“Америка за България” подменя историята на бригадирското движение

През септември 2024 г. група учени, изкуствоведи и активни граждани от Пловдив узнахме по неформален начин, че е планирано осъвременяване на единствената в страната експозиция, посветена на историята на бригадирското движение в България (1946-1989 г.). Поради липсата на държавно и общинско финансиране ръководството на музея се е обърнало към най-големия частен благодетел на културата в България - фондация „Америка за България“.Потърсихме официална информация и открихме кратко съобщение от февруари 2024 г. в сайта на Музея, в отчета му за 2023 година: „Исторически музей - Димитровград е партньор на „Института за изследване на близкото минало“  в проекта „Обновяване на експозиционните зали на Исторически музей - Димитровград”, проект, финансиран от Фондация „Америка за България“.
Фондацията работи „в партньорство“ с Музея, но не насочва финансиране директно към партньора си, може би поради недостатъчно оптимизъм, че експертите на място ще имат достатъчно потенциал, за да разработят сами концепцията за музея си. Вместо това, в обичайния си маниер, Фондацията възлага без конкурс разработването на концепция за новата експозиция на друг свой партньор с вече доказан потенциал - „Института за изследване на близкото минало“ (ИИБМ). Институтът е неправителствена организация, създадена от Ивайло Знеполски и Дими Паница, към която работят по проекти множество университетски учени - историци, социолози, политолози, културолози. През годините институтът е доказал твърдолинейната си антикомунистическа идеология, чрез която произвежда едностранчиви и избирателни изследвания за учебниците по история, публикации в медии, експертни анализи и участници в „История.БГ“.
„Америка за България“ отпуска 151 800 лв. на Института, който работи 18 месеца по концепцията, публикувана през октомври 2024 г. под името „Септемврийски тезиси“ за обновяване на експозицията на Историческия музей „Димитровград“.
Трудно е да се оценят достойнствата на този продукт, предвид необичайния жанр на изследване. Самото заглавие „Септемврийски тезиси“ изглежда смес от ирония към обекта на изследване и нежелание за ангажимент с ясен резултат. Просто разглеждане на „Тезисите“ показва, че тезиси в текста по-скоро няма. Основният обем се състои от фрагменти от архивни документи за Димитровград, подбрани по неизвестен принцип от изследователите. Към почти всеки фрагмент има негативни редакционни коментари: „т. нар. класически соцреализъм = тенденциозното изкуство, което показва реалността такава, каквато трябва да бъде, а не такава, каквато е“, „илюстрира много добре двете страни на медала - ентусиазъм и насилие = бригади и лагери“, „изключително ниското качество и слабата ефективност на бригадирския труд“ и др.п.
Зееща е липсата на мнения и спомени от живи хора на място в Димитровград. А такива има, включително живи бригадири от първия период на изграждането на града. Липсата на местните гледни точки е тежък изследователски порок при съвременните стандарти на социалните и хуманитарните науки. Продуктът за година и половина работа на 15 утвърдени български учени са 68 страници с фрагменти от архиви и редакционни коментари с удивителни, вкарани в сюжет „утро-обяд-следобед“, за което са платени 151 800 лева. Не бихме искали да се взираме в бизнес показатели, но както и да го погледнем, получават се 4 страници и половина на експерт и 2232 лева на страница текст.
В обявата на конкурса за художествено оформление на експозицията основният критерий за успешни проекти е „да пресъздадат исторически достоверно епохата по насоките на Института за изследване на близкото минало“. Председател на журито е Тони Николов, „философ и журналист“, любим автор в либералната преса. Очевидна е тенденцията на Фондацията да включва в проекта за комунистическия град изявени антикомунисти.
Промените в основната експозиция, представяща живота на града и личните биографии на жителите му са направени изцяло без обществени дискусии и оповестяване. Идейната концепция е изпълнена от позицията на ярката антикомунистическа идеология на привилегирована софийска НПО и контрактори към нея.

Съпротива срещу проекта

Разкритата картина на радикална и дирижирана от „Америка за България“ промяна на експозициите предизвика силна реакция у много хора, свързани с Димитровград, бригадирското движение и качествената наука. Инициативна група от учени и общественици създаде и разпространи Отворено писмо и подписка, в която се излагат основните пороци на процеса и призив за прекратяване на неформалната процедура. Вече над 1600 души от цяла България и чужбина, с най-различни професии, много от тях бригадири или потомци на бригадири, учени, политици, общественици, подписаха писмото. Аргументи срещу процедурата и реални гласове на местни хора от Димитровград бяха събрани във видеоматериал, публикуван в YouTube канала на Мартин Карбовски. Видеото до голяма степен направи нещо, което „Америка за България“ и Музеят отказват - да даде глас на реални местни граждани и бивши бригадири, за които представеното в Музея всъщност е живяната им история.
Появата на видеото и масовата му популярност предизвика реакция от страна на директора на музея и кмета на града, публикувана на местен сайт (поради някаква причина музеят отказва да публикува официална информация на страницата си) под заглавие „Бъдещата експозиция на музея в Димитровград - въпроси и отговори“. Този закъснял опит да се уподоби диалог с „появили се мнения“ е всъщност частично разкриване на подробности за проекта при свършен факт. Директорът инсинуира, че повдигането на въпроса е с предизборни цели.

