Да напишеш книга, да опознаеш култура...

Деца от различни държави заедно пишат книги, срещат се и общуват по различни актуални теми и опознават различни култури. Това е възможно в платформата "Десибук" (DESIBOOK) - проект, по който работи столичното 93-то Средно училище „Александър Теодоров - Балан“. Неотдавна училището бе домакин на среща на учителите, работещи по проекта. Разговаряме с неговия директор Евдокия Гергова и с преподавателя по български език и литература Моника Вълчева.

- Деца да създават книги, при това от различни държави - звучи много интересно. Откога работи училището по този проект?
Евдокия Гергова: Училището работи по проекта "Десибук" (DESIBOOK) от 2023 година. Това е единственият проект по "Еразъм+", който е тригодишен, повечето са двугодишни. Той е свързан с участието и на деца и поради тази причина е по-дълготраен. Предстои в края на тази година проектът да бъде завършен и вече да има готови продукти, които ще бъдат качени в платформата.

- Какви са тези готови продукти?
Моника Вълчева: Най-важната цел е платформата или така нареченият дигитален мост, в който се включват литературите на петте държави участнички и партньори: България, Гърция, Турция, Испания и Италия. Всички ние ще трябва да въведем информация за собствената си класическа литература, която обаче трябва да е на английски език, за да може да бъде популяризирана сред другите страни. Избрани са 10 теми, по които трябва да се включат по петима автори с произведения.

- Каква е целта на целия проект?
М. В.: Да се популяризират литературата и четенето на книги по един осъвременен начин, както и да работят заедно учители и ученици в посока устойчиво развитие, като се набляга на темите, свързани с околната среда и нейното опазване - може би най-важните теми на XXI век.

- Какви предизвикателства срещнахте по време на осъществяването на проекта?
Е.Г.: Основното предизвикателство беше работата с учениците. Нашето училище за първи път участва в проект заедно с ученици. Досега сме работили само по проекти, където учителите разработват задачи, които след това се тестват заедно с учениците. А сега се включват и самите ученици. Освен популяризиране на литературата на страните партньори, основната идея е, че по зададените теми децата трябваше да създадат пет книги с по пет глави. Първата глава се пише от автор от всяка една страна. След това се предава на другата държава и тя пише втората глава. После третата държава пише третата глава и така нататък.

Това беше много голямо предизвикателство, защото децата трябваше да измислят продължението, след което да го преведат на английски. Към всяка глава трябваше да има илюстрации, които също да са направени от деца. В момента предстои да се изработи петата последна глава, която всъщност е завършекът на четирите предходни, написани от четиридесет ученици от четирите различни държави (всяка една от групите трябва да бъде създадена от 10 ученици). Трудностите идват оттам, че народопсихологията на всяка една от нациите е коренно различна. Затова е сложно да бъде продължена книгата от учениците на друга държава. В случая имаме католици, мюсюлмани и православни християни. Мисленето е съвсем различно. И когато ти трябва да прочетеш четири глави, написани от 40 различни ученици с различно мислене и трябва да завършиш тази книга, всъщност това беше наистина огромно предизвикателство. Трябва да се съобразиш с всичко, което е създадено до момента, с илюстрациите, за да може цялото нещо да придобие завършен вид, който освен това трябва и да въздейства на читателя. Друго предизвикателство е, че края всяка книга трябва да е отворен, т.е. читателят да има възможност сам да избере как би продължил сюжетната линия.

- Каква е темата на книгата?
Е.Г.: Темата на всяка книга е различна, защото е започната от различни автори, представители на петте партниращи си държави. Но всяка една от темите трябва да бъде свързана с устойчивото развитие на Европейската общност.
М.В.: Думата "устойчивост" беше ключова във всяка една от темите, като например: "Устойчивост в отношенията между възрастни и тийнейджъри", "Устойчивост на околната среда", "Устойчивост на традициите" и т.н. - все важни неща, които Европейският съюз смята, че трябва да бъдат възпитавани в подрастващите. Много полезно беше и изготвянето на "multilingual glossary" или речник на много езици, както би звучало на български, където точно са обяснени тези термини, за да бъде по-въздействащо и върху децата ни, тъй като те трябваше първо да се запознаят с идеята за мултикултурализма: равноправие между половете и равенство между всички хора от общността, опазване на околната среда, биологичното разнообразие. Бяха обяснени дума като "разбиране", "единство", "взаимност". Платформата е "DESIBOOK" (A digital bridge of books for environment, sustainability and inclusion), което в превод означава "Дигитален мост от книги за околна среда, устойчивост и приобщаване". На нея ще могат да бъдат намерени всички тези продукти, по които сме работили, както само ние, учителите, така и съвместно с учениците.

