Дуй, дуй, дуй! Повелителят на чалгата

Най-сетне чалгата получи европейско признание и доверие!
И тутакси една орда недоубити интелектуалци-завистници, хрантутници и тунеядци, що живеят на гърба народен и смучат нашата бюджетна кръв, наместо да тресат цицони и силикони, че да се впишат и те в изискванията за конкурентоспособност - таз орда изригна в невъобразим възмут:
"Това ли е лицето на България? Задникът на Азис?!"
О, какъв несправедлив гняв!
Това е, скъпи мои!
Това е лицето на България!
А това - неговото мефистофелско Rondo:
"Ето ме пред вас заставам,
хиляди сърца пленявам.
Вие мене ме избрахте,
с любовта си ме заляхте...
Че избран съм зная, зная.
С вас да бъда аз до края
и със вас до късна доба
ще побъркаме народа..."
Както и стана. Побъркаха го.
Защото лицето на България е една овластена мутра с бандитски нрав, гангстерска същност и мутренска страст. И само просташката естетика може да синтезира така лапидарно това душевно богатство в една възхитителна Cavatina:
"Бате Бойко е герой
 млади п*тки шиба той..."
Лицето на България е овластеният апотеоз на чалгата, нейна духовна рожба, вдъхновение, олицетворение и главен герой, когото знойните силиконки възпяват сладострастно и похотливо, а той, пеейки Nessum dorma, връхлита в съня им, за да ги обладае грубо и някак небрежно, както постъпва наяве с целокупното народонаселение:
"Пак сънувах в луда страст Бате Бойко между нас,
леле, знаеш ли, Никол, как си го представям гол.
Знам, ще чукне там и тук генералският юмрук,
с тез широки рамени май ще чупи и ребра.
Доста интересен пич, не прощава, ама хич,
сила, страсти, власт накуп, конкуренц`я няма друг..."
Лицето на България е владетелят на чалгата, един болен нарцис, дарен с вулгарния чар на обществения сутерен. И тъкмо изотдолу блъвва едно сладко Arioso:
"Бат' Бойко, дай газ,
изгрял е твоят звезден час!
Бой до дупка, глей само,
леле, как трепкат на "Позитано".
Глей сеир само,
шушона, мамо,
ще им го спукат ГЕРБ!
А са де!"
Лицето на България е повелителят на чалгата, направен от лумпенска самонадеяност, амбициозно бездарие, духовна импотентност, дълбинна омраза към интелекта, презрение към народа и отчаяната жажда на същия този народ за тиранин. Това "кърти мивки", кефи мутантите на прехода и ги прелъстява. Те се припознават в Бате си Бойко и Го припознават за свой и единосъщен. Той - това са Те: 
"Бате Бойко, премиер и президент!
Ще строи във две редици тоя парламент...
Е-ехей, нашата звезда!
Няма втори като него нийде по света!
Е-ехей, нашият герой!
Него цял народ го люби, а народа - той!"
Разчувстван, Той отвръща с "Батальона се строява" от всички телевизори. И чалга-батальоните се строяват.
Това е лицето на България - един чалгариот, ведно с обкръжението от муцуни, мутрафони, мутреси, медийни куртизанки и преторианци, и прочее обслужващ персонал, за които Той е Цар и Бог:
"Удари по масата, покажи си класата,
като Генерал се дръж, ей т'ва е мъж.
Натурален, истински от порода българска,
като цар и бог се дръж, ей т'ва е мъж!
Да си мил, не ти е в кръвта, а как сочно благославяш..."
В отговор Той изпълнява своята коронна Aria Da Capo.
България няма лице пред света, скъпи мои.  
Една мутра озари света от Брюксел до Вашингтон, мутра, която все повече придобива пищния овал на Азисовия задник и на един по-друг атрибут, дето чалга-иконите свенливо наричат "сърце", а Азис заменя с припева "Дуй, дуй, дуй!"
