Колко е лошо българското образование

Любомир Халачев


Започвам с въпрос, на който ще се опитам да отговоря, защото ми омръзна да чета и да слушам по всички медии оплакването на българската участ - здравеопазване, правосъдна система, икономика, а сега и образованието. Не съм от тези, които викат само „Слава“, но все пак трябва да има някаква логика или поне търсене на път в този обраснал с клетви и несгоди български обществен храсталак.
И така - за българското образование. Вече чухме и четохме, че нашите ученици са функционално неграмотни, толкова неграмотни, че не могат връзките на обувките да си вържат, въпреки че теоретически знаят как това трябва да стане. Като начало ще попитам тези, които отговарят за посочената статистика:

вие можете ли да направите анализ на това състояние

и докато оплаквате българското образование, да кажете къде то е лошо, къде е добро и къде е отлично. Защото без това няма да мине - ако нямаме отлични ученици, няма как да обясним какви са тези неземни същества, които непрекъснато печелят международни олимпиади по математика, физика, астрономия и химия. Откъде идват те - нима от отвратителното образование, което едвам успява да покрие най-долните стандарти на PISA? Едва ли. Това са наши, български, най-обикновени ученици, все още необявени за гении (дай боже, някога да се случи!). Учещи в най-обикновени български училища. По най-обикновени програми, по които учат и другите деца.
Тук трябва да направим разяснение, защото иначе ще помислите, че се присмивам на проверяващите от PISA. Не, не се присмивам и смятам, че тези международни проверки на знанията са много удачни за установяване на нашето образователно ниво. Но… Работата е там, че за целите на международната програма този общ преглед „по реда на надзора“ може да е функционален, но на нас, с цел подобряване на ситуацията, ни трябва и още един анализ - този път направен от нашето министерство и от нашите специалисти. А именно - трябва да знаем, както казах в началото, в кои училища учениците са за пълна двойка, в кои имат нещо като тройка, а в кои - петици и шестици. Нека да ги отделим и да разберем, за самите нас, с цел подобряване на състоянието

кои са най-тежките проблеми, които трябва да преодолеем

И тогава ще се окаже, че тежките програми и подробните учебници не са най-голямото зло. Аз мисля (преди да съм видял анализите, разбира се) че най-тежките проблеми ще бъдат там, където има много ученици, които не ходят на училище, които пропускат уроците или които просто не иска да учат. Има много такива! Колко точно и къде - това ще кажат специалистите от министерството.
Аз лично съм се сблъсквал със следните интересни случаи. Млади хора, двайсетина годишни, които трудно пишат и още по-трудно четат, имат свидетелства за управление и дипломи за осми клас. Как точно са ги получили - можем само да гадаем. И друг случай - петнайсетинагодишни младежи в едно малко градче, с които разговарям, със смях ми казват, че на техния съученик, който не може добре да пише, не му трябва български език. На моя въпрос защо, те отговарят: "Той ше ходи при майка си в Испания!“ Не мислете, че случаят е единичен. Когато говорим за общата оценка на PISA, трябва да знаем, че в нея влизат оценките на учениците от елитната математическа гимназия в София, от същата такава в Пловдив и на други места, както и от оценките на тези ученици, които, както се оказва „ше ходят в Испания“. Знаете

поговорката за кацата с мед и лъжицата с катран -

тук е приложима с пълна сила. Между другото ще вметна, че дори в САЩ, които се гордеят с най-добрите университети в света, ако се направи подобен опит и се вземат предвид и тези училища, в които половината ученици трудно говорят английски, ще се получи подобна картина като нашата оценка. Така че да не бъдем късогледи и да погледнем на ситуацията в нейната цялост.
В една статия, в която се коментираше оценката на PISA, се споменаваше, че на първо място са учениците от Сингапур и Естония. Не мога да коментирам Естония, но за Сингапур мога да разкажа много. Преподавал съм там и знам как изглежда сингапурското образование. Преди всичко то е основано на силна дисциплина и йерархия. Няма как да имате добро образование, без да накарате децата да слушат в час. Няма как да имате добро образование, без да имате най-добрите учители, което означава добро заплащане и уважение от страна на обществото. Няма как да имате добро образование без изключително високо финансиране в материалната база - и в средното, и във висшето образование. И още нещо (въпреки че за това бих могъл да говоря с часове) - в края на учебната година

в университетите се организира ден на „отворените врати“

В разстояние на три дни представителите на обществото и бизнеса посещават университетите и избират най-добрите студенти. Първия ден идват най-богатите корпорации, които между другото са и най-големите спонсори. Те избират само най-най-добрите студенти, като им предлагат три и четири пъти по-високи заплати от тези на другите организации. Едва тогава тези студенти разбират защо е имало смисъл да не спят денонощия, за да завършат своите проекти, защо са се старали да бъдат с най-добрите оценки и защо много стриктно са изпълнявали изискванията на своите професори.
На втория ден идват армията и полицията - за разлика от нас там тези професии са на високо място в обществената йерархия. И на третия ден идват всички останали организации. Така още от студентската скамейка, по съвсем демократичен начин и без никакви измислени и нагласени конкурси, най-добрите студенти си намират работа. В Сингапур е невъзможно студент, който е преписвал или плагиатствал, да получи диплома, да не говорим за работа в публична организация. Трябва да споменем и за сложния път, който трябва да извърви един студент, за да защити докторска дисертация. Докторите там са рядкост, но те напълно отговарят на своята научна степен.
В Сингапур образованието

не е политически приоритет, служещ в изборната борба

То е висша цел на нацията!
Това са само някои идеи, които се надявам да помогнат на нашите анализатори да намерят най-удачните инструменти за подобряване на образованието в България.
Да не забравя да кажа, че изцяло подкрепям Министъра, който иска да направи така, че българското образование да бъде по-добро и наистина да стане основна сила в стремежа на България към по-добро бъдеще.

Поглед инфо