Живописците и градът

Дружеството на пловдивските художници е най-голямото извънстолично сдружение на художници, негов председател е скулпторът Димитър Чонов. На 17 април в трите експозиционни зали, ползвани от дружеството - основната на улица "Гладстон", фоайетата на Общинския съвет и голямата в един пловдивски мол, десет дружества от Южна България ще представят свои изложби, селектирани от техни журита. Пловдивското, като домакин, ще води хорото на огромната експозиция. Честването ще бъде официално, готвят се изненади от творчески гилдии.
Десетки години Пловдив е известен като град на художниците. Първите поколения, заради които се е сдобил с това престижно определение, наподобяващо титла, не са между живите, а славата се носи и предава. Тук пазят/пазим паметта за Златю Бояджиев и за Цанко Лавренов. В Стария град до техните галерии са постоянните експозиции на ярките представители на следващото поколение - Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков. Във фондовете на Градската художествена галерия, разположена в прекрасна шнитерова сграда, се пазят картини на Иван Мърквичка, 10 години учителствал в Пловдив преди да стане първи директор на Рисувалното училище в столицата, и Антон Митов, на Христо Станчев и Григор Савов, на Витко Бабаков и Данаил Дечев, на Бараците и Живка Пейчева, на десетки още прекрасни живописци, скулптори и графици. Години наред директор на ГХГ в Пловдив беше прекрасният живописец Колю Витковски, след него известният Вълчан Петров, сега - изкуствоведът Красимир Линков.
Именно Мърквичка и Антон Митов са художниците, показали творбите си в първата голяма публична художествена изложба в далечната 1889 г. Приятелството и съдружието на Бараците - Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец, датиращо от 30-те г. на ХХ век и родило необикновено творчество, са друга пловдивска и българска легенда. Роденият в село Свежен Христо Станчев, автор на прочутото платно "На нивата", години наред живя и твори в Пловдив, създаде тук династия от художници. Творческата наследственост е силно проявена сред пловдивските художници - Златю Бояджиев и Георги Бояджиев, Петър Григоров и Вихра Григорова, Цвятко Сиромашки и Милен Сиромашки, Полина Станчева и Ели Станчева, Калина Атанасова и Милена Мишева, а Москови-баща, майка и синове, са цяла художническа династия.
Анималистът Григор Савов е инициатор за създаване на Дружеството на южнобългарските художници, от чието основаване се навършват 100 години. Сегашното дружество е правоприемник на някогашното. Сред първите му членове са основните фигури тогава в изобразителното ни изкуство Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Данаил Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и тримата инициатори Симеон Велков, Григор Савов и Атанас Овчаров. През 1911-а тримата правят изложба по време на великденските празници. Тя преминава с успех и това дава основание на следващата година да се организира по-голяма изложба с участието на всички художници от Южна България. Тогава се издига идеята за създаване на дружество на художниците с център Пловдив. Така се ражда Дружеството на южнобългарските художници. През 50-те г. то се включва в Съюза на българските художници.
Дълги години пловдивски художници бяха водещи в ръководството и оформянето на позиции на СБХ. Но те бяха водещи и със силни позиции в развитието и естетизацията на градската среда в Пловдив. Дизайнът на големите обществени сгради и региона не минаваше без тяхното участие особено в интериорите им. Великолепен техен паметник е стенописът в Народната библиотека "Иван Вазов" - там са се разписали Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов. Ресторант "Пълден" е ценен и с фреските на Йоан Левиев и металопластиката на Димитър Павлов-Точката. Барелеф на Точката има и над Тунела. Мокро фреско, сграфито, секо - използваха се различни техники. Някои от произведенията са опазени, други - не.
Й. Левиев увековечи паметта за създателите и строителите на Пловдивския театър във фреска с документално известни прототипи в сградата на първия театър. И с това си построи сам на себе си още един паметник. Впрочем през 70-те г. на миналия век много от големите пловдивски художници като Христо Стефанов, Димитър Киров, Й. Левиев, било заради това, че съпругите им бяха кои актриси, коя балерина, но най-вече заради това да опиташ да се впишеш в синтеза на изкуствата, се включиха и в театралния процес - в драмата, в кукленото изкуство, операта и балета.
Множество калкани в Стария град са изографисани именно от големите имена на Пловдив. "Синтез на архитектурата с пластичните изкуства" не беше нито само теория, нито само пожелание. И докато творбите на Хр. Стефанов красят НДК, неговите пловдивски приятели и колеги също имаха голямо поле за изява.