Защото, скъпи мои, България е царството на чалгата, нейната обетована земя. Чалгата е "музиката" на мутрите и мутресите, на подземния свят, на бухалките, които издуват издайнически скъпите костюми на властта. Чалгата изследва изтънко деликатната мутренска душевност, прониква нежно в плитчините на мутренския микро (ама много микро) космос и го инкрустира с филигранна инвенция:
"Всяко копче си мечтае,
да се разкопчае..."
"Виж със устни дръзки
ръката ми къде се спуска..."
"Докосвай ме, но без ръце, на вкус познаваш ме..."
Чалгата е триумф на мутренския финес, откровение на скъпо платената пошлост, разгул на циничното бездарие, накипрено и напапийончено на държавния връх:
"Дай ми само аз отдолу
да те хвана пак на голо..."
Чалгата превърна агресията в закон, обяви простащината за култура, а културата осмя като простотия. Чалгата купи журналистиката (без гък от нейна страна), после я дресира, изруси и насиликони обилно, резна й деколтето и полата до кръста, насади я във високи чизми с леопардова шарка, па й връчи един камшик и един микрофон - с камшика да шиба престъпната опозиция, а по микрофона да възпява в мазохистичен пристъп своя суперсвръхгерой:
"Със влажни устни пий ме,
със задни части бий ме..."
"Намордник сякаш виждам да стискаш,
 да ме разхождаш с него май ти се иска..."
Чалгата превърна порнографията в политика, а политиката - в турбопорно. Защото чалгата е политика и политиката - чалга. И чалгаризираната политика е гаранция за бърз успех, всенародна любов, слава, власт и мръсно разбогатяване. Рецептата е проста - духовна мизерия и арогантност. Плюс висшето разбиране за политиката като задължително сексуално унижение на всяко Яне, което си въобразява, че е съюзник или - пази, Боже! - приятел на лирическия герой, а всъщност е само обект на мимолетен интерес:
"Ако искаш да си с мене
трябва да си на колене.
Че голям е, всички знаят,
много, много голям,
че срамувам се да кажа,
много, много ме е срам.
Запомни, че боли,
ще боли до зори".
Чалгата не иска да можеш и да знаеш. Моженето и знаенето са забранени под страх от публично опозоряване. Достатъчно е да си прочел една книга (не е задължително) и да знаеш три думи:
"Наглеци", "гьол", "магистрали".
Или, за по-артистично:
"Да ти го дам ли? Аз да ти го дам ли!..."
"Дай ми го дай, в ръцете дай, с него играй..."
"Дръж го здраво, дръж го и недей го пуска..."
В чалгата не е важно какъв си, а на какво се правиш, за да спечелиш опустошеното сърце на публиката. Прави се на каквото искаш - на премиер, на президент, на прокурор, на депутат, на журналист, на закрилник народен, на благодетел, на отмъстител, на строител, на жертва (много върви), на самотен, на нещастен, на неразбран, на мъж, жена или травестит, на хипер-хомо-би-транс-сексуален, ако щеш - на гей, който ей сега ще роди на сцената...       
И ето, сюблимният миг!
Чалгата фрасна с изобилна гръд брюкселските бюрократи по муцуните, метна ги в лъскавата им витрина с един лек повей на ханша и тучната й плът грейна на световния прозорец. Да ни представлява.
Както ни се полага.
Защото в царството на чалгата лекарите са убийци, учените - "феодални старци", "самодостатъчни паразити" и "бюджетни вампири", студентите - лентяи, които трябва да копат картофи и да пасат овце, хората на духа - иждивенци, кърлежи и народни пиявици, пенсионерите - лихвари, сущи Шейлоковци, българите - негоден мат`рял, опозицията - престъпна; младите майки крадат държавата, селяните карат "Бентли", гладуващите оръжейници тънат в злато, поради което за наказание ще прекопават розите и ще се преквалифицират в готвачи и фризьорки, както, прочее, хиляди инженери, математици, физици, учители се преквалифицираха в таксисти и миячи на стълби.
