Китай - необятна култура, традиции и природа

Таня ГЛУХЧЕВА

В предишния брой ви запознах с някои аспекти на китайската култура и традиции. Тъй като те са необятни, едва ли ще стигнат няколко броя, за да разкажа всичко. Ето защо избрах нова порция любопитни факти, свързани с Поднебесната империя.

Изборът на "светско" име

Много чужденци изпитват затруднения при изговора на китайските имена. Вероятно защото повечето звучат еднакво за несвикналото ухо. По тази причина мнозина се представят с имена, които са предимно английски. Често най-напред се казва родното име, а след това се пояснява: "Можеш да ме наричаш Майкъл/Шон/Бен/Ейми/Алис/Вероника..." "Светското" име дори не се доближава по звуков състав до местното.

Попитах мъж, който се представя за "Чарлз", как е избрал това име. Той спокойно отговори, че го е харесал, щом разбрал за сватбата на принц Чарлз и лейди Ди. "Той се ожени за най-красивата жена на света. Тогава си казах, че искам и аз да съм Чарлз!" Когато му напомних, че Чарлз е женен за Камила, той отвърна през смях: "Да, но вече е крал!" 

Фаталното число не е 13

В някои асансьорни кабини липсва бутон за 4 етаж. Дори местните избягват да споменават тази цифра. Причината е, че начинът, по който се произнасят "4" и "смърт", е много сходен. Понякога дори китайците се объркват. От суеверие да не предизвикват "тази с косата", от 3 направо отиват на 5.

Кафе пият предимно младежите

Кафето става все по-модерно сред младите. Въпреки че в супермаркетите се продава "Нес" и други разновидности, в сравнение с много стоки разфасовката е малка, а цената - висока. Това е един от първите шокове, с които се сблъсква човекът от Запада, свикнал да пие кафе сутрин или винаги, когато пуши.

Все повече заведения обаче започват да предлагат горчивата напитка, но на места тя е с... китайски характеристики. Невероятно освежаваща комбинация е кафето с джинджифил - екзотична, ексцентрична и... заслужаваща да бъде опитана. Така, както заслужават да бъдат опитани местните варианти на чипс - с краставица, с мед... Комбинациите са предизвикателство за въображението. 

Чадърите, пудрата и бялата кожа като еталон

Още в миналото с голямо уважение са се ползвали жените с бяла кожа. Тя е символ на аристократичност и красота. "Тъмни" са били само работничките на полето. Въпреки че днес все по-малко хора се срещат по нивите, защото повечето учат и работят в града и/или новите технологии са заменили човешката ръка, мисълта "да се хване тен" е непривична. Не само за жените, но и за много мъже. Затова улиците са пълни с хора, които носят чадър - използва се при дъжд и слънце. А на места, където домакините правят подаръци на гостите, този аксесоар е задължителен.

Нежният пол подсилва белия цвят на лицето си с много пудра, която слага при всеки възможен случай. Затова китайците се дивят на европейците, правещи всичко възможно, за да потъмнеят. 

Някои неособено "културни" навици (от наша гледна точка)

Като културен шок за повечето хора, които за пръв отиват в Китай, са три неща неща, на които от малки ни учат, че са признак на лошо възпитание - храчене, сърбане и мляскане. 

Докато човек върви по улицата и в парка, напълно спокоен, че нищо лошо няма да му се случи, защото камери и полиция има навсякъде, а престъпността, особено в Пекин, е нулева, и се наслаждава на хубавите гледки, изведнъж... чува звучно изхрачване. И то идва от... елегантен господин, млада дама, възрастни. Първата мисъл е да ги погледна укорително, но те не се впечатляват, защото е част от културата им (това обяснява и бързото разпространение на КОВИД-19).

Друг неприятен момент е, когато се седне на масата с местни. Докато се хранят, те мляскат (Оказа се, че не само в Китай. Представители на други държави на азиатския континент правят същото). В действителност показват, че по този начин се наслаждават на храната. 

Аналогично, когато отпиват чай, го правят по същия звучен начин, за да изразят похвала към домакина.

Не на последно място по важност са... парите. Все по-рядко в Китай те се използват във вида, който ни е познат. Всичко се плаща онлайн. Кеш носят предимно възрастните и... чужденците. Хората, които остават там за по-дълго, трябва задължително да си инсталират приложението "Алипей", с което плащат навсякъде, дори в автобусите и метрото. Ако го нямате, рискувате да не можете да пътувате, защото много рядко, почти никога, няма да намерите някой, който да ви продаде билет.

Желателно е да пазарувате онлайн - хем излиза по-евтино, хем не се налага да търсите магазини, където отново влизат предимно новопристигнали, които имат голямо недоверие към купуването на дрехи, обувки, храна и какво ли още не от интернет.

Най-важното е човек на място да види с очите си всички нови и различни неща. В противен случай разказвачът рискува да се превърне в съвременен Марко Поло, който, разказвайки за приключенията си, може да се сблъска с недоверие. А децата, тичайки след него, да подвикват: "Чичо Марко, разкажи ни още една лъжа!"