революционна борба", в медийното пространство се заговори за нови терористични групировки, като "Сектата на революционерите", която е обвинявана за убийството на гръцки полицай през миналата година и на журналист през настоящата.

Политическата връзка

Политници и медии свързаха серията с колетите бомби със състоялите се в неделя в Гърция избори за местна власт. Обикновено този вот не е особено коментиран и е подценяван в сравнение с парламентарните избори. Този път обаче предизборната кампания имаше по-силен заряд, защото вотът е смятан за своеобразен тест за действията на правителството на социалистите от ПАСОК на Георгиус Папандреу.
Кабинетът предприе редица крайно непопулярни антикризисни мерки, с които се опитва да върне към живот колабиралата гръцка икономика. Заради отпуснатия спасителен кредит от Европейския съюз и Международния валутен фонд на стойност 110 милиарда евро управляващите предприеха драстични съкращения в държавната администрация и орязаха редица социални придобивки. С това, разбира се, си навлякоха гнева на синдикатите и опозицията и изживяха вълна от масови протестни действия.
Друга причина изборите за местни власти в съседна Гърция да предизвикват по-засилен интерес беше, че преди вота на 7 ноември беше осъществена сериозна административна реформа. Според промените досегашните 54 гръцки префектури бяха слети в 13 "периферии", като мандатът на регионалните управители беше увеличен от 4 на 5 години. Броят на общините също намаля драстично и от 1014 останаха 325.
Сливанията бяха представени като опит да се спестят разходи и опит да се пребори дребната корупция в по-малките градове. Чрез приетите промени се върви към децентрализация на властта, като местните органи получават значително повече правомощия, включително да разпределят кредитите, които идват по линия на Европейския съюз.
Лидерите на опозиционната десноцентристка "Нова демокрация", както и на Комунистическата партия и Коалицията на радикалната левица СИРИЗА призоваха избирателите да гласуват "против плана на Евросъюза и Международния валутен фонд".

Заплахата на Папандреу

По време на предизборната кампания, още месец преди вота през ноември, гръцкият премиер заплаши, че ако резултатите от вота в неделя не устройват управляващата ПАСОК, е възможно да се отиде на вариант предсрочни парламентарни избори. Това свое намерение Папандреу потвърди ден преди вота в интервю за италианското списание "Панорама", разпространено от правителствената пресслужба.
Гръцкият премиер не уточни изборните резултати, при които би предизвикал такъв вот. През 13-те месеца, в които е на власт, Социалистическата партия ПАСОК обра редица негативи заради непопулярните реформи, които беше принудена да предприеме. Със сигурност драстичните съкращения, намаленията на заплатите и придобивките за бюджетните служители, както и повишението на стажа за пенсиониране са се отразили на симпатиите на избирателя.
Ясно е, че тежки реформи и антикризисни мерки могат да се провеждат ефективно само ако управляващите имат достатъчна подкрепа, затова предупреждението на Папандреу за предсрочен вот никак не е лишено от смисъл. Освен това в този тежък за страната момент едва ли някой от опозиционните лидери би бързал толкова много да вземе властта.
Предварителните социологически сондажи сочеха, че битката ще бъде доста оспорвана. По данни на проучване, поръчано от управляващата ПАСОК, левоцентристката партия имала силни позиции в Крит, Южен Егей и Западна Гърция, докато дясната опозиционна "Нова демокрация" се ползвала с по-силна подкрепа в Централна и Западна Македония.
Лидерът на основната опозиционна сила "Нова демокрация" Андонис Самарас зададе въпроса дали пък премиерът не е решил да изостави властта. Според гръцките закони, ако бъде взето решение за разпускане на парламента, изборите трябва да бъдат насрочени до 30 дни след този акт.