Църквата почита на 6 март св. 42-ма мъченици в Амория

Гръцкият император Теофил превзел град Амория и го разорил напълно

Тези християнски мъченици, на брой четиридесет и двама, били военачалници и пострадали за вярата през 840 г. в град Амория в малоазийската област Фригия.
Гръцкият император Теофил, син на император Михаил, наречен още Валвос или Травлос и роден в Амория, водел чести войни с арабите, като някога ги побеждавал, а някога бил побеждаван от тях. Веднъж, като тръгнал на поход с голяма войска против агаряните, Теофил обсадил града, наречен Созопетра, родина на сарацинския княз Амирмумна, и искал да превземе този град.
Агарянският княз Амирмумна в това време се намирал на друго място; той изпратил пратеници при цар Теофил, като усърдно го молел да отстъпи от града и да не разорява любимия му роден град. Но Теофил не послушал молбите му, превзел града, разорил го напълно и се върнал у дома с богата плячка.
Амирмумна, силно скърбейки за разоряването на своя роден град, твърде много се разгневил и започнал срещу много пари да наема войници отвсякъде - от Вавилон, Финикия, Палестина, Келесирия и далечна Африка.

Градът бил дълго обсаждан от мохамеданите

Намиращите се в града се съпротивлявали упорито и от градските стени били убити множество агарянски воини и знатни военачалници. Съмнявайки се във възможността да превземе града, княз Амирмумна вече искал да го изостави и да отиде в родината си. И това непременно би станало, ако между жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет. По-голямата част от жителите и войниците, които защитавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42-ма души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.

За главните военачалници предстояло тежко изпитание, след което били посечени с меч

Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците християни били осъдени на смърт и посечени с меч.