Сделка между предприемачи

Скандалът с Музея на Димитровград е много повече от конфликт между виждания за стара и нова концепция за експозицията. В действие са по-дълбоки процеси и противоречия, създаващи историята на днешното ни общество.
Прави силно впечатление как голяма част от отношенията и намеренията около експозицията са подчинени на предприемачески език и логика. Музеят няма пари за обновяване на експозицията със собствени усилия - нито държавата, нито общината могат да си позволят това.
Проектът с „Америка за България“ се представя (продава) маркетингово, като добър бизнес план, „позициониран“ да привлича туристи:  според „отговорите“ на местния сайт, „три са основните групи, на които ще се търси интересът. Първо са семейства, които ще си водят децата. Затова ще се обособи детски кът. Втората - хора, с подчертан интерес към близкото минало. Следват чужденците, с чувствителност към социализма... Другото важно е, че няма да бъде използван нито лев на данъкоплатеца“. Последното изречение илюстрира още едно очакване от предприемчивите институции - да печелят, да се издържат като търговски дружества, привличайки туристи, пациенти, ученици, клиенти, без да тежат на държавата. Някои успяват да превърнат миналото производство в музейно минало - музеи на стъклото вместо заводи за стъкло, музеи на индустрията вместо индустрия.

От история към туризъм

Неравноправните отношения между фондацията и музея в предприемаческо-партньорската плоскост преливат в културната и идейната сфера, където музеят би трябвало да е авторитетната инстанция.
Заместването на история и идентичност с туристически продукт има унизителен и деформиращ ефект върху местната общност на паметта. Музеят „търси интереса“ на външните платежоспособни групи - това са най-често са образовани хора от средната класа, спечелили от икономическата промяна и „чужденци с чувствителност към социализма“. Тези групи имат интерес и очаквания, които предлагащият туристическа услуга трябва да задоволи. Тук сме, за да видим социализма, както си го представяме (описан в „Тезисите“ и от много други бенефициенти на „Америка за България“) - карикатурен, безцветен, параноичен образ на „терор върху цялото общество“, „репресии за неузрели домати“ и подобните фантазии от романа „1984“. Идеалният музей е Бригадирленд с детски кът и влакче на ужасите на комунизма, зоопарк на екзотични хора като бригадирите.

Цикълът пари-идеи-пари

В случая с Историческия музей на Димитровград добре се виждат идейните и материални механизми на влияние на Америка. Чрез проекта фондацията успява да плати комфортни хонорари на поне 20 души, заети в производството на обяснения за обществото. Тези хора пишат статии, учебници, говорят по телевизията, подписват отворени писма. Тези хора също така работят в университети, в БАН, в културни и образователни институции, където взимат решения, включително за одобрение на проекти за експозиции. При мизерното публично финансиране на образователния и културния сектор, „Америка за България“ издържа много голяма паралелна мрежа на власт.
Разбира се, „Америка за България“ не може да финансира всичко. Някои проекти са за влияние в институции, някои са за образ на благодетел, а проектът за Музея е от категорията за промяна на мисленето, на идеите. Комунистическото минало е „залеж“, защото „Америка за България“ може да го добива по начин, който отговаря на нейния интерес. Най-общо казано, всичко от социализма трябва, чрез постоянно повтаряне в множество форми, автоматично да се асоциира с репресии, лагери, робски труд, материална мизерия, неефективност, абсурдност. Антикомунизмът е инструмент за стесняване на границите на дебата и изобщо на въображението, желязна клетка за идеите какво да правим в мизерията, в която живеем.
Новата история на България е история на цикличното превръщане на пари в идеи в пари. „Америка за България“ е една помпа на този цикъл. Идеите от началото на 1990-те, че държавата е лош стопанин, че всичко трябва да се приватизира, че капиталът трябва свободно да минава граници, прави възможен успеха на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Пропазарните идеи имат други материални последствия за публичната и социалната сфера, където вече няма пари - за култура, за образование, за здравеопазване.
Но защо социализмът все още е тема след 35 години? С примитивната, но лесна връзка „комунизъм-Русия“ се подпомага американското влияние в актуалната геополитическата конюнктура. По-глобално, затварянето на политическото въображение чрез антикомунизъм е важно заради постоянните кризи на капитализма от 2008 г. насам - финансови, природни, здравни, военни. Хората се питат, това ли е светът, който искаме? Става още по-важно алтернативите да се изключат от мисленето.
Американската предприемчивост не приема граници. Фондация прави история, музей продава, кмет не дава пари. А бригадирите на Димитровград ще свършат още работа - отново без пари, но този път не доброволно, а безплатно.

Текстът е на Инициатива за съхранение на историята на бригадирското движение в България. Публикуваме го със съкращения.