- Какво беше българското участие?
Е.Г.: Българското участие е като при другите страни. Пет групи по 10 ученици създават книгата, като представителна извадка от тях вече пътуваха до Испания и Италия, а през април предстои да пътува друга група. За съжаление не можем да заведем всички, но 16 от тях, които бяха най-всеотдайни, получават тази възможност, като интересното тук е, че от Италия с круизен кораб се пътува до Барселона, където е престоят. Той е свързан с известния фестивал на книгата "Сан Джорди", където учениците имат възможност да си взаимодействат с други свои съученици от партньорските организации, да обменят опит, да представят и обсъждат работата, която са извършили и съответно да се запознаят с испанската литература.

- Общуват ли учениците от тези пет страни помежду си?
Е.Г.: Общуват на тези пътувания, които се осъществяват. Те са две, откакто сме започнали проекта. Но продължават контакта си в електронна среда.

- А как върви общуването между преподавателите?
М.В.: То се случва много по-често, тъй като имаме да решаваме и много организационни въпроси. Във всяка една държава партньор беше организирана среща, а наскоро се проведе и в нашето училище. Бяхме домакини на едно прекрасно събитие, на което се обсъждаха подробностите около предстоящото тазгодишно пътуване с "кораба на книгите". Всъщност това е 13-о издание на този "кораб на книгите", прави се от странична организация, но ние също взимаме участие, тъй като проектът ни е насочен изключително към книгите и към четенето. Във всяка една държава се организира такава среща. У нас им представихме традиционни български места и неща, които правим, а те бяха много щастливи от факта, че се запознаха с българските традиции. От наша страна се включиха и други преподаватели, особено по време на посещението у нас, като специално искам да благодаря на моята колежка по български език и литература Маргарита Борисова.

- Защо тези пет страни? Как се избират?
Е.Г.: Координатор е един италиански университет, „Пегасо“, който е изцяло онлайн. Тяхна е идеята за този проект. Те са отправили предложения към различни неправителствени организации и училища и ние се съгласихме, защото дава възможност да разширим хоризонтите на учениците, а ни се видя много интересно, вдъхновяващо.

- Какво дава един такъв проект?
Е.Г.: Проектът носи изключителен заряд. Много преживявания, които обогатяват. Много развитие на учениците и обогатяване на техните знания както по литература, така и по английски език (който е официалният език на проекта, за да може всички да се разбират) и разбира се, запознаване с културните традиции на различните държави.

- А от чисто литературна гледна точка, какво интересно се случи?
М.В.: Според мен най-интересното беше, че ние също успяхме да опознаем по-добре нашата литература от гледна точка на съвременното изкуство, защото се оказа, че манга, комикси - такъв тип графични книги са много популярни в днешно време. Признавам си, аз самата не бях наясно дали имаме такива творби. Оказва се, че имаме. Нашата литература се развива във всички насоки, за което като преподавател съм безкрайно щастлива. Запознах се и с много теми и проблеми, които преди не бях обмисляла в литературата, включително и факта, че имаме много предложени лауреати за Нобелова награда в литературата, но поради различни причини все още нямаме носител. Можем да популяризираме тези, които са били предложени, което също смятам за голямо постижение. Уникална е и работата с деца, които са отдадени на литературата, с интереси към езиците.

- Как оценявате създаденото от децата?
М.В.: Бих го определила като изключително. Защото то е извън рамките на това, което се учи в училище. Същевременно това е българското, макар и изразено на чужд език. Понякога се налага да го показваме през чуждия език, за да го популяризираме сред всички останали нации. Да покажем колко е красива нашата страна, нашите традиции, нашата литература. Учениците опознаха по-добре както българската, така и чуждата литература. Определено мисля, че ще имаме и занапред дейности по такива проекти. Важни са контактите между децата от различни нации. Създадоха се много приятелства, дори, както е характерно за възрастта, прехвърчаха и първи любовни искри...
Е.Г.: Оценката е позитивна, понеже самите деца са удовлетворени от това, което изработиха. Даде им се възможност да се самоизразят, ако мога така да го кажа. Самите ученици също оценяват високо този проект.

- В какво е плюсът на такъв тип проекти? Защо те са важни за съвременното училище, за съвременното образование?
Е.Г.: Според мен най-важното е дадената възможност на учениците. Ако не се бяхме включили по този проект, децата нямаше да могат да изработят това, което създадоха, нямаше да имат възможност да се докажат, нямаше да имат възможност да се докоснат до чуждата литература, до чуждите традиции, до чуждата народопсихология, а също да се запознаят детайлно и с нашите такива.
М.В.: За нас, учителите, плюсът беше, че посетихме училища в различните държави - и държавни, и частни. В някои от тях имаше по-добра материално-техническа база, особено в частните, но мисля, че като възможности нашите ученици по нищо не им отстъпваха и работиха по проекта без каквито и да е затруднения. От друга страна, ни беше приятно да общуваме с учителите от другите държави, създадохме много близки приятелства - не само с оглед на работата, но и с времето, прекарано заедно. Смятам, че тези приятелства ще останат и след края на проекта.