18 Ноември 2024понеделник09:29 ч.

НАУЧНО-ПОПУЛЯРНО

Красиви и опасни

Особеностите на мълниите вълнуват човечеството още от древността

/ брой: 29

автор:Альона Нейкова

visibility 3280

От незапомнени времена мълниите предизвикват неподправен интерес у хората, провокират необяснимо възхищение, но и будят стаен страх. Опасните прояви на светкавиците в небето са известни още от дълбока древност. В езичеството мълниите са смятани за дело на най-могъщите богове - Перун в славянската митология и Зевс в гръцката. Представите за гръмотевиците като за инструмент на висшите сили постепенно преминават и в християнството. А в античността се изясняват определени закономерности за поразяваните от мълнии обекти. В Средновековието светкавиците са честа причина за пожари на цели градове, построени от дърво. Любопитно е, че храмовете, разположени на високи места, играят и ролята на гръмоотвод.

Голям тласък в изучаването на мълнии дава развитието на мореплаването. Най-напред от водата се наблюдават такива силни светкавици, каквито не могат да се видят на сушата. Установява се също, че тези явления са разпределени неравномерно в различните географски ширини. Забелязано е още, че при недалечни гръмотевици стрелката на компаса трепти неконтролируемо. А и се обръща внимание на факта, че преди видимата поява на мълнии възникват явления, характерни за електризацията на стъклото или вълнените материи, предизвикани от триенето.

Развитието на физиката през XVII-XVIII век позволява да се формулира ясна хипотеза за природата на мълниите. Връзката им с електричеството е разглеждана и от Ломоносов, и от Франклин. И след стотина години учените вече не се съмняват, че явлението всъщност представлява електрически искров разряд в атмосферата, проявяващ се обикновено по време на буря и съпроводен от гръмотевица.

Задълбочените наблюдения водят до определянето на поне

осем разновидности

на мълниите - зърнести, лентовидни, вилообразни, единични, хоризонтални (пълзящи), сухи, топлинни и вулканични. За тях може да се съди и по звука на гръмотевицата. Обикновените наподобяват разкъсване и разцепване, придружени с тътен след това. Мощните поддържат разряда по-дълго, изключително силни са и стигат до 400 децибела в близост до удара.

Отделно внимание заслужават кълбовидните мълнии. Същността на този атмосферен феномен обаче все още е неизяснена и пораждаща противоречиви мнения. Явлението е изключително и представлява обемен електричен заряд със сферична форма с диаметър от 20-30 см до няколко метра и неясни граници. Появява се предимно в края на гръмотевична буря. Понякога е обкръжена от синкаво сияние, наричано още ореол. Средното време на живот е от 5 секунди до 2-3 часа. Движи се със скорост 10 метра в секунда, на около стотина сантиметра над земята, като издава съскащ звук. Цветът на мълнията варира от червен до жълт, оранжев, син, виолетов, зелен, златист, бял и сребрист. Отворените прозорци или врати й позволяват да се промъква в стаи и сгради. В България най-много кълбовидни мълнии са наблюдавани в Родопите, както и в Плевенска и Русенска област. 

Вероятно мнозина се досещат, че мълниите образуват доста 

висока температура

която 5 пъти надвишава измерената на повърхността на Слънцето и достига около 30 000 градуса по Целзий.

Скоростта на разпространението й надхвърля 56 000 километра в секунда, тоест само за това кратко време може да направи почти обиколка и половина около Земята. А средната продължителност на мълнията е четвърт от секундата, като обикновено се простира на 9-10 километра. Бурите, които "пренасят" мълниите, са доста по-бавни - в рамките на един час се придвижват само на 40 км. Но пък всяка секунда на планетата ни има 1800 гръмотевици и от 40 до 60 светкавици.

Ако си мислите, че мълнията не удря два пъти на едно и също място, както твърди популярната поговорка, не сте прави. Подобно явление се случва доста често, особено ако бурята не е много бърза. Противоположното мнение възниква точно заради скоростното движение на ураганите, когато мълниите просто не успяват да се разразят повече от веднъж в дадена точка.

Няма еднозначен отговор и на въпроса

може ли човек да оцелее

след удар на мълния. Според експерти около 25 на сто от онези, които са имали лошия късмет да бъдат засегнати от нея, загиват. Смята се обаче, че това не е твърде много, имайки предвид какви са особеностите на това явление. Най-сериозният проблем е в съществуването на голям риск от увреждането на различни органи и нервната система. А като странични ефекти се отбелязват загубата на паметта и чувствителността, нарушения на съня и постоянни болки, които причиняват дискомфорт години наред.

Непотвърдени остават данните, че мълниите засягат мъжете близо 6 пъти по-често, отколкото жените. Най-вероятното обяснение 

не е свързано с мистиката

а с простичкия факт, че представителите на силния пол повече време прекарват навън - особено в полето (понеже са заети в селското стопанство), където ги заварват светкавиците. Добре е да се знае: когато човек чува гърмежите от небето, това означава, че вече се намира в потенциална опасност, ако е на открито.

Според статистиката мълниите засягат и самолетите - средно на всеки 7-10 хиляди часа във въздуха, което е доста често. Но тези крилати машини имат допълнителни елементи за защита от гръмотевици. И дори подобни ситуации не се смятат за извънредни. След констатацията на подобна случка се прави проверка на системите и ако всичко е наред, полетът продължава така, все едно нищо не се е случило.


И други планети са засегнати

Добре е да се знае, че мълнии се образуват не само на Земята, но и на други планети, стига да има благоприятни условия за тяхната поява - необходимо е наличието на газова среда. Така, например, учените наблюдават това явление на Венера, Сатурн, Уран и Юпитер. На някои от тях мълниите имат стотици, хиляди и дори милиони пъти по-голяма мощност, отколкото на родното земно кълбо. Макар че и нашите ни се струват много страховити, дори и най-малките.

При това на планетата ни следата от попадането на мълнията в пясъка съдържа само парченца стъкло, което се образува от такова въздействие. Подобни белези са характерни за обикновената мълния. Кълбовидната не предизвиква този ефект, а и срещата с нея е голяма рядкост: вероятността да се види поне веднъж в живота е 1:10 хиляди.

Любопитно е също, че логиката предполага водата, която покрива три четвърти от Земята, да е своеобразен магнит за мълниите. Но това изобщо не е така. Факт е, че над сушата се формират мощни конвекционни въздушни потоци. Затова 80% от мълниите падат именно на твърди повърхности.

Подготви Альона НЕЙКОВА

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