В царството на чалгата Армандо, сладичкият мини-шпиц на г-жа Фидоска, закусва сьомга и се фръцка в коледно джудешко костюмче, песовете на мутрата си падат по телешките пържолки, а народът е куче на къса каишка, което не протестира, а се умилква, моли и мазни.
В царството на чалгата лъжата е истина, невежеството е сила, знанието е престъпление, достойнството - позор; Левски е конекрадец, Ботев е комунист, Вапцаров е терорист, св. св. Кирил и Методий са византийски шпиони, кирилицата - руски ботуш, православието - боклук, хаджи Иванчо е светъл пример, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина - министри и депутати. А Бай Ганьо е премиер, президент, председател на парламента и Конституционния съд, главен прокурор, пожарникар и чалга-суперсвръхгерой. Едновременно. Бедний Алеко!
В царството на чалгата няма пари за децата, за учителите, за учените, за лекарите; за наука, за просвета, за лекарства, за кино, за театър, за музика, за български книги; за младите и за възрастните; за болните и за бедните. Те са неконкурентоспособни. Защото те с чалгата не могат да се конкурират. Защото чалгата е машина за пари, власт, влияние и контрол. Чалгата е чиста печалба, останалото - чиста загуба.
В царството на чалгата има пари за чалга. Европейски и български.
Има пари за чалгата във всички измерения - от певачките до медиите. От възкачването на ГЕРБ досега, за 3 години и половина, точно определени медии получиха 14 731 491 млн. лв. европейски пари. Само за 2013 г. се задава златен дъжд от 13 964 326 лв., без да смятаме сумата, която ще изсипе земеделското министерство, понеже там бавно смятат. Тези пари корумпират и развращават.
И накрая. Колкото и да изглежда неочаквано, призовавам ЦеЦерон да издири, изземе, забрани и заличи някои чалга-хитове като антиправителствени, вредителски и подривни, а техните автори да арестува кинематографично и да ги тикне в ареста - да му пеят.
Първо - с оглед сигурността на управлението да бъде забранена песента "100 патрона", защото подбужда към неподчинение и съдържа неприкрит призив към и закана за терористично покушение срещу премиера. Току-виж оръжейниците от ВМЗ Сопот превърнали тази песен в свой химн:
"100 патрона ще ти вкарам,
ако в крачка те набарам...
зная как да се маскирам,
зная как да те фиксирам...
и капана ще заложа,
ах, твойта кожа!"
Второ -  да бъде забранена песента "Всичко се връща", защото е непочтителна към премиера и оспорва хуманизма и добротата на Особата Му:
"Познавам те - ти хвърляш камъни
по всеки, който ти пречи!
Обичаш вълчите си дни и
мразиш ти да си човечен!
Най-важно е да си добре,
а други нека страдат!"
И трето - да бъде забранена песента "Ти ела, ти ела", защото внушава необосновани съмнения в мъжката мощ на Супербойко и позори един велик и неповторим мачо:
"Зная, казваш, че си моногамен.
Ах, лъжец безсрамен!
Зная всичко - мериш километри,
ала нямаш сантиметри".
А шедьовърът "Огнеборецо мой" да бъде награден с орден "Стара планина" първа степен:
"Огнеборецо, как те обичам,
ще те подпаля със очи.
Че аз съм огън момиче -
маркуча си към мен насочи!
Ах, огнеборецо мой, ти си СУПЕРБОЙ!
Във мене пожара угаси,
ах, мерси, ах, мерси!
Оп, айде, айде, огнеборецо - чакам те!
Острооо, вЪрти, сУчи!"
Това е то, лицето на България, скъпи мои!
Оп, айде!
Давай, сексиии!
Дуй, дуй, дуй!
Остроооо, вЪрти, сУчи!
Ой, ой, ой, ой....
Ле-лей, ле-лей, лей-лей-лей-лей...
Въх!
Ах, мерси, ах, мерси!
---
PS: В текста са цитирани автентични чалга-хитове.