БСП бие, когато не пуска в гнездото си кукувица

По добра или зла ирония тъкмо в седмицата, в която официално се появи първата червена номинация за държавен глава, в пресата изскочи заглавие в съвсем друга посока: "БСП мисли за "чужд" кандидат за президент". Решение, разбира се, още не е взето, националният предизборен щаб засега само е разсъждавал върху плюсовете и минусите на чисто партийната кандидатура или на личност извън партията, но приемлива за симпатизантите й. Добре е по този въпрос да има по-широка дискусия, защото изборите наесен са изключително важни. Ако ГЕРБ спечели и двата вота, това вещае тежки времена и за България, и за левицата.
Без съмнение на БСП ще й бъде много трудно, макар и не невъзможно, да успее в президентските избори. Вече два мандата държавен глава е тъкмо неин представител, а нашият гласоподавател, както е известно, не обича да дава повторно властта някому, камо ли пък да го стори три пъти поред. Не се решиха въпроси, които са вътрешни за партията, но с важно значение извън нея. Отговорността за трите изборни загуби се сведе кажи-речи до една-единствена реална оставка - на пишещия тези редове.
Медийната ни политика не успя или не пожела да инвестира в точните хора. Неколцина бяха желязно налагани, скачаха от студио в студио, но сега нито един от тях не смее да се кандидатира за кмет, камо ли за президент. Шокиращо бе, че на последните парламентарни избори никой от партийното ръководство, може би само с едно-две изключения, не се нае да бъде и мажоритарен кандидат, макар че влизането в парламента му бе гарантирано с първо място в пропорционалната листа. Чувството за самосъхранение се оказа по-силно от всичко.
Преди десет години, след разгрома на парламентарните избори, Георги Първанов показа какво трябва да се прави в трудна ситуация. Вместо да помисли за собственото си оцеляване, като се скрие зад обтекаема формулировка, пое риска и се кандидатира. Това не просто мобилизира партията, а истински я стресна. Щом залагаш в почти безнадеждна битка лидера си, значи ножът е опрял о кокала. А когато председателят изключи собствения си инстинкт за самосъхранение, сработва инстинктът на партията, който е къде-къде по-важен. Хората се стегнаха, излязоха да гласуват масово още на първия тур, а представиш ли се на него добре, нататък е по-лесно.
Сегашния си лидер не можем да кандидатираме - не отговаря на конституционните изисквания за държавен глава. Което прави още по-остър въпросът за фигурата, с която да се вдигне на крака партията. Това едва ли може да стане с персона извън нейните редици. Но няма как да се случи и с тип "партиен послушко". Такъв кандидат не би могъл да върне разочарованите избиратели на БСП. Не ще успее да привлече и гласове извън червения спектър. Президентът не трябва да се поддава на натиск от партийните централи, а който не е показал характер на "Позитано" досега, едва ли ще му повярват, че ще го стори занапред.
Тази теза сигурно ще бъде оспорена от мнозина. Навярно дори от "капацитети", които не са печелили едни избори в живота си. Нека има дискусии, те са полезни. Стига в тях да не е вплетен невидимо, но осезаемо, елементът на предрешеност в полза на непартийната кандидатура. И стига да не се забравя, че в политиката е по-добре да се работи и с доказателства, а не само с хипотези. А доказателствата са категорични - БСП е печелила два пъти президентския вот с ярка партийна фигура и нито веднъж - с какъвто и да е друг тип кандидат. Същото е и отдясно - победата винаги се е усмихвала на откровено партийна личност и никога - на независим претендент.
Въпреки тези неподлежащи на оспорване факти, усещането за предрешеност на нашата позиция все така витае във въздуха. То се подсилва и от действията на лидери по места. В Кюстендил например бе заявено, че нямаме ресурс да издигнем собствен кандидат за кмет и ще се озъртаме за популярна фигура извън нас. Когато се налага такава позиция, първо, трябва да се каже какво се е случило, та да нямаме вече ресурс. Нали само допреди няколко години бяхме с най-високите проценти за БСП в цялата страна! И, второ, ако в червения Кюстендил нямаме сили за партиен кандидат, какво ли ще се случи в онези градове, включително и областни центрове, в които вече сме трета и четвърта политическа сила?
БСП е успявала, когато е опазвала гнездото си от кукувицата. Това означава не да ходи сама на избори, а да не се залъгва, че чуждото яйце е най-хубаво. Днес внушенията в обратна посока звучат не толкова като търсене на най-добрия вариант за победа, колкото като изобретяване на оправдания за евентуална загуба. Инстинктът за самосъхранение на партията може и сега да я спаси стига, както показва собственият ни опит, низините да бъдат убедени, че върховете работят за общата кауза, а не за личното си оцеляване.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info