Символ верую на лявото
/ брой: 63
Като да е било в някой друг живот! Когато Стефан Продев оглави “Работническо дело” и го превърна в “Дума”; когато на 4 април 1990 г. излезе първият брой със знаменитата гарга на Радичков и неговото “На добър час!”, още не знаехме, че вестникът ще стане емблема на лявото, ще бъде явление в журналистиката и ще го държат в ръцете си над един милион читатели. СДС беше в силата си, наричаше ни “Чума”, риташе ни по улиците, но не можа да противостои на “Дума”. Трудни, но страхотни бяха ония времена за всички, които работеха във вестника и бяха щастливи да се наричат думаджии.
Обикновено Продев се споменава като знаменит публицист и рядко се говори за таланта му да формира творчески екип, съдружие от съмишленици със свободен дух и с девиз “Един за всички, всички за един”. Именно този сплотен екип под негово ръководство успя да направи уникален вестник. Вестник идея.
Писала съм вече, че деветте години, в които Продев оглавяваше вестника, са като родилно петно и никога не може да бъдат изличени от съзнанието на онези, които го правеха. Това бяха истински уроци по журналистика и професионализъм.
„Още от първия си брой ДУМА обеща да бъде вестник на всички, които търсят истината… Тя не е партиен орган в стария тоталитарен смисъл на това понятие, а знак за нов професионален и граждански подход… Най-големият ми грях е, че не успях да превърна ДУМА в стока или в слугиня. Защото не исках“. Точно така: „Дума“ не стана нито стока, нито слугиня. Аз съм единственият журналист, който 32 години работи в нея – от първия й ден, и съм жив свидетел, че не можаха да пречупят духа й. В нея се работеше в името на лявата идея, на онеправданите, на истината, в името на читателите й – срещу мижави пари! Имаше дни, в които от безпаричие деляхме една супа на трима с три филии хляб. Но пък леля Божана, съпругата на Продев, месеше баница, за да ни храни. И живеехме с девиза на “шефа”: “Горе сърцата!”
“Вестникът е екип, оркестър - един, ако свири фалшиво, отива цялата симфония, а утре трябва да не ви е срам от това, което сте написали”, казваше “шефът” в прекрасните мигове вечер, след приключването на поредния брой, когато се събирахме на раздумка. И идваше цялата интелигенция на София. Там нямаше спрени материали, по всяка спорна тема се публикуваха различните мнения. Вестникът си оставаше верен на качествената журналистика, отговорен, волнодумен и достоен. Не безгрешен, но честен. А честният вестник, като честния човек, не живее лесно.
Вероятно затова “Дума” изтърпя твърде много удари, особено от свои - и когато принудиха Продев да си отиде; и когато гонеха главните му редактори; когато го моряха от глад; когато отменяха празника му на 1 май; и когато докараха да го командорят хора, които нямат нищо общо с духа му и с лявата идея; или когато изгониха водещи журналисти, да не им пречат...
Сега вестникът е сведен до малка група творци, които работят свръхсили. А има начини и пари за него да се намерят, и да бъде укрепен с още журналисти, и да бъде развиван, стига някой да помисли за това.
Е, надеждата умира последна. Пък е и празник. За нас и за читателите на „Дума“ 4 април е сакрална дата.
На всички думаджии - за много години!