Техни творби има и в централата на Международния пловдивски панаир, дори на места, които продадени и препродадени отдавна са частно притежание и до които нямаме възможност за достъп. Скулпторът Цвятко Сиромашки има какво да разкаже по този повод за затулена своя скулптурна композиция в сграда в Капана. Да не говорим, че приватизацията заличи фрески на Борис Димовски в някогашната Къща на архитектите в Стария град и на Вълчан Петров в една от пловдивските аптеки.  Някога табелка в Млечния бар показваше коя е била масата на Златен Златю. Днес нито Млечният бар го има, нито табелката. Няма спомен за родната къща на Борис Ангелушев - нова сграда има на нейно място, но и табелката е изгубена. Заличени бяха композиция на Николай Кучков в патиото на бившия Клуб на дейците на културата, както и стенописите в култовата кръчма на художниците "Пловдив". Самата кръчма - любимо място на Димитър Киров, Слона, Йони Левиев, Атанас Кръстев-Начо Културата и други, вече я няма. Останал без любимото си място и осиротял откъм любими приятели, Митьо Киров се премести малко преди смъртта си в едно от кафенетата на пъпа на Пловдив, близо до хотел "България". Новото време не е сантиментално, новото поколение е късопаметно и много вторачено в себе си и собствения си просперитет.
Един позабравен, но не изгубен свят. Един свят, който се възражда с всяка изложба, озаглавена "Завръщане" или нещо друго на един или друг от тях. Носителите на паметта - дали Русалия Кирова или дъщерите на Слона и Йони, паметливи изкуствоведи и просто приятели, събуждат стари спомени и нови емоции. През 1971 г. в една от панаирните палати се състоя голяма изложба на южнобългарските художници. Запомнила съм как живеещият тогава в Пловдив писател Генчо Стоев разглеждаше картина по картина експозицията, през 80-те г. в Пловдив се провеждаше ОХИ "Човекът и изкуството". Днес градът няма дори главен художник.
Но и днес има художници, които прославят Пловдив в страната и чужбина. Била съм заедно с 30-ина от тях на представянето на изложбата "Кирилицата" преди 3 г. в Европейския парламент в Брюксел. Тогава евродепутатът Атанас Папаризов бе домакин на събитието, а изложбата обиколи не една европейска столица. В групата бяха Вълчан Петров, Атанас Хранов, Ангел Гешев, Матей Матеев, Георги Иванов/Жорж Трак, Румен Нечев, Валери Ценов, Бисер Дамянов, Димитър Келбечев, Маргарита Джарова, Венета Маринова, Ангел Китипов и други, определящи облика на днешното поколение творци на изобразителното изкуство.
Пловдив пръв се сдоби с Център за съвременно изкуство - това е т.нар. Баня "Старинна", която вече 15 г. е изложбеното помещение на сдружението "Изкуство днес", ръководено от Емил Миразчиев. Навремето той бе един от художниците в емблематичната група "Ръб". Повечето от членовете на тази група са извън Пловдив - разпилели се в собствените си пристрастия и творчество в София и по света, но някои са тук и продължават да работят. И пак в Пловдив се роди емблематична проява, поета и от други градове - Нощта на музеите и галериите, в чиято основа е работата на майка и дъщеря галеристки Катрин и Веселина Сариеви. В миналогодишната Нощ на музеите и галериите участваха не само всички пловдивски музеи, но и всички културни институти на Пловдив.
Трихълмието и Стария град продължават да бъдат пловдивският Монмартър със средоточието на галерии, но и Капана, улица "Отец Паисий", Бялата зона и ред други знакови места приютиха по-малки и по-големи експозиционни пространства. В четири от дните на седмицата в Пловдив се откриват нови изложби, всяка от популярните галерии - "Дяков", "Възраждане", "Жорж Папазов", "Резонанс", "П.А.Р.К.", "Сариев", "Аспект", "Пловдив", "Арт спектър", има своя кръг от автори. Пловдивските художници не са князете, не са духовните аристократи на града, както беше някога през 70-те и 80-те г. на миналия век, не са и онази артбохема от клуба на дейците на културата "Кристал" или кръчмата "Пловдив", но те и тяхното творчество са част от душата на града, част от неговия вечен артистичен дух.