За лукса на едрите предприемачи

Славчо КЪНЧЕВ*

"Където няма обществена власт, там няма и закон."

Томас Хобс (1588-1679), английски философ

Държавата е слуга, повече или по-малко лош, на Отечеството. Много рядко е добър слуга.

Каква е ситуацията понастоящем в България?

Повече от 32 години, през периода на т.нар. преход след 10 ноември 1989 г., както едрото, средното и дребното частно предприемачество, така и мнозинството от самонаетите лица, опъват платната на своята дейност по курса, определен от доайена на Чикагската икономическа школа през 70-те години на миналия век Милтън Фридман: "Единствената социална отговорност на бизнеса е да увеличава своите печалби". И че свободните пазари имат значение преди всичко.

Този неограничаван "пазаризъм" се оказа, както незаобиколимо доказа действителността, вреден за социалното общност в не по-малка, дори в по-голяма степен, отколкото догматичните канони на "плановото стопанство" в Съветския съюз и държавите от Източна Европа, особено забележими през 70-те и 80-те години на миналия век.

Но ако в страните, трансформирали своето стопанство от "социалистическо" в "капиталистическо", социалните недъзи днес са обяснявани посредством "тежкото наследство от тоталитарната епоха" - любима теза на неолибералните мозъчни центрове, то за държавите, където не е била извършвана трансформация на обществено-политическата система, подобни аргументи за оправдание на социалните недъзи не са достоверни.

За тези социални общности е напълно валидна мисълта на английския философ и математик Бертранд Ръсел (1872-1970): "Защитниците на капитализма са твърде склонни да се позовават на свещените принципи на свободата, въплътени в една максима: Късметлията не трябва да се ограничава при тираничното си господство под неудачника."

70 години след появата на парадигмата на Фридман за печалбата като единствен генератор на действията на капитала, Клаус Шваб, един от съвременните гурута на капиталистическата икономика, излага в своята нова книга "Капитализъм на заинтересованите. Глобална икономика в полза на прогреса, хората и планетата" различна теза. Шваб постулира

нови принципи за действие 

на частното предприемачество.

А. Целта на професионалния мениджмънт е да служи на клиентите, акционерите, работниците и служителите, както и на обществото, и да хармонизира различните интереси на заинтересованите страни.

В. 1. Мениджмънтът трябва да служи на клиентите си.

В. 2. Мениджмънтът трябва да служи на служителите си, защото в свободното общество ръководството трябва да отчита интересите на ръководените.

В. 3. Мениджмънтът трябва да служи на обществото. Той трябва да приеме ролята на довереник на материалната вселена за бъдещите поколения... Той трябва да гарантира, че неговото предприятие плаща нужните данъци на общността, за да може тя да изпълнява своите цели.

Реалността на България е твърде назад от подобен възглед. Тук едрите честни предприемачи получават сърдечен спазъм пред перспективата да увеличат заплатите на своята наемна работна ръка.

Същевременно те, апологетите на "свободния пазар", жално мяукат за държавни помощи поради силно завишените цени на електрическата енергия.

Каква е истината зад манипулативните претенции за държавно регулиране на цените на електрическата енергия за корпоративните потребители?

Спомням си, когато пишех материалите за подготовката на нашите проектоолимпийци за състезанията в Лос Анджелис през 1984 г., как ми правеше впечатление разликата в публичното поведение на истеблишмънта на източното крайбрежие на САЩ, т.е. потомците на първите емигранти от Европа към Новия свят, и държането на новобогаташите от западното крайбрежие на Северна Америка.

Поколение след поколение представителите на т.нар. висше общество в САЩ, първоначално пристигнали от Нидерландия и Англия, са оформяли у себе си уменията за благоприятно представяне сред обществото, т.е. без да парадират с материалното си благосъстояние. Когато някой от истеблишмънта даваше интервю и позираше да бъде заснеман в своето имение от стотици акри и огромен замък, той позираше, като снимката бе направена отгоре надолу, за да не се вижда огромния размер на имението му. Самият представител на "каймака" на висшето общество от източното крайбрежие бе фотографиран, облечен в изтъркани джинси, покрай някой розов храст, какъвто притежаваха и още милиони американци, макар и в маломерните си по размер дворове около своите къщи, в миниатюрни размери спрямо притежаваните от хайлайфа.

