А кой ще плаща?

Общественият доставчик "Булгаргаз" иска държавният регулатор да му одобри цена за синьото гориво с 32% по-висока от действащата. Няма начин същото да не поискат и топлофикациите, които работят на газ. Нищо, че засега си мълчат и гледат да не коментират. Ние знаем, че делът на горивната компонента в цената им е 80%, така че няма как да ни заблудят. Искане за по-високи цени предстои да чуем и от електроенергийните дружества. От онези, които генерират електроенергията през преносните до разпределителните. ВиК-операторите изпревариха всички. Още в края на миналата година с бизнес плановете си поискаха увеличение на водата между 5% и 30%, че и повече.
Представители на българския бизнес вчера предупредиха, че скочи ли цената на газа, да се готвим за по-скъп хляб, сладкиши и промишлени стоки. Понеже разходите за енергия били 70% от себестойността на продукцията им. Видно, очертават се сияйни бъднини пред българите, които ще трябва да се бръкнат по-дълбоко само след месец за ток, парно, топла вода, газ, хляб и прочие. Май за всичко, защото един като вдигне цените, другите гледат да не останат назад.
Пита се кой ще плаща всичко това? Ясно е, че монополистите темата не ги вълнува. Те са пред скобата на пазара. Чудно обаче как никой от бизнеса не говори за оптимизиране на разходите, намаляване на печалбите или за енергийна ефективност - все неща, които биха удържали цените. И друго изненадва. За 2015 г. например цената на газа падна сумарно с 31%. Хлябът обаче не поевтиня. Нито услугите. Нито токът. Парното - символично. Статистиката ни убеждава, че средната заплата през декември минала 1000 лв., сиреч забогатели сме. Можем да плащаме повече. Добре е да каже и колцина са замогналите се, защото за повечето и сегашните цени са непосилни.