18 Ноември 2024понеделник09:18 ч.

Исландия - ембарго с код "Тишина"

Малката северна страна победи кризата, без да следва съветите от матрицата на световните финансови институции, банки и корпорации

/ брой: 203

автор:Валентин Георгиев

visibility 2839

Помните ли кризата в Исландия? Не? Нейните жители също вече са я забравили и днес, четири години след колапса на икономиката й през 2008 г., се радват на устойчив икономически растеж. Малцина са обаче анализаторите и медиите, които дават малката северна държавица за пример, при това твърде рядко се говори за този успех. Защо ли? Причината е доста прозаична - защото Исландия просто реши да се възстановява без да следва предписанията на световните финансови институции, банки и корпорации. Заради което логично изпадна в тихо информационно затъмнение.
Днес сме свидетели как една след друга различни страни от еврозоната последователно се оказват заплашени от фалит. Това застрашава дори съществуването на единната валута и би имало сериозни последствия за целия свят. Ето защо последното нещо, което властите в тези държави, а и световните финансови кръгове биха искали, е Исландия да се превърне в пример за другите. 
Преди кризата страната с население малко над 320 000 души и без армия, е една от най-богатите и проспериращи държави в света. С нарастването на инвестициите, идващи отвън обаче,

расте и външният дълг

на банките. През 2003 г. дългът на Исландия се равнява на 200% от нейния БВП, а през 2007 г. стига 900 на сто(!) Глобалната финансова криза от 2008 г. нанася фатален удар. Трите основни банки Landsbanki, Kaupthing и Glitnir са национализирани, а кроната загубва 85 на сто от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия е обявена в несъстоятелност.
Както може и да се очаква, "международната финансова общност" притиска Рейкявик да предприеме драстични мерки за затягане на коланите. МВФ и Европейският съюз искат да поемат дълга на страната с аргумента, че за нея това е единственият начин да се разплати с Великобритания и Холандия, откъдето са повечето чужди инвеститори и банки в островната държава.
В същото време избухват протести и безредици, които в крайна сметка принуждават правителството да подаде оставка. След изборите през април 2009 г. на власт идва лява коалиция, която осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се поддава на изискванията Исландия да изплати общо над 3.5 млрд. евро дългове. Това означава, че всеки гражданин трябва да плаща по 100 евро на месец в продължение на 15 години, и то за да се покриват борчовете, направени от частни лица към други лица.
Недоволството отново нараства. И тогава се случва нещо изключително, пише Дийна Стайкър за за Daily Kos. Тезата, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовия монопол, а цялата страна да бъде задължена да изплаща частни дългове, променя отношенията между гражданите и техните политически институции. В крайна сметка лидерите на Исландия са принудени

 да вземат страната на избирателите

Държавният глава Олафур Гримсон отказва да ратифицира закона, който ще направи гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банки и се съгласява да свика референдум.
Можем да си представи колко силен е бил натискът отвън след това решение. Великобритания и Холандия дори заплашват страната с изолация, а когато исландците гласуват, МВФ открито й размахва пръст, че ще я лиши от помощ. Гримсон дори коментира ситуацията така: "Беше ни казано, че ако не приемем условията на международната общност, ще се превърнем в северна Куба. Но ако се бяхме съгласили, щяхме да станем северното Хаити". 
На мартенския референдум през 2010 година 93% гласуват срещу изплащането на дълговете. МВФ незабавно спира кредитирането. Но революцията, за която практически не пишат световните медии, не ги стряска. Поддържано от гневните граждани, правителството започва граждански и углавни следствия срещу лицата, отговорни за кризата. Арестувани са няколко банкери и топмениджъри, тясно свързани с високорисковите операции.
Страната прави точно обратното на всичко, което банкерите казваха, че трябва да се направи. Те естествено твърдяха, че обществото трябва да спаси големите банки за сметка на данъкоплатците, защото те били "твърде големи, за да фалират". Исландия обаче не дава на банките си нищо. За разлика от САЩ и няколко държави в еврозоната, по време на пиковите години на световната финансова криза, тя позволи на банковата си система да се срине, като 

тежестта пада върху кредиторите

на индустрията, а не върху данъкоплатците.
Вярно, правителството в Рейкявик предприема и болезнени реформи, свързани с големи бюджетни съкращения. Но в крайна сметка успява да свие фискалния дефицит от 14% от брутния вътрещен продукт (БВП) на 2%. Същевременно безработицата в страната се понижи до по-малко от 5 на сто. Днес анализаторите дори прогнозират ръст на икономиката от 2,8 на сто до края на 2012 г.
Но исландците не спират дотук - те решават да приемат нова конституция, която ще освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари, коментира Дийна Страйкър. За да направи това, вместо да търси експерти и политици, властите в Исландия се обръщат директно към хората, тъй като те са, които имат суверенна власт над закона. Над 500 исландци се кандидатират да участват в това начинание на пряка демокрация и да напишат новата конституция. От тях са избрани 25 души без партийна принадлежност, включително адвокати, студенти, журналисти, фермери и представители на синдикатите. Документът става дело

не на шепа политици

а е написан в интернет. Учредителните заседания са провеждани онлайн и гражданите вписват свои коментари, внасят предложения, наблюдавайки лично как конституцията им придобива форма.
Ето защо Исландия "изчезна от радарите". А международните кредитори, които през последните три години твърдяха, че знаят как да се справят с кризата и които сами я причиниха, сега са принудени да признаят, че страната е била права през цялото време, пише Джеф Нилсън от "Дъ Стрийт".
Доколко обаче това е изгодно за големите финансови акули, които не спират да препоръчват своите неработещи рецепти за Гърция, Италия, Испания...




Площ 103 125 кв. км
(на 105-о място)
Столица Рейкявик
Най-голям град Рейкявик
Официален език исландски
Население (пребр., 2012) 320 060
(на 175-о място)
Гъстота на нас. 3,1 д./ кв. км
Управление:
президент Олафюр Гримсон
министър-председател Йохана Сигурдардотир
Организации НАТО, Шенгенско пространство

(данните са от Уикипедия)

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