Същевременно от втората половина на ХIХ век се появяват новобогаташи по западното крайбрежие, където икономическият бум започва след златната треска през 1848 г. в Калифорния, придобива скорост след развитието на военната промишленост в западните щати по време на Втората световна война, тъй като там е изпълненият с тежки военни сражения театър на бойните действия с Япония. По-късно допълнителен стимул за икономиката на западните щати, особено на Калифорния, е войната 1950-1953 г. върху Корейския полуостров. Набрала вече мощ, както и осигурила си съответния лобистки комплекс, военно-промишлената система в западния регион на САЩ си осигурява многомилиардни поръчки.

Но новопроизведеният хайлайф от западното крайбрежие имаше навик да се представя по кориците на реномираните списания щракнат по време на приеми, в шикозни тоалети и скъпи бижута по раменете на новобогаташките, както и на фона на паркираните луксозни лимузини, парадирайки със своето замогване, а оттам - с високия си жизнен стандарт.

Именно подобен лукс си осигуряват българските едри предприемачи, включително в промишлеността. Вместо да правят съответните системни инвестиции в енергоспестяващото оборудване. Точно това до голяма степен поражда и проблема от завишените цени на електроенергията в България.

Как постигат производителите у нас предлаганите от тях стоки и/или услуги да са конкурентоспособни на международния пазар? Като в уравнението за себестойността, състоящо се най-общо от три компонента: 

суровини, енергия и работни заплати 

поради по-голямата енергоемкост, биват намалявани заплатите. Затова и съотношението между възнагражденията в България в даден отрасъл, съотнесени към същия отрасъл в някоя от бившите социалистически държави в Източна Европа, е по-голямо от съответното съотношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Или казано с думи прости и мисъл пределно ясна: у нас експлоатацията е по-голяма. И това е трайна тенденция от началото на трансформацията на българската икономика в капиталистическа.

И държавата нехае за това. Но както е заключил древногръцкият поет Пиндар (518-446 г. пр.н.е.): "Непоклатимата основа на държавата е справедливостта".

Логичното следствие от тази свръхексплоатация на наемната работна ръка: потокът от квалифицирани специалисти по посока навън от нашата родина е значителен. Но както във всички сектори на обществено-политическата действителност у нас, така и за взаимоотношенията между капитала и наемния труд, съществуват генериращи фактори. Основният, първостепенен по своето значение, е изхвърлянето на гражданството извън сферата на държавното управление и узурпирането на властта по време на мандатните периоди от управленското малцинство, което се е подсигурило по конституционен път срещу опасността от отзоваване.

Недопускането на гражданите 

до действено, реално участие в държавното управление представлява взривяване на социалната и политическата интеграция на обществото и неминуемо води до социално-политическо изключване, изолация и самоизолация, изпадане в състояние на политическа апатия и абсентеизъм. Както заключава Мартин Белов в своята монография "Гражданското участие в политическия процес": "В този случай гражданите се дезинтересират трайно от политиката, не са в състояние да правят рационален избор между политически алтернативи, не действат като гаранция за демокрацията и като спирачка пред евентуална властова злоупотреба от страна на политическите елити и се превръщат от субект в обект на управление, т.е. в поданици."

Суверенитетът на народа означава неговото върховенство в решаването на коренните въпроси на организацията на неговия живот - вида на обществения и държавния строй, основните направления на развитието на вътрешната и външната политика, икономическите механизми и осъществяването на пълен и всестранен контрол върху дейността на държавните органи и цялата държава.

Върховенството на властта на народа вследствие на неговия суверенитет се проявява в способността му самостоятелно да издава общозадължителни за всички членове на обществото правила на поведение, да установява и осигурява единен правов ред, да определя правата и задълженията на гражданите, на длъжностните лица, на държавните и партийните, на обществените органи и организации